Решение № 86 от 08.05.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Габрово, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Анг. Петракиева при участието на секретаря Минка Л. Г. като разгледа докладваното от Диана Анг. Петракиева Административно наказателно дело № 20264210200017 по описа за 2026 година

Жалбоподателят „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово, ЕИК 204713316, седалище и адрес на управление Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, ул. „*********” № 60, представлявано от Д.Ш.Х. - изпълнителен директор, е обжалвал наказателно постановление №07-2500256/27.11.2025 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което за това че на 09.09.2025 г., в гр. Габрово, в качеството му на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ не е изпълнил принудителна административна мярка /ПАМ/ задължително за изпълнение Предписание №1, а именно: Работодателят „АРТМОБЕЛ” АД град Габрово, ЕГН/ЕИК 204713316, да изплати начисленото във ведомостта за работни заплати за м. януари 2025 г. дължимото трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 4034,92 лв. на лицето М.С.М., на длъжност „търговски директор", съгласно чл.

128, т. 2 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.415 ал.1 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената имуществена санкция.

Сочи се , че към настоящия момент дължимото трудово възнаграждение на работника е изплатено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Б. – АК – гр.

Хасково, която поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт Станева, която оспорва същата и моли НП да бъде потвърдено.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за 1 установено следната фактическа обстановка:

На 25.07.2025 г. М. И. А. - Гл. инспектор, Дирекция "Инспекция по труда" – Габрово и В. Д. И. - Гл. инспектор, Дирекция "Инспекция по труда" – Габрово извършили проверка по изпълнението на Мярка № 7 „Осъществяване на контрол по спазване на законодателните изисквания за организация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, обезопасеността на работното оборудване и технологичните процеси и хигиена на труда” в обект: Предприятие за производство на мебели и паркет, находящо се в Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, бул. „*********” № 60, стопанисвано от „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово, ЕИК 204713316, седалище и адрес на управление Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, ул. „*********” № 60, представлявано от Д.Ш.Х. изпълнителен директор. Проверката установила множество нарушения и приключила с Протокол за извършена проверка № ПР2530505 о т 21.08.2025 г. За отстраняване на констатирани нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т.1 от КТ. Било издадено Предписание №1, а именно:

Работодателят „АРТМОБЕЛ” АД - град Габрово, ЕГН/ЕИК 204713316, да изплати начисленото във ведомостта за работни заплати за м. януари 2025 г. дължимото трудово възнаграждение с чиста сума за получаване в размер на 4034,92 лв. на лицето М.С.М., на длъжност „търговски директор", съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, във връзка с чл.

270, ал. 3 от Кодекса на труда

Срокът за изпълнение на предписанието бил 05.09.2025 г.

С призовка Изх. N 9 25095160/26.09.2025 г., връчена на В.Д.В. - на длъжност „началник производство" и лице определено със Заповед № ЗБУТ- 02/01.07.2025 г. да представлява „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово, е изискано представянето на 03.10.2025 г. пред контролните органи на документи по изпълнение на дадените задължителни за изпълнение предписания /ПАМ/.

От представените в хода на проверката документи – ведомост за заплати, платежно нареждане, РКО, било установено, че Предписание №1 не е изпълнено.

До дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН, която била получена.

На 30.10.2025 г. в ДИП било входирано уведомително писмо, че представляващия не може да присъства и не може да изпрати представител. В отсъствие на жалбоподателя бил съставен АУАН №07-2500256 от 31.10.2025 г. Въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М. И.

А. и В. Д. И., както и приложените писмени такива.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.

2

Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства се установява, че при извършена проверка от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ на жалбоподателя, в качеството му на работодател, са били дадени задължителни предписания по реда на чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда, представляващи принудителни административни мерки за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство. Сред тях е и предписание №9, с което на работодателя е било разпоредено в определен срок да изплати начислените във ведомостта трудови възнаграждения на Н.И.П.. Нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, е квалифицирано по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно който работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба. За да бъде осъществен съставът на това административно нарушение, следва да е налице валидно дадено задължително предписание от компетентен контролен орган, същото да е влязло в законна сила, да е изтекъл определеният срок за изпълнение и предписанието да не е изпълнено. В настоящия случай по делото не е спорно, а и изрично се признава от самия жалбоподател, че даденото предписание е влязло в сила.

Липсват данни същото да е било оспорено по предвидения в закона ред, поради което след стабилизирането му работодателят е бил длъжен да го изпълни в указания срок. Безспорно се установява също така, че срокът за изпълнение е изтекъл, без предписанието да бъде изпълнено. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в случая се касае до едно административно нарушение, за което неправилно са ангажирани няколко отделни административнонаказателни производства. Макар нарушенията формално да са обективирани в един протокол, в него са включени множество отделни и конкретно индивидуализирани задължения за плащане на трудови възнаграждения към различни работници и служители, като за всяко лице са посочени имената, заеманата длъжност, периодът, за който се дължи възнаграждението, както и конкретният размер на дължимата сума. Следователно всяко от тези задължения има самостоятелен предмет, самостоятелен носител на правото и самостоятелно фактическо основание. Трудовото възнаграждение представлява самостоятелно трудово вземане за всеки отделен работник или служител, поради което неизпълнението на задължението за плащането му спрямо различните лица не може да бъде възприето като едно-единствено административно нарушение. Обратното разбиране би довело до игнориране на самостоятелния характер на отделните трудови правоотношения и на индивидуалната защита, която законът предоставя на всяко отделно трудово вземане. Ето защо съдът приема, че не е налице нарушение на принципа non bis in idem. Съдът намира за неоснователни и доводите, свързани с финансовото състояние на дружеството. Финансовите затруднения на работодателя не освобождават същия от 3 задължението му да изпълнява трудовото законодателство и да изплаща дължимите трудови възнаграждения. Те биха могли да бъдат отчетени единствено при индивидуализацията на наказанието, но не и да изключат административнонаказателната отговорност. Трудовото възнаграждение има особено значение за работника и служителя, тъй като представлява основен източник на средства за съществуване, поради което законодателят е предвидил засилена защита на правото на своевременното му получаване. В случая се установява, че възнагражденията са били начислени във ведомостта от самия работодател, поради което не съществува спор относно основанието и размера на задълженията. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана.

При това положение, правилно административно-наказващият орган е квалифицирал извършеното от деяние като нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, според която "Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв."

По делото не са установени обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.28 от ЗАНН – деянието не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Не може да се приеме, че е налице и хипотезата и на чл.415 в от КТ – както правилно е приел административният орган - няма данни до приключване на проверката нарушението не е било отстранено.

В определените законови рамки, наложеното на дружеството наказание имуществена санкция по вид се явява правилно определено.

По отношение на размера на наложената имуществена санкция:

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства обстоятелството, че нарушението касае неизпълнение на задължение по отношение на едно лице, както и данните по делото, че макар и след изтичане на определения срок, дължимото трудово възнаграждение впоследствие е било изплатено. Съдът съобрази и затрудненото финансово състояние на дружеството, което, макар да не изключва административнонаказателната отговорност, следва да бъде отчетено при определяне размера на имуществената санкция. При така установените обстоятелства съдът намира, че за постигане целите на наказанието по чл.12 ЗАНН не е необходимо налагането на санкция в определения от административнонаказващия орган размер, като същата следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер.

По изложените съображения съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана правилно, но размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде определен към минимума, предвиден в закона.

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Габрово следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,50 евро, определено на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на 4 правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност и осъщественото представителство.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №07-2500256/27.11.2025 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - Габрово, с което на „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово, ЕИК 204713316, седалище и адрес на управление Област Габрово, Община Габрово, град Габрово, ул. „*********” № 60, представлявано от Д.Ш.Х. - изпълнителен директор, с което на основание чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ НА .1500,00 лева, /767,00 евро/.

ОСЪЖДА „АРТМОБЕЛ" АД - град Габрово ЕИК 204713316, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Габрово сумата в размер на 66,50 евро, представляваща направени по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН.