Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5887 от 19.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 6000/2023
Вид
Решение № 5887
Подписан
19.12.2023
Състав
ВАНЯ АНГЕЛОВА ГОРАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5887 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20231110206000 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В. Р. Т. срещу електронен фиш серия К № 5683307, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).

В жалбата се излагат аргументирани доводи в посока на твърдението, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен, поради противоречие с материалния закон, както и че е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Настоява се за наличие на поставен пътен знак на инкриминираното място. Иска се, съдът да отмени издадения електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Последващо, не взима становище по въпроса, да се отмени ли ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител. Прилага писмени бележки в 1 подкрепа на тезата си и претендира юрисконсултско възнаграждение; при условията на евентуалност, възразява по размер на адвокатски хонорар поради прекомерност.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2022 г. в 11:40 часа в с. Волуяк по ул. „Ломско шосе“ до № 271, с посока на движение от гр.Костинброд към гр.София, при ограничение на скоростта 50 км./ч. за населено място, била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВОЛВО В 70“, с рег. № ..., собственост на жалбоподателя. Отчетената скорост на движение била 66 км./ч., при грешка в измерване на скоростта от 3 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. Било констатирано превишаване на разрешената скорост с 16 км./ч. Техническото средство, с което е установено движението с превишена скорост, е преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 50 лв. на жалбоподателя, в качеството му на собственик на посочения автомобил за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К №5683307; справка от Български институт по метрология, ведно с протокол за проверка; извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване; снимков материал; справка за регистрация на МПС; ежедневна форма за отчет; копие от протокол за проверка. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН електронният фиш е „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Необходимо е да се уточни, че електронният фиш представлява един своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който е приравнен едновременно към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и към наказателно постановление (НП), но само по отношение на правното му действие, с оглед фикцията, уредена в чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване (включително срокове) на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН.

В тази връзка и предвид Тълкувателно решение № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба.

ЗАНН може да бъде приложен единствено по отношение на неуредени в ЗДвП случаи. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и редът за издаване на АУАН и НП, са неприложими по отношение на електронния фиш. Реквизитите на електронния фиш са изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП – териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Същевременно в изр. 3 на същата разпоредба се предвижда, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Процесният електронен фиш съдържа всички изброени реквизити и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, образец. Видно от приложената към материалите на делото снимка към ЕФ (заснета със система за видеоконтрол), измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 69 км./ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 66 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената 3 такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 66 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 16 км./ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран, затова съдът счита, че законосъобразно е конкретизирана установената скорост на движение на моторното превозно средство и е приспадната максимално допустимата грешка.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС издаването на електронен фиш е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), които работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на тълкувателното решение, водещото в случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства. Редакцията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се регламентира, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по 4 пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към датата на нарушението, отразена в процесния електронен фиш, нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол представляваща одобрен тип средство за измерване.

Процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Същата е разположена на пътното платно, като това обстоятелство е удостоверено по предвидения от закона ред, със съответната фотоснимка. Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. От доказателствата по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от съда и приобщени към материалите на делото Протокол № 08-СГИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1“, ведно с решение за одобрение на типа на уреда за измерване. Приложената от жалбоподателя снимка от „Гугъл“ не дава достоверна информация касателно твърдяното в посока поставен пътен знак на мястото, въвеждащ друга ограничителна скорост; липсват доказателства за това, още повече, че справка от публично известната и общодостъпна 5 система „МАПС“ потвърждава фактическата обстановка, установена по делото (на инкриминираната дата и място е засечена скорост на движение на лекия автомобил, превишаваща разрешената скорост от 50 км./час за населено място - с 16 км./час, в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП).

В случая на жалбоподателя е била определена глоба в размер на 50 лв., като наказващият орган се е позовал на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишаване на скоростта с 16 км./ч. и записаното в ЕФ обстоятелство, че нарушението е извършено „в населено място“, следва да предпостави, че разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП препраща към разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и определеният размер на глобата на глобата от 50 лв. е предвидена в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде потвърден.

По делото се претендира заплащане на разноски за правна защита и съдействие, като не се прилага документ в потвърждение на това; то следва да бъде отклонено - и с оглед изхода на делото . Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, обратно, следва да бъде уважено. Предвид естеството на делото, брой проведени съдебни заседания и разпитани свидетели, съдът, намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да е 100 лв