Решение № 200 от 21.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 532/2024
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Димитър Пандалиев Бозаджиев, ИВАНИНА ИГНАТОВА ИВАНОВА, Иванка Георгиева Илинова
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3, изр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 332 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. Пазарджик, 19.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитър П. Бозаджиев
Членове:
И.ка Г. Илинова
И.ИНА ИГН. И.А при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от И.ИНА ИГН. И.А Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245200600532 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2148/26.01.2024г. и допълнение към нея с вх. № 9530/15.04.2024г. от частния тъжител и граждански ищец С. К. А., ЕГН **********, с адрес:
****************** , чрез повереника му адвокат Б., както и по въззивна жалба с вх. № 2917/02.02.2024г. и допълнение към нея с вх. № 8454/16.09.2024г. от подсъдимия П. Д. А., ЕГН **********, с адрес: **************, чрез двамата му защитници адвокат К. и адвокат Я. срещу Присъда № 6 от 23.01.2024г., постановена по НЧХД № 20235220200210 по описа за 2023г. на Районен съд – Пазарджик.
С обжалваната присъда подсъдимият П. Д. А. е признат за виновен в това, че на 08.03.2021г. в ****, е причинил на С. К. А. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК и му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000,00 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик, както и е признат за невинен в това, че на същата дата в ****, е казал нещо унизително за честта и достойнството на С. К. А. в негово присъствие, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
С присъдата подсъдимият П. Д. А. е осъден да заплати на С. К. А. сумата от 1000,00 лева обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие престъплението по чл.
130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.03.2021г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният граждански иск за сумата от 1
1000,00 лева, претендирана като обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
С присъдата е постановено, след влизането й в сила, вещественото доказателство - 1 брой флаш-памет, да се върне на адвокат Я..
Осъден е подсъдимият П. Д. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пазарджик извършените по делото разноски в общ размер на 1830,31 лева, както и да заплати сторените в производството разноски от частния тъжител и граждански ищец С. К. А. в общ размер на 2162,00 лева.
Осъден е частният тъжител и граждански ищец С. К. А. да заплати на подсъдимия П. Д.
А. сторени разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 1200,00 лева.
С въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от подсъдимия П. Д. А., чрез защитниците му адвокат К. и адвокат Я., се изразява становище, че постановената присъда, в осъдителната й част, е неправилна, необоснована, явно несправедлива и постановена в нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменена в тази й част и да бъде постановена оправдателна присъда по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 2 НК, да бъде отхвърлен предявеният граждански иск за обезщетяване вредите, причинени от това престъпление, както и да бъдат намалени до минималните размери възложените в тежест на подсъдимия разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция. Сочи се, че присъдата била постановена при липса на доказателства за това подсъдимият да е лицето, нанесло лека телесна повреда на пострадалия, както и без да са налице обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и поведението на подсъдимия било несъставомерно. Прави се подробен собствен анализ на събрания доказателствен материал, с оглед на който се допълва, че присъдата била постановена при неправилно установена от съда фактическа обстановка по делото и при превратно тълкуване на събраните доказателства, което обусловило необоснованост и неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд при постановяване на атакувания съдебен акт.
С въззивната жалба и допълнението към нея, частният тъжител и граждански ищец С. К.
А., чрез повереника си адвокат Б., излага съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда в оправдателната й част. Твърди се, че присъдата е постановена при превратно тълкуване на доказателствата, както и при противоречие в мотивите, доколкото, от една страна, съдът приел за доказано, че обидните думи били изречени от подсъдимия към тъжителя и че били възприети от последния, но от друга страна, приел, че не е налице престъпление. Искането е да се отмени присъдата в оправдателната й част и да се постанови нова, осъдителна такава, и по обвинението за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, както и да бъде изцяло уважен предявеният граждански иск за обезщетяване вредите, причинени от това престъпление.
Настоящият въззивен състав на основание чл. 327, ал. 1, вр. чл. 332 НПК намери, че за изясняване на обстоятелствата по делото, се налага събирането на допълнителни доказателства, поради което изиска актуална Справка за съдимост за подсъдимия П. Д. А. от Бюро за съдимост при РС - Пазарджик.
2
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител и граждански ищец поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения, изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и претендира да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Счита, че обвинението по чл. 130, ал. 2 НК не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Прави искане за отмяна на присъдата в тази част и присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника си и изразява, че счита себе си за невинен. В предоставената възможност за последна дума моли да бъде оправдан.
При извършената от въззивния съд служебна проверка по реда на чл. 327 от НПК за редовността и допустимостта на въззивните жалби, съдът намери, че същите са подадени срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от легитимирани страни и в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано след като с Решение №28/08.02.2023г. на ОС- Пазарджик, постановено по ВНЧХД №1/2023г., е била отменена постановената по НЧХД №1365/2021г. по описа на РС- Пазарджик Присъда №84/21.09.2022г., с която подс.П. А. бил признат невинен по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.130 ал.2 от НК и чл.146 ал.1 от НК, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Пазарджик. Същото е образувано по повод тъжба на частния тъжител С. К. А., впоследствие конституиран и в качеството му на граждански ищец в производството, срещу подсъдимия П. Д. А., с твърдения за извършени от последния деяния, изразяващи се в това, че на 08.03.2021 г., около 15.00 часа, в ***, му е нанесъл лека телесна повреда, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, както и му е казал изразите “*****************************, с което е осъществеил състава на престъплението обида. Пред първоинстанционния съд са приети за съвместно разглеждане и предявените от тъжителя граждански искове за осъждане на подсъдимия да му заплати обезщетения за причинените вследствие на деянията неимуществени вреди в размер на по 1 000, 00 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане.
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което по предвидения в НПК ред са били събрани множество доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П. В., И.
В. /прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т.3 НПК/, Д.Б., З.Г., А.С., Й.З. /вкл. прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т.1 и т.2 НПК/ и В.Й., приетите по делото писмени доказателства /в т.ч. приобщените такива от НЧХД №1365/2021г. по описа на РС - Пазарджик/, вещественото доказателство - 1 бр.флашпамет, съдържаща видеозаписи от охранителни камери, заключенията на вещите лица по приетите СТЕ и повторна тройна СМЕ.
Въз основа на подробния анализ на горепосочените доказателства първоинстанционният 3 съд обосновано е приел следната фактическа обстановка: На 08.03.2021г., около 15:00 часа, частният тъжител С. А. се движел с лек автомобил „*****“ с рег. № ******* по черен път в ***, обл.Пазарджик, в близост до изкупвателния пункт за черни метали на подс.П. А., находящ се в стопанския двор на ******* /бившето ТКЗС/. Частният тъжител се връщал от посещение на свои познати- свидетелите П. В. и И. В., които имали база в същия стопански двор, в близост до пункта на подсъдимия. По това време последният се намирал в офиса си заедно със своя племенник- св.З.Г., който работел там. В този момент, срещу входа на пункта за черни метали, на самия черен път, лежали три от кучетата на подсъдимия. Минавайки с автомобила оттам, частният тъжител прегазил едното от тях, след което продължил. Това било възприето от подсъдимия и св.Г. чрез намиращите се в офиса монитори, свързани с камери за видеонаблюдение, една от които обхващала именно района пред входа на пункта и черния път, минаващ отпред. Подсъдимият излязъл незабавно от офиса и побягнал след автомобила на частния тъжител, викайки му да спре. Последният изминал известно разстояние и след като видял, че подс.А. го гони, спрял. Подс.А. стигнал до автомобила, отворил предната му дясна врата и се привел напред, като частично навлязъл с главата си и горната част на тялото в купето. Ядосан от постъпката на частния тъжител, подсъдимият му нанесъл удар с ръка в лицето, в областта в устата, което предизвикало необилно кръвотечение от устната. След удара подсъдимият се отдръпнал от автомобила и се насочил към задната му част. Частният тъжител слязъл от колата и също се насочил към задницата й, където на свой ред нанесъл няколко удара с юмрук в лицето на подсъдимия /в областта над дясното око и шията/, в корема, както и ритник в тялото. Подсъдимият от своя страна също се опитал да удари частния тъжител, но последният отклонявал ударите му. В този момент близо до тях дошъл св.З.Г., който също излязъл да види какво става. По този начин същият възприел разположението на тъжителя и подсъдимия зад автомобила и извършваните от тях действия. Виждайки какво се случва, св.Г. изтичал до тях и издърпал подсъдимия обратно към базата, като по този начин боят бил прекратен. Подсъдимият и св.Г. отишли в офиса.
Частният тъжител от своя страна се върнал в базата на св.В.и, която била отделена от общия стопански двор с входна врата. Не след дълго там отишли подсъдимият и св.Г.. Двамата застанали пред затворената входна врата/портал/ на базата на св.В.и, а тъжителят се намирал в двора им. Стоейки по този начин разделени от двете страни на вратата, подсъдимият и частният тъжител продължили да се карат заради прегазеното куче, като подсъдимият, ядосан от случилото се, псувал тъжителя и му казвал, че е боклук, че ще го унищожи, ще го смачка. Разменените между тях през вратата на В.и реплики били възприетии от св.П. В., св.И. В. и св.Д.Б.. Малко след това разправията била прекратена. Частният тъжител останал известно време в базата на свидетелите В.и, където те забелязали наличието на кръв по устната му, а той от своя страна им разказал как подсъдимият отворил вратата на колата му и го ударил с юмрук. Не след дълго на място пристигнали полицейски служители от РУСептември- свидетелите Й.З. и В.Й.. Те провели разговор с тъжителя и подсъдимия, като всеки от тях твърдял, че бил ударен от другия. След като снели писмени обяснения от участниците в конфликта, полицейските служители съставили на двамата предупредителни протоколи по ЗМВР.
Разпечатката съдържа 34 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9f34137-aab0-4fc8-93e7-c2935c708c61