Решение № 9397 от 19.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9397 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110154130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от „С.к.“ *** (*************), регистрирано в Държавния център за регистрация на предприятия в Р. Л., с рег.№*********, с адрес: ........, чрез пълномощника си адв. А. Н. И. срещу „Г. А." ЕООД, с ЕИК *********, с адрес, гр. С......., чрез пълномощника адв. П. А. В., с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 500 евро (главница), представляваща обезщетение за отменен полет № IV801 от Базел до Прищина на 27.07.2025 г., което обезщетение е прехвърлено с договор за цесия от пътниците по резервация № PTKNBGZC, ведно със законната лихва от датата на заявлението, до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1113/2025 г. по описа на Районен съд Павликени.

Ищецът твърди, че вземането произтича от сключен договор за въздушен превоз между ответното дружество и пътниците от Базел до Прищина, изпълняван с полет № IV801, предвиден за 27.07.2025 г. Твърди се, че в деня на полета пътниците са се явили навреме на летището, но са били уведомени, че полетът е отменен. Сочи се, че поради отмяната за всеки пътник е възникнало право на обезщетение, предвидено в чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, като разстоянието между летищата е под 1500 км. Твърди се, че титулярите на вземанията са ги цедирали на ищеца с договор за цесия.

Твърди се още, че на 01.08.2025 г. е подадена покана за доброволно изпълнение, с която ответникът е уведомен за цесията, но плащане не е постъпило. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства: самолетен билет, договор за цесия, доказателство за правосубектност. Прави доказателствени искания: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 1113/2025 г. по описа на РС Павликени.

Ответникът „Г. А." ЕООД оспорва предявения иск по основание.

Оспорва твърдението, че полетът е бил отменен по смисъла на Регламента, 1 като твърди, че е налице оперативно пренасрочване вследствие на натрупано закъснение от предходна ротация и възникнало непредвидено прекъсване (технически проблеми), засягащо предходния полет на самолета. Твърди, че билетът е бил анулиран от посредника „BEST TRAVEL“ още на 07.05.2025 г.

Сочи, че пътниците са били уведомени, приели са новоиздадения билет и са осъществили пътуването по нов график, поради което е възникнало ново облигационно отношение (новация). Позовава се на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, §3 от Регламент 261/2004 – непредвидено прекъсване и технически проблеми в предходната ротация, които са извън ефективния контрол на превозвача. Оспорва активната легитимация на ищеца и валидността на договора за цесия, като го определя за бланкетен. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства: пълномощно, съобщение за промяна на полета.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове по реда на чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 от ЗЗД.

За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Следва да установи че ответникът е въздушен превозвач от общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че заминава от летище в държава-член, респективно пътува до държава-член, чл. 3 от Регламент 261/2004.

Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз.

Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета - 250 евро при полет с разстояние до 1500 км, какъвто е настоящият случай.

Не се спори между страните и съдът е обявил за безспорни с приетия по делото доклад по чл. 140 ГПК, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004, че пътниците са заминавали от летище в държава-членка по смисъла на чл. 3 от Регламент 261/2004 , че с ответника са били обвързани от валидно правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници , че същите са изпълнили задълженията си по договора, като са се явили навреме за полета и са заплатили възнаграждението за същия. Безспорно е също, че превозът е осъществен със закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на полета, поради което възниква право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 , както и че полетът е бил с разстояние до 1 2

500 км., поради което размерът на обезщетението е 250 евро на пътник.

Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че пътниците са се явили навреме за полет № IV 801 и са пътували с този полет по дестинация Базел – Прищина. Представеният електронен билет установява потвърдена резервация. Обезщетението по чл. 7 от Регламент 261/2004 г. се дължи, само ако се установи, че пътникът има потвърдена резервация и се е явил навреме за полета - явил се е на гише за регистрация в сроковете, посочени в чл. 3, §2 от Регламент 261/2004. В тежест на пътника (съответно на ищеца-цесионер) е да установи тези обстоятелства.

Представянето на гишето навреме обаче се презумира, ако пътникът има потвърдена резервация, като той е бил качен на самолета и превозен със съответния полет, освен ако превозвачът не докаже, че този пътник не е пътувал с полета. В тези хипотези не е нужно за уважаване на иска по чл. 7 от Регламента да се представят бордни карти или други документи, удостоверяващи, че пътникът се е явил навреме. Такива се изискват само ако превозвачът успее да докаже, че пътникът не е пътувал с процесния полет. /В този смисъл Определение от 24.10.2019 г. на Съда на Европейския съюз по преюдициално дело С-756/2018/. В случая се твърди отмяна, приравнена на голямо закъснение , представени са доказателства, че пътниците Ш. Я. и А. Ш. са имали потвърдена резервация за процесния полет № IV 801, превозвачът не е доказал, че пътниците не са превозени с този полет, поради което и съдът приема, че презумпцията за явяване навреме от пътниците на гишето за регистрация е приложима.

Видно от представените договори за прехвърляне на вземане (Формуляри за цесия) от 28.07.2025 г. , пътниците Ш. Я. и А. Ш. са прехвърлили вземанията си за обезщетение по Регламент 261/2004 г., произтичащи от полет № IV 801 , към ищеца „С.к." ***.

С договора за цесия настъпва промяна в титуляра на едно вземане.

Съглашението между цедента /стар кредитор/ и цесионера /нов кредитор/ е облигационно, води до преминаване на правото от едно лице към друго в отношенията между тях и по правило това е моментът на сключване на договора за прехвърляне на вземането. Длъжникът не е страна по последния, но последиците на този договор го засягат, тъй като с него се променя лицето, комуто трябва да изпълни задължението си. Длъжникът може и да не знае за изменението в субективния състав на облигационното си отношение с цедента. Отчитайки тези особености, законодателят обезпечава интересите на длъжника, като предвижда изрично редица гаранции: чл. 99, ал. 3 ЗЗД – предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето; чл.

99, ал. 4 ЗЗД – прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато е било съобщено на последния от стария кредитор; по арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД – длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да направи на цедента и които произтичат от облигационното правоотношение с него, както и възраженията, произтичащи от други правоотношения между длъжник и цедент, които са възникнали до съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

От момента на съобщаването от цедента за станалата цесия длъжникът е уведомен както за наличието на договор за прехвърляне на вземането, така и за личността на новия кредитор. Следователно длъжникът се освобождава от отговорност, ако до получаване на съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД престира на стария кредитор, а след получаване на съобщението – на новия кредитор. В 3 настоящия случай се твърди, че ответното дружество е било уведомено за извършената цесия на 01.08.2025 г., като към исковата молба е приложен договорът за прехвърляне на вземането, с което са изпълнени изискванията на закона за надлежно уведомяване на длъжника. Доколкото ответникът оспорва активната легитимация на ищеца с довод за бланкетен характер на документа , съдът намира, че представеният формуляр съдържа всички индивидуални белези на вземането – номер на полет, дата и данни за пътниците, което го прави валидно основание за преминаване на правото към ищеца.

При това положение съдът намира, че е налице валиден договор за прехвърлянето на вземането.

При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент (ЕО) № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на неговата дейност, включително от съображение 7 от преамбюла на Регламента, което установява възможността на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.

В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства.

В разглеждания случай ответникът „Г. А.“ ЕООД оспорва иска, като твърди, че е налице „оперативно пренасрочване“, породено от „непредвидено прекъсване и технически проблеми в предходната ротация“, довели до кумулативно закъснение. Съдът намира тези доводи за неоснователни. На първо място, в тежест на ответника е да докаже наличието на конкретни извънредни обстоятелства. По делото не са представени доказателства, установяващи естеството на твърдения технически проблем или защо същият следва да се счита за събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на превозвача. Техническите неизправности по правило са свързани с поддръжката на самолетите и не съставляват „извънредно обстоятелство“ (в този смисъл Решение на СЕС по дело C-549/07, WallentinHermann).

Дори да се приеме, че предходният полет е бил засегнат от технически проблеми, ответникът не установява да е предприел всички разумни мерки за предотвратяване на закъснението на процесния полет № IV 801 от Базел до Прищина. Превозвачът е разполагал с достатъчно време от възникване на проблема в предходната ротация до часа на излитане на процесния полет, за да осигури друг самолет или екипаж, но не е доказал наличието на пречка за това, която да съставлява „непоносима жертва“ за капацитета на предприятието му. Икономическата изгода от използването на едно и също въздухоплавателно средство за последователни полети не може да има превес над защитата на пътниците.