Решение № 34 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. София, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110139712 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „А.С.В.“ ЕАД, с която срещу В. С.

В. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 99, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуване вземане в размер на сумата от 13 001,12 лева - главница, предявена частично в настоящото производство, ведно със законна лихва от 27.06.2024г. до изплащане на вземането, сумата от 1570,82 лева, представляваща мораторна лихва за период от 13.12.2023 г. до 26.06.2024 г., начислена върху главницата от 13 001,12 лева, които вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия и за които по ч.гр.д.

№ 39519/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за отпускане на потребителски кредит № *********** г., сключен с „***********“, съгласно който му е била предоставена в заем сумата 27 000 лева, която е била усвоена. Съгласно договора лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора, като общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 48 411,60 лева, а договорната лихва била уговорена в размер на 8872,80 лева. Сумата следвало да се върне на равни месечни вноски в периода 15.07.2022 г. – 15.06.2032 г. Тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си, кредитодателят обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 13.12.2023 г. С договор за цесия от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 към него вземанията са били прехвърлени от кредитодателя в полза на ищеца. До ответника билo изпратенo уведомителнo писмo за прехвърлянето. Поддържа, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

1

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, като намира същите за неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, като твърди, че към момента на подписването му е бил въведен в заблуждение, с оглед на което моли съда в мотивите си да констатира нищожността на договора поради липса на валидно изразено съгласие. Евентуално счита, че сделката е унищожаема поради наличие на измама. Моли за отхвърляне на исковете.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, относимите норми на закона и релевантната съдебна практика, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

С оглед твърденията на страните, релевирани в производството, съдът приема, че е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 99, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договора за потребителски кредит, на ответника е била предоставена сума в претендирания размер, че същият е усвоен от ответника и за последния е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит, респ. настъпили са предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост, дължимостта и размера на лихва за забава, че вземанията, произтичащи от договора за кредит са валидно прехвърлени с договори за цесия и Приложения към същите, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето.

При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа или наличие на обстоятелства, изключващи отговорността му.

В тежест на ответника, с оглед заявените с отговора възражения, е да установи по делото, че не е изразявал съгласието си за сключването на договора за потребителски кредит, а в условията на евентуалност, че сделката е била сключена при измама, като кредиторът е подвел ответника да сключи договора чрез умишлено въвеждане в заблуждение или ответникът е бил въведен в заблуждение от трето лице, но кредиторът е знаел за измамата или не е могъл да не знае за нея.

В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК и с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк.д. №1/2020 г. с доклада по делото съдът е указал на страните, че следи служебно за нищожност на договорите, от които се твърди да произтичат процесните вземания, поради противоречие на същите с императивни норми на закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, доколкото договорът е сключен с потребител.

Във връзка с обстоятелството, че ищецът се е снабдил по реда на чл. 410 ГПК с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 39516/2024 г. по описа на СРС, 140 състав, п което производство възражението на длъжника (ответник по делото) е било подадено след срока по чл. 414 ГПК и доколкото не се установява в това производство съдът да е извършил проверка за съответствие на договора за кредит с императивни норми на закона и за наличие на неравноправни клаузи, съдът се позовава на Решение на СЕС от 17.05.2022 г. по дело С-600/19 е възприето разрешението, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която поради действието на силата на 2 пресъдено нещо и на преклузивен срок не позволява нито на съда в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да провери служебно неравноправния характер на договорни клаузи, нито на потребителя — след изтичането на срока за подаване на възражение — да се позове на неравноправността на тези клаузи в това производство или в последващо производство по установителен иск, когато посочените клаузи вече са били проверени служебно от съда относно евентуално неравноправния им характер, но съдебното решение, с което се допуска изпълнение, не съдържа никакви мотиви, дори в обобщен вид, свидетелстващи за извършването на тази проверка, и в това решение не е посочено, че преценката на съда след посочената проверка повече не може да бъде оспорвана, тъй като не е направено възражение в посочения срок. Съдът се позовава и на разрешението, дадено с Решение № 491/23.07.2024 г. по гр.д. № 1767/2023 г. на ВКС, в което върховните съдии реферират и към други решения на СЕС, признаващи правомощието на съда в последващо производство да преценява тези обстоятелства, когато страна по договора е потребител. Ето защо и доколкото не се установява съдът по ч.гр.д. № 39516/2024 г. по описа на СРС да е изследвал тези обстоятелства, то и това следва да бъде направено по настоящото дело.

По делото като доказателство е приет договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта *********** г., сключен между ответника и „*********** със срок до 15.06.2032 г. за сумата в размер на 27 000 лв.при ГЛП 5,91 % и ГПР 6,67 %, застрахователна премия в размер на 12 538,80 лева и такса ангажимент в размер на 675 лева.

Потребителят се е задължил да върне предоставената му в заем сума на 120 вноски, като заплати възнаградителна лихва на кредитора си в размер на 8872,80 лева за срока на договора.

Приет по делото е сертификат за застраховка „Защита на плащанията" на кредитополучателите на потребителски паричен кредит и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

Между ищеца и „Б*********** на 15.02.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, като съгласно приложение № 1 от 10.02.2023 г. към договора е прехвърлено вземането на продавача по процесния договор за кредит с посочени параметри, както следва: 27 216,91 лв. - главница, 8580,46 лв. – договорна лихва, 914,93 лв. – лихва за просрочие, или общо 36 712,30 лв.

Съгласно представеното по делото пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Представеното по делото уведомително писмо до ответника за прехвърлянето на вземанията по договора по силата на договора за цесия не се установява да е било връчено на ответника преди връчването му като приложение към исковата молба.

Установява се също така, че по ДП № 5329/2022 г. по описа на СДВР, пр.пр.

35346/2022 г. по описа на СРП се разследва извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК относно въвеждане в заблуждение на ответника, с което му е била причинена имотна вреда в размер на 38 000 лева. По досъдебното производство не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е изслушано и е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият състав на съда кредитира като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо необходимите специални знания и професионален опит. Въз основа на същото, съдът приема за доказано, че заемна сума в размер на 26 325 лева (след приспадане на такса 3 ангажимент в размер на 675 лева от главницата) е била преведена по банкова сметка на ответника в *********** АД на 10.06.2022 г. В изпълнение на задълженията по договора са били извършени плащания в размер на 806,86 лева в периода 25.07.2022 г.

– 12.09.2022 г. С тези суми кредиторът е погасил главница в размер на 305,54 лева, договорна лихва в размер на 292,34 лева и застраховка в размер на 208,98 лева. На 13.12.2022 г. вземанията са осчетоводени като предсрочно изискуеми. Отразени като непогасени са главница в размер на 26 694,46 лева, незаплатена застрахователна премия в размер на 522,45 лева, непогасена договорна лихва в размер на 1997,17 лева.

Вещото лице е изчислило, че вземането за лихва за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост – 13.12.2022 г. до подаването на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер на 2004,97 лева. В периода 23.06.2025 г. – 20.10.2025 г. е била заплатена сума в размер на 1826,49 лева общо и с тази сума са били погасени съдебни разноски в размер на 1700,77 лева и договорна лихва в размер на 125,74 лева. Останала е незаплатена главница в размер на 26 694,46 лева, застраховка в размер на 522,45 лева и договорна лихва в размер на 1871,43 лева. При включване в ГПР на таксата ангажимент и на застрахователната премия, то тогава процентът на разходите по кредита би възлизал на 14,1555 %.

Във връзка с възраженията на ответника за унищожаемост на договора за потребителски кредит са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е. Н., като въз основа на същите съдът приема за установено, че кредитът е бил изтеглен от ответника по искане на свидетелката, която имала нужда от финансови средства, за да заплати адвокатски хонорар. Ответникът се съгласил да изтегли сумата, като уговорката била свидетелката да погасявам кредита. Отпуснали му кредита, а след това го излъгали. Свидетелката се свързала с лица, които обявявали публично, че предоставят кредити при лоша кредитна история. Тя трябвало да стана техен консултант и да намери човек, който да изтегли кредит. Кредитът щял да се върне, а на свидетелката да се предостави друг кредит, който тя да връща. Ответникът изтеглил кредита и му превели парите по банкова сметка. След това го излъгали, като му поискали парите от кредита да им ги предаде в брой на ръка. Свидетелката знае, че им ги е предал. След това разбрали, че е измама, схема, тъй като парите и лицата, на които били дадени, изчезнали.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по частно гражданско дело № 39516/2024 по описа на Софийски районен съд, 140 състав, е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист за сумата 13 998,88 лева (тринадесет хиляди деветстотин деветдесет и осем лева и 88 стотинки), представляваща частично претендирана главница по договор за потребителски кредит ********** от 09.06.2022 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2 699,31 лева (двe хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и 31 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 15.09.2022 г. до 28.06.2024 г., сумата 3 364,90 лева (три хиляди триста шестдесет и четири лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 27.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 401,26 лева (четиристотин и един лева и 26 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).