Решение № 984 от 28.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Темислав М. Димитров

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря М. Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20221100507676 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.05.2022 год., постановено по гр.дело №33454/2020 год. по описа на СРС, ГО, 87 с-в, ЗК „У.“ АД е осъдено да заплати на П. В. Л. по искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 11 285.24 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 24.07.2015 год., по вина на водача на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№СВ **** АА, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответника, изразяващи се в направени разходи за ремонт за възстановяване на вредите по собствения на ищеца мотоциклет „Ямаха Т-макс 500“ с рег.№С **** Х, отразени във фактура №CD-00009030 от 23.07.2020 год. /4 285.24 лв./, както и в пропуснати ползи от нереализиран доход – неполучени възнаграждания по договор от 01.07.2015 год. с А.Н.Н. за 30 тренировъчни занимания за периода от 03.07.2015 год. до 14.08.2015 год., договор от 13.07.2015 год. със С.Н.Т. за 44 тренировъчни занимания за периода от 15.07.2015 год. до 14.09.2015 год. и два договора от 10.07.2015 год. с филмова къща „П.С. 2 – П.П.“ за заснемане на филмовата продукция „Разруха“ за периода от 10.07.2015 год. до 20.09.2015 год. /7 000 лв./ и сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на /ПТП/, настъпило на 24.07.2015 год., по вина на водача на товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№СВ **** АА, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована от ответника, изразяващи се болки и страдания, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на 1 исковата молба – 24.07.2020 год. до окончателното им изплащане, като искът за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 12 785.24 лв. и ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 915.66 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 89.52 лв., представляваща държавна такса и възнаграждения за вещи лица, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 37.95 лв.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗК „У.” АД.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди било завишено, като пир определянето му първоинстанционният съд бил нарушил нормата на чл. 52 ЗЗД. На ищеца били причинени леки телесни увреждания, като той се бил възстановил в кратки срокове – за не повече от три седмици. По сходни дела съдът присъждал обезщетения в по-малък размер. Получените от ищеца травми от процесното ПТП били изцяло заличени към момента, в който същият участвал в държавно първенство по културизъм през 2016 год. Представените от ищеца писмени доказателства във връзка с твърдените вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, били създадени за целите на процеса.

Неправилно СРС бил присъдил и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за ремонта на увредения мотоциклет. Ищецът бил представил фактура, която била изготвена близо 5 години след процесното ПТП, като този документ не доказвал реално, че такъв ремонт бил извършен. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата П. В. Л. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че размерът на присъденото му обезщетение за неимуществени вреди бил справедлив, предвид понесените болки и страдания и преживения психически и емоционален стрес. Освен това ищецът бил принуден да стои затворен за периода до отшумяване на неговите болки, да извършва ежедневната си дейност, като освен това не можел да изпълнява задълженията си по сключени от него договори. Нараняванията и останалите от тях белези се отразили и на самочувствието му. По делото било доказано настъпването на вреди по собствения на ищеца мотоциклет, както и че последният бил ремонтиран, като цената на поправката била потвърдено и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза. Освен това застрахователят дължал обезщетение независимо от това дали превозното средство било поправено. Правилно СРС бил приел, че ищецът бил пропуснал ползи в резултат на ПТП, а именно възнаграждения от тренировки и участие във филм, които към датата на произшествието били единствения му източник на доходи. Представените в тази връзка договори били истински. Вината на застрахования при ответника водач била установена с решение от 19.04.2019 год. по НОХД №17850/2015 год. по описа на СРС. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията 2 на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. с § 22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 год./.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка “гражданска отговорност”.

По предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическия състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените вреди, като вината се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД/ и наличие на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “гражданска отговорност” между този водач и застрахователя /чл. 154, ал. 1 ГПК/.

Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. решение от 19.04.2016 год., постановено по НАХД №17850/2015 год. по описа на СРС, НО, 95 с-в /в производство по реда на чл. 59 – 63 ЗАНН/, протокол за ПТП, който по своето естество представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б.Е.Н. и Г.Л.А., които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни, безпротиворечиви помежду си и кореспондиращи с останалите данни по делото и заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че на 24.07.2015 год., около 15.45 ч., в гр.София, мотоциклет „Ямаха Т-макс 500“ с рег.№С **** Х, управляван от ищеца /и негова собственост/ се движел по пътната връзка на ул.“Александър Жендов“ и бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от бул.“Шипченски проход“ към бул.“М.Еминеску“. В същото време товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№СВ **** АА, управляван от Г.Л.А., се движел по бул.“Цариградско шосе“, с посока от бул.“Г.М.Димитров“ към бул.“М.Еминеску“, като 3 предприел маневра отклонение от булеварда към локалното платно и не пропуснал движещия се по същото мотоциклет, поради което настъпил удар между двете превозни средства, което обективно и неизбежно е довело до увреждането на процесния мотоциклет като движима вещ, а на ищеца била причинена контузия с охлузвания на горни и долни крайници – тези увреждания били от лека степен и се характеризирали като тангенциална травма; ищецът бил откаран с бърза помощ по спешност във ВМА, като му било проведено консервативно лечение, обезболяващи и периодична смяна на мазеви превръзки, като търпял болки и страдания в продължение на 3 седмици, като през първите 5 дни болките били с по-интензивен характер.

Не се спори и относно съществуването на договор за застраховка „гражданска отговорност”, който има за обект товарен автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№СВ **** АА, като застрахован бил Г.Л.А., а застраховател – ответното дружество, както и че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие.

Ищецът отправил към ответното дружество на 27.02.2019 год. застрахователна претенция, но бил уведомен с писмо от 06.03.2019 год., че липсват данни за втори участник в процесното ПТП, поради което няма основание за заплащане на застрахователно обезщетение.

В този смисъл въззивният съд счита, че действията на водача на товарния автомобил – Г.Л.А., съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на правилото, установено в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили твърдените травматични увреждания на ищеца и увреждане на притежавания от него мотоциклет. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с настъпването на твърдените имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, както и с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав приема на първо място, че основателността на предявения пряк иск за сумата от 4 285.24 лв. не е обусловен от установяване на обстоятелството, че преди отправяне на претенцията към застрахователя собственикът на увредения мотоциклет е разходвал средства за неговия ремонт. Представянето на данъчна фактура или липсата на такива има отношение единствено към критериите за изчисляване на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя.

Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението не може да надхвърля застрахователната сума по договора /чл. 267, ал. 3 КЗ – отм./. Според чл. 273, ал. 2, изр. 1 КЗ /отм./, при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда, а чл.

273, ал. 2, изр. 2 КЗ /отм./ препраща към Методиката за уреждане на претенции за 4 обезщетение на вреди, приета от Комисията за финансов надзор, когато се касае за вреди на МПС. Методиката е въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24 от 08.03.2006 год. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и т. 2 КЗ /отм./ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, издадена от КФН.

Определяне на размера на обезщетенията за вреди на МПС съгласно Методиката и приложения №1-6 на Наредбата е въведено и с чл. 15, ал. 4 от Наредбата. Методиката, представляваща приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 на Наредба № 24/08.03.2006г., съгласно чл. 2 от Методиката, се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд. Тя урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка по чл. 249, т. 1 КЗ /чл. 3, ал. 1, т. 1 от Методиката/.