Определение № 2658 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2658 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.ова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20268003901458 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. Г. и И. К. Г. срещу определение № 319 от 15.05.2026 г., постановено по ч.т.д. № 134/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговка колегия, 3-ти състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите по чл. 248 ГПК да бъде изменено в частта му за разноските постановеното по делото въззивно определение, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, като в полза на „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД не бъдат присъждани разноски за защита в производството пред въззивния съд.

Ответникът по частната жалба - „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД, я оспорва.

Заявява, че за него е възникнало правото на разноски в производството по разглеждане на подадената от насрещната страната частна жалба, защото той се е защитавал срещу нея, като е депозирал отговор и е направил разходи за това.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.

2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е 1 допустима.

Производството по ч.т.д. № 134/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на ищците в производството Н. Г. Г. и И. К. Г. срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е върната подадената от тези физически лица искова молба, поради недопустимост на предявения с нея иск. То е приключило с определение, с което частната жалба е счетена за неоснователна. В този акт апелативният съд се е произнесъл и по разпределяне на отговорността за разноски, като е приел, че съобразно изхода на делото право на такива има ответникът по частната жалба „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД, който е направил искане за тяхното присъждане и е доказал, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 336 евро.

Жалбоподателите са поискали съдът да измени това определение в частта му за разноските, като в полза на „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД не бъдат присъждани изобщо такива за защита в производството по разглеждане на частна жалба, тъй като с оглед естеството на акта, който се обжалва, препис от нея не се връчва на насрещната страна. С обжалваното определение въззивният съд е намерил молбата за неоснователна. За да стигне до този извод, той е отчел, че препис от частната жалба на ищците е връчен на ответниците по предявения иск за отговор, като единият от тях, който е „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД, е подал такъв. За извършването на това действие дружеството е упълномощило адвокат и е направило разноски в размер на 336 евро с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е посочил, че тези разноски са направени във връзка със защитата на ответното дружество в процес, образуван за разглеждане на недопустими искове, и предвид дадената от съда изрична възможност за подаване на отговор на частната жалба. Ето защо и с оглед изхода на делото те подлежат на възмездяване, като за това е без значение, че връчването на преписа от частната жалба на ответника е направен от първоинстанционния съд в противоречие с разпоредбата на чл. 130 ГПК.

Отговорността за разноски в гражданския процес възниква за страната, която неоснователно е предизвикала правен спор, като се изразява в пораждане на задължение за нея да възстанови направените от насрещната страна разходи за защита в съдебното производство по разглеждане на този спор.

Настоящото исково производство е образувано по предявен от Н. Г. Г. и И. К. Г. срещу И. Я. К. и „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ за признаване за установено, че между И. Я. К. и „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД не съществува членствено правоотношение. Установява се, че ответникът „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД се е защитавал по предявения иск още преди да е разпоредено от съда 2 да му бъде връчен препис от исковата молба, като е изразил становище за неговата недопустимост и е представил доказателства, от които се установяват факти, имащи отношение към преценката за наличие на правен интерес за ищците от търсената с иска защита. Целта на тези действия е да бъде уведомен съда за обстоятелства от значение за проверката за допустимост на иска, които не са посочени от ищците, и по този начин да бъде постигнато своевременно прекратяване на недопустимото съдебно производство. Първоинстанционният съд е постановил акт за връщане на исковата молба поради недопустимост на предявения с нея иск, който обаче е обжалван от ищците, което е довело до необходимост ответното дружество да продължи защитата си и по подадената от тях частна жалба, като депозира писмен отговор чрез упълномощения да го представлява адвокат. Установява се, че то е заплатило адвокатско възнаграждение за извършване на тези правни действия в размер на 336 евро, които разходи представляват разноски за защита по повдигнатия пред съда спор.

Частната жалба е счетена за неоснователна от въззивния съд, поради което производството по нейното разглеждане е приключило в полза на ответника. Приетата от съда недопустимост на иска по чл. 71 ТЗ означава, че ищците са повдигнали неоснователно правен спор срещу „Интелсофт – Г., К. и Сие“ СД, който са поддържали и пред въззивния съд с подаване на частна жалба срещу акта на първата инстанция за неговото прекратяване. Ето защо и доколкото ответното дружество е направило разходи за своята защита по този спор в производството по частната жалба, то в тежест на ищците възниква задължение да му ги възстановят. Без значение за този извод е дали действията на съда по връчване на препис от частната жалба на ответника са извършени в противоречие с чл. 130 ГПК, защото отговорността за разноски се поражда винаги при неоснователно предизвикан от едната страна правен спор и извършени от насрещната страна разходи за защита по него, които елементи от фактическия състав са осъществени в случая.

След като ответникът има право на разноски в производството по разглеждане на частната жалба срещу прекратителното първоинстанционно разпореждане, то е неоснователна молбата на ищците за изменение на акта, с който те са осъдени да ги заплатят. До този извод е достигнал и въззивният съд в обжалваното определение, поради което то трябва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 319 от 15.05.2026 г., постановено по ч.т.д. № 134/2026 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговка колегия, 3-ти състав.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4