Решение № 25 от 06.02.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Разград, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20233300100113 по описа за 2023 година

Производството е по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ, чл.53 в.в. с чл.127 ЗЗД.

Предявен е иск от З. М. В. за осъждане на „ЗК Лев инс“АД да й заплати сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния син А. М. А., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.08.2022г. – твърдяната дата на предявяване на застрахователната претенция пред ответника, до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага твърдение, че на 18.12.2018г. на път І-2 Разград – Шумен, при кръстовището с път ІІІ-2005, е настъпило ПТП между л.а.“***“ с рег. № ***** и товарна автокомпозиция, състояща се от седлови влекач „*******“ с рег. № ****** и прикачено към него бордово полуремарке „***“ с рег. № ******, предизвикано от нарушаване на правилата за движение от водача на товарната автокомпозиция. В лекия автомобил е пътувал синът на ищцата и вследствие на ПТП е настъпила неговата смърт.

Ищцата посочва, че в детските години пострадалият не е живял с нея, но двамата са поддържали непрекъсната връзка, а в последните години се е преместил да живее при нея в чужбина. Върнал се е в България, за да подготви годежното си тържество и през време на престоя му в страната е настъпило посоченото ПТП. Ищцата твърди, че е изпаднала в тежко стресово съС.ие от загубата на своя син, изпитала е шок и празнина, която до настоящия момент не може да бъде запълнена.

В исковата молба се сочи, че към момента на ПТП товарната автокомпозиция е била застрахована със застраховка ГО при „ЗК Лев инс“АД. Ищцата е заявила претенция за 1 изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното дружество, което обаче е отказало да я уважи.

Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“АД, представляван от изп.директори В.И. и П.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва елементите на деликта, в т.ч. механизма на ПТП и настъпилите неимуществени вреди.

Твърди, че водачът на товарната автокомпозиция не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а причината за ПТП е в непочистения от снегонавяване път, както и некачествената пътна настилка и неизправни отводнителни съоръжения. Твърди още, че ищцата не е живяла със своя син и поради тази причина няма право на търсеното обезщетение. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че е завишен. Искането за присъждане на законна лихва счита, че също е неоснователно като субсидиарно на главния иск.

Ответникът прави още възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия А. А., като твърди, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан.

В съдебното производство е конституирано трето лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ и е допуснат за разглеждане предявен от „ЗК“Лев инс“АД обратен иск против същата агенция. С обратния иск „ЗК Лев инс“АД моли съда да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ в условията на евентуалност на уважаване на главния иск, да заплати сумата 75 000лв. В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че отговорността за настъпилото ПТП е на ответника по обратния иск, тъй като АПИ не е изпълнила задълженията си по снегопочистване, пътят е бил с некачествена настилка и с неизправни отводнителни съоръжения.

В писмен отговор третото лице-помагач и ответник по обратния иск Агенция „Пътна инфраструктура“ признава механизма на ПТП и твърди, че причината за настъпването му е изцяло на водача на товарната автокомпозиция, като в тази връзка се позовава на чл.300 ГПК и влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020г. на РОС. Оспорва размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди по главния иск като прекомерно завишено. Оспорва също така обстоятелствата, изложени в обратния иск относно неизпълнение на задълженията по поддръжка на пътя и излага подробно действията, предприети от служители на АПИ в деня и на мястото на ПТП. Счита, че твърдението за неизправни отводнителни съоръжения е неотносимо към механизма на настъпване на ПТП.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:

На 18.12.2018 г. на път 1-2 в посока гр.Шумен – гр. Разград, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с. ***, св.С. Х. управлявал седлови влекач „*******“ с peг. № ***** с прикачено към него полуремарке „***“ с peг. № *****. В същото време по пътя в насрещната лента по посока гр.Разград – гр.Шумен, се движел лек автомобил „*** ***“ с peг. № ******, управляван от Ф. А. Х.. Водачът на товарния 2 автомобил загубил контрол върху превозното средство и предизвикал пътнотранспортно произшествие между двете МПС, вследствие на което настъпила смъртта на три лица, пътуващи в лекия автомобил, между които А. А., а на други две лица от същия автомобил били причинени телесни увреждания. С влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020г. на РОС св.Х. бил признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.

20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, съС.ието на пътя и на превозното средство, което е било с различно износване на гумите, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и за управление на МПС с гуми с различно износване на протектора – състав на престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр, с ал. 3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което на водача на товарния автомобил е наложено съответно наказание. Установените със съдебния акт в наказателното производство деяние, неговата противоправност и вината на водача на товарната автокомпозиция се ползват със задължителна сила в гражданския процес, съгл. чл.300 ГПК.

Във връзка с твърденията в предявения от „ЗК Лев инс“АД обратен иск против Агенция „Пътна инфраструктура“ е назначена комплексна пътно-строителна и автотехническа експертиза, която съдът приема като изготвена от вещи лица в кръга на техните компетенции, след запознаване с материалите по делото и оглед на мястото на ПТП.

Експертизата не е оспорена от страните. От заключението се установява, че път 1-2 /гр.Разград-гр.Шумен/, при кръстовището с път III-2005 на км.78+983, е част от републиканската пътна мрежа, за който при изграждането му, както и при последващи ремонтни дейности по време на експлоатацията са изготвяни технически работни проекти, одобрени и съгласувани от контролни органи. Изпълнението на всички видове СМР по време на изгражданетото му, рехабилитации и преасфалтиране са извършени съгласно одобрените проекти и подлежат на контрол от страна на проектантите и строителен надзор.

Отводнителните съоръжения, предмет на проекта, са съобразени с наредбите за проектиране на пътища извън населени места. Качеството на изпълнение на такива съоръжения подлежи на контрол по време на строителството и те като част от елементите на пътя се приемат от Държавна приемателна комисия. Съоръженията на пътя се предвиждат от инженер проектант и тяхното местоположение е указано съгласно терена. За всички извършени мероприятия на пътя от гледна точка на изграждане, ремонт и поддръжка има одобрени проекти, издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. В тези процеси има участници в строителството, които гарантират, че строежът е изпълнен съгласно одобрените проекти и може да се ползва по предназначение.

Вложените строителни материали в строежа са придружени от декларация за експлоатационни показатели, сертификати за качество и др. и са приложени към строителната документация за строежа. Видът на материала /асфалтовата смес/ е определен от инженер проектанта на пътя с указание от къде да бъде доставен и придружен с експлоатационна бележка, от която е видно с каква темература пристига на строителната 3 плошадка за полагане и при несъотвествие не се полага.

При огледа от вещите лица на 13.11.2023 г. процесният участък от пътя е в перфектно съС.ие, няма следи от коловози, асфалтовото покритие е без видими деформации и се извършва безпрепятствено движение на МПС. Грапавостта на пътното покритие отговаря на нормите и стандартите за проектиране, полагане на асфалтови смеси за такива видове пътища от републиканската мрежа. При наличието на сняг грапавостта на пътната настилка създава допълнително сцепление между гумите на автомобила и пътя. Наличието на грапавост на пътната настилка и доброто отводняване са част от транспортноексплоатационните качества на пътя и гарантират безопасност на движението. Към датата на ПТП вещите лица не се ангажират със становище относно съС.ието на участъка, тъй като не е извършен оглед по време на инцидента и няма данни от събраните доказателства.

Отводняването в участъка е повърхностно, като отичането става чрез наклоните на пътя към земеделските земи. Надлъжните и напречните наклони на пътя гарантират надежното повърхностно отводняване.

Коефициентът на сцепление на автомобилните гуми с пътната настилка в конкретния случай /скорост на МПС, заледената и заснежена пътна настилка/ вещите лица определят на 0,25, а предвид факта, че товарната композиция е изкачвала наклон, коефициентът е дори по-висок – 0,31, както уточняват в съдебно заседание.

Пътната настилка е била хлъзгава и със силно намалено сцепление с износените гуми, което с неправилните действия на водача на товарния автомобил с органите за управление е допринесло до страничното занасяне на ремаркето. В случай, че влекачът и ремаркето са били оборудвани със зимни гуми и грайфер, съответстващ на нормативните изисквания, от техническа гледна точка не би възникнало ПТП.

От представените от АПИ регистри, отчети и справки от GPS система и от св.показания на М.Д. и Н.И. се установява, че на 18.12.2018г. около 20ч. след началото на снеговалеж е започнал процес по снегопочистване с два камиона. Св.И. излязъл със служебната кола, за да повери съС.ието на пътя и констатирал, че все още няма натрупан сняг по пътната настилка. Върнал се в базата, час по-късно пак излязъл и видял, че леко започнал да се задържа сняг. Извикал шофьорите на камионите и дал нареждане за почистване на пътя – пътя, който включвал Разград, Ушинци, Момин рид, с. Бели Лом до границата със село Тервел. Пътя бил почистен и обработен с препарати и с луга.

Снегопочистващите машини се върнали в базото в 22 часа, за да заредят повторно луга, но междувременно настъпило процесното ПТП. Показанията на св.Х. за снежна покривка от около 50см. са необективни, предвид факта, че същият е признат за виновен в нарушаване на правилата за движение по пътищата, поради което съдът не ги кредитира.

По отношение на възражението за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от пострадалия, е изготвена СМЕ. Отговорът на въпроса се допълва и от вещите лица по комплексната пътно-строителна и автотехническа експертиза. Според експертите характерът на уврежданията на А. А. сочи, че е налице свободно инерционно движение на тялото, което 4 изключва пострадалият да е бил с поставен колан при настъпване на инцидента. Водещата и най-тежка травма за настъпването на смъртта е тежката закрита инерционна черепномозъчна травма. В с.з. вещото лице – лекар по съдебна медицина обяснява, че инерционните увреждания биха били ограничени значително при поставен предпазен колан. В същия смисъл е и изводът, направен в с.з. от пътния експерт И.Р..

Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищцата и пострадалия, както и на претърпените от майката болки и страдания вследствие на смъртта на А. А., са разпитани свидетели и е изслушано вещо лице по назначена съдебнопсихологическа експертиза. Въз основа на събраните доказателства се установява, че А. А. е бил оставен от своята майка на грижите на своята баба като мярка за закрила по реда на ЗЗакрД от ранна детска възраст. След като баба му починала, грижите за него полагал неговия брат св.О. А.. В горния смисъл са запазените съдебни книжа по гр.д.№ 95/2003г. и гр.д. № 649/2005г., двете по описа на РС Попово. По-късно А. А. ходел за кратко на гости при своята майка в гр.***, където същата се установила и създала ново семейство, установено от показанията на св.С.. Впоследствие семейството на ищцата заживяло в чужбина. А. А. също отишъл за кратко при тях, като се настанил в жилището на своята сестра. Когато се върнал в България, за да подготви годежа си, настъпило пътнотранспортното произшествие.