Определение № 266 от 18.08.2022, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 266 гр. ХАСКОВО, 18.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20225600600445 по описа за 2022 година Производството е по чл.243ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат Е.Е., повереник на С. Ж. С., против Определение № 193/02.06.2022 г., постановено по НЧД № 404/2022 г. по описа на Районен съд-Хасково, с което е било потвърдено Постановление от 16.02.2022 г. на прокурора от Районна прокуратура-Хасково за прекратяване на наказателното производство по ДП № 158/2015 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2-ро вр; чл.342 ал.1 от НК.

В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на атакуваното определение. Заявява се, че неправилно е било прието от съда изтичането на давността за наказателно преследване при визираната в разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НПК продължителност, а този неправилен се извод произтичал от необсъждането на основния поддържан в жалбата против прокурорския акт довод, според който на пострадалия били причинени увреждания, по-тежки от тези, които приело обвинението и затова обуславящи различна от посочената в постановлението правна квалификация.

Съдът не коментирал тези съображения, нито доказателствата, сочещи, че на 1 пострадалия е била нанесена те средна, а тежка по естеството си телесна повреда. Пренебрегнати били според повереника обстоятелството, че здравето на пострадалия е било влошено след пътния инцидент, както и за продължително време той е бил поставен под запрещение. Вместо това, съдът отдал превес на предприетите от органите на досъдебното производство процесуални действия по отношение на причинителя на пътния инцидент и така установил, че давността на наказателното му преследване е изтекла, възприемайки изцяло изводите на прокурора относно вида на телесните увреди. Заради това, повереникът счита, че съдебният акт е неправилен и прави искане за неговата отмяна.

Пострадалият С. Ж. С. не взема становище по жалбата.

Писмени възражения против жалбата не са постъпили.

Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП 158/2015 г. по описа на ОД на МВР-Хасково, с изложените в атакуваното постановление съображения, както и с тези, съдържащи се в обжалваното определение, служебно и във връзка с наведените доводи, намери за установено следното:

Въззивната жалба следва да се приеме за допустима, защото е подадена от лице, разполагащо с право на такава /подадената от повереника жалба е допустима в срока на неговото уведомяване съгласно Становището на НК на ВКС, прието на заседание на ОСНК от 30.06.2021 г./ и защото тя е постъпила в срок при липсата на доказателства нейният подател /адв.Е., действащ като представител на пострадалия С.С./ да е бил самостоятелно уведомен за постановения от първоинстанционния съд акт,тъй като изпратеното на адреса му съобщение на практика е било предназначено за представлявания от него пострадал, което той е приел със задължението за предаване на адресата. Последният пък вече е бил уведомен /с връчено на 15.06.2022 г. съобщение/ за определението на адреса, който е посочил по делото за съдебна кореспонденция и при наличието на който е било безпредметно връчването да стане и на втори адрес и то при липсата на каквито и да е данни за промяната на първия и при отсъствието на нарочно направено искане съдебния контакт да бъде реализиран чрез упълномощения повереник. Независимо от тези неясноти в администрирането на делото, както вече се посочи, жалбата следва да бъде приета за постъпила в срок и затова 2 подлежаща на разглеждане по съществото й . А така преценена, жалбата се явява основателна и то не защото изложените от прокурора и почти изцяло подкрепени от първоинстанционния съд съображения са принципно неправилни или некореспондиращи с действително установяваща се по делото процесуална фактология и производната й материална норма, която е следвало да бъде приложена, а защото в своя акт съдът не е дал отговор на основния поставен от жалбоподателя въпрос. Той е касаел правната квалификация на разследваното престъпление, изводима от медикобиологичните характер на получените от пострадалия С. увреждания, както и пълнотата на доказателствената маса, която е следвало да установи този съществен за обективната страна на разследваната дейност елемент. Както беше посочено по-горе, жалбата против прокурорския акт, а също и настоящата въззивна жалба, са фокусирани не върху процесуалните документи, обуславящи или не изтичането на обикновената погасителна давност, а върху правната оценка на получените в резултат на пътния инцидент телесни увреди. Този защитен срещу прекратителния акт подход е не само резонен, но и изцяло съответстващ на закона, тъй като преди да пристъпи към приложение на правилата за давността досъдебният орган дължи отговор на други въпроси – извършено ли е деянието, съставлява ли то престъпление и каква следва да бъде неговата правна квалификация, и това произтича не само от възприетата в разпоредбата на чл.24 ал.1 от НПК систематична подредба на основанията за прекратяване на наказателното производство, но и от нормата на чл.24 ал.2 от НПК, а и от основните принципи, съдържащи се в разпоредбите на чл.13 и чл.102 от НПК. Както се отбеляза, нито съдебният, нито прокурорският акт са дали отговор на поддържания в жалбата довод за липса на всестранност, пълнота и обективност при изследването на телесното увреждане, което действително е било причинено на пострадалия. А този довод е основателен, заради следното:

Първата медицинска експертиза, която е имала задача да установи, опише и анализира получените от пострадалия травми е назначена с Постановление от 17.11.2015 година. Изготвилият експертното заключение лекар е работил по писмени данни, като е обсъждал в доклада си три епикризи, издадени по повод проведеното лечение на С.С. – Епикриза № ****г., издадена от *****;

Епикриза № *****г., издадена от ***** и Епикриза № *****., издадена от ****** /неправилно описана в доклада като издадена от болница в 3 гр.******/. Изводът, който експертът е направил след анализа на тези медицински документи е, че пострадалият С. е получил в резултат на транспортното произшествие травматични наранявания в осем на брой телесни области, като три от уврежданията са квалифицирани като причиняващи състояние, временно опасно за живота, четири – като трайно затрудняващи движението на снагата, дясната ръка, лявата ръка и десния крак, и едно – като нараняване, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Относно първата група телесни повреди е посочено, че временно опасното за живота разстройство на здравето се дължи на претърпян травматичен шок, черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка и кръвоизливи под обвивките на мозъка, контузия на белия дроб и хемопневмоторакс вдясно. След продължилото повече от шест години досъдебно разследване, в което преобладават исканията и последвалите ги разрешения за удължаване на срока му и отсъстват ритмични и съответстващи на закона, а и на процесуалната конкретика действия, насочени към установяване на обективната истина или установяването на заподозрения извършител, многократно влизал в страната ни след образуването на делото /л.114 от ДП/ и с ясно установена месторабота, телефон и адрес /последният съобщен на разследващия още на 17.12.2019 г. – л.141 от ДП/, на 10.12.2019 г., а после на 02.09.2021 г. е била издадено Постановление, с което е била назначена комплексна експертиза, възложена на двама експерти – автоинженер и медик. Причината, заради която работата на последната е продължила до 08.02.2022 г., се установява от материалите по делото, а доколко тя основателно е предизвикала безспорно неразумната забава на разследването, е въпрос, който не следва да бъде коментиран, макар именно тази забава в съчетание с нереализираното намерение на разследващия да изготви молба за правна помощ с цел призоваване на обвиняемия в чужбина /отделен е въпросът дали такава молба е била необходима при приложимите механизми на сътрудничество с държава-член на ЕС/, да са довели до изтичането не само на разумните срокове за наказателно преследване, но и на коментираната от прокурора погасителна давност при възприетата от него оценка на фактите. По-същественото в случая е друго и то се състои в съдържанието на изготвеното от комплексната експертиза заключение в частта му, отнасяща се до получените от С. телесни увреди и техните медико-биологични белези. Вижда се от писмения доклад, 4 че при обосновката на своите изводи съдебният лекар Б. е коментирал единствено и само медицинските документи, които са били обсъдени вече от първата медицинска експертиза – изготвената от съдебния лекар Е.. Логично при това положение и изводите на двамата лекари са идентични. Както и при първата експертиза, комплексната е градила своите изводи върху трите епикризи /описаните вече по-горе/, проведеното болнично лечение и проведените терапевтични и рехабилитационни процедури. Тоест доказателствената база, върху която е работил и вторият медицински експерт се е ограничила до документацията, съставена през месец ноември на 2015 година. Както обаче към момента на възлагане на експертизата /с двете погоре посочени постановления/, така и към момента на нейното изготвяне, продължило над година, считано от първия възлагателен акт, по делото са били събрани доказателства, не само имащи съществено отношение към отговора на поставените въпроси, но и сочещи, че здравословното състояние на пострадалия е било сериозно влошено след преминалото първоначално и спешно по характера си стационарно лечение. Още с молбата, в която адвокат Е. е поискал възобновяването на делото, той е приложил доказателства, потвърждаващи заявените в нея факти – препис от решение № 220/20.06.2017 г. по гр.д. 158/2017 г. на ОС-Хасково, с което С. е бил поставен по пълно запрещение, препис от Решение от 05.02.2018 г. на ТЕЛК към ***** и Удостоверение, издадено от органа по настойничество при Община Д..

Прочитът на първия от тези документи /съдебното решение/ установява, че причина за поставянето на С. по пълно запрещение е тежко коматозно състояние, в което той се е намирал както към момента на провеждането на това съдебно производство, така и още към 13.02.2017 г., когато с друго решение на ТЕЛК е бил освидетелстван при констатация за 100 % загуба на трудоспособността. Повторното освидетелстване от 05.02.2018 г. е потвърдило тези изводи на лекарската комисия, а проведеният на 24.01.2020 г. разпит на свидетелката В. Л. Т. /л.152 от ДП/ е допълнил сведенията за влошеното здраве на С. след месец ноември на 2015 г., актуално и към момента на провеждане на разпита съгласно представените от изслушаната факти. Всъщност съдебното решение, с което С. е бил поставен под запрещение, е давало достатъчно ясна и в същото време подробна информация за динамиката в развитието на болестните процеси, причинени от автомобилната травма – продължително състояние на будна кома, 5 проведена оперативна интервенция на мозъка, липса на контактност с околния свят, невъзможност за извършване на каквито и да е самостоятелни дейности. Ако разследващият орган и прокурорът бяха обърнали внимание на тези обстоятелства, то резонно биха поставили на обсъждане въпроса – възникнал ли е ексцес, т.е. неблагоприятна промяна в здравето на пострадалия след месец ноември на 2015 година и ако такава е налице, сочи ли тя на факти, обосноваващи по-тежко по характера си телесно увреждане в сравнение с първоначално приетото и по-конкретно сочи ли на увреждането „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл.128 ал.1 предл.1-во от НК, чиито медико-биологични белези и физиологични проявления са подробно коментирани в ППВС № 3/79 г. и затова е безпредметно да бъдат излагани в настоящия съдебен акт. Безспорно е било нужно да се коментира и възможността за настъпване на друг вид, но също тежка по смисъла на закона телесна повреда, ако са налични сведения за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Така, вместо в така или иначе дългия промеждутък от възлагането на експертизата до нейното изготвяне разследващият да предостави новосъбраните доказателства на назначения експерт, той напълно ги е пренебрегнал, като нито самостоятелно, нито чрез квалифицирана помощ ги е подложил на анализ, който да доведе до целената всестранност, пълнота и обективност в доказателствената дейност. Все в този контекст напълно неразбираем е и пропускът да се извърши повторен разпит на пострадалия, който е бил изслушан единствено и само на 08.01.2016 г., когато е заявил отсъствие на всякакъв спомен на инкриминираните събития. Последното е рефлектирало не само върху всеобхватното изясняване на здравословното състояние на С. в неговата динамика, но и върху основния факт на доказване – условията, при които е настъпил пътният инцидент, доколкото пострадалият е бил очевидец на същия, а показанията му решаваща основа за изграждане на експертните изводи, които са се оказали лишени от важна, първична по естеството си доказателствена информация /отделен е въпросът, че разпитът на другия очевидец – Н. Б., не предоставя никакви сведения нито за разположението на автомобила върху пътното платно, нито за неговата осветеност/. Неразбираем е и процесуалният механизъм, приложен за привличането на М. Б. в качеството му на обвиняем – в негово отсъствие и без участието на защитник.