Решение № 189 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20241100512463 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20126823/25.07.2024г. постановено по гр.д.№ 12482/2021г. по описа на СРС е отхвърлен предявения от „КООП Маркет“ ЕООД , ЕИК 202278420, срещу Х. Ч. В., ЕГН ********** иск с правно основание чл.145 от ТЗ за заплащане на сумата 16 670,05лв. , представляваща обезщетение за нанесени от Х. Ч. В. в качеството й на управител на „КООП Маркет“ ЕООД имуществени вреди в периода от 7.03.2019г. до 26.11.2019г. , изразяващи се в липса на парични средства от каса в обект „Шококооп“ , находящ се в гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 101 , в размер на 1793,05лв. установена при ревизия на 14.01.2020г. ; невнесени в банковата сметка на дружеството обороти за периода 29.08.2019г. – 12.09.2019г. в общ размер на 7 443,68лв.; получен депозит от л.а. ТОЙОТА Айго на 27.03.2019г. и невнесен в каса или по сметка на „Коопмаркет“ ЕООД в размер на 500лв.; получени и неотчетени служебни аванси за периода 7.03.2019г. – 15.10.2019г. в размер на 6 933,32лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 2.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Недоволен от решението е останал ищеца „КООП Маркет“ ЕООД, който го обжалва изцяло и в срок. Оспорва изводите на районния съд, че ответницата Х. В. не е имала правомощията, като управител на „КООП Маркет“ ЕООД , да ръководи и управлява дружеството. Посочва, че ответницата е имала задължение да осъществява контрол дали 1 оборотите са правилно отчетени и своевременно внесени по банковата сметка на дружеството. Така сумата от 7443,68лв. е била отчетена, но невнесена в банковата сметка на дружеството от ответницата. На следващо място посочва, че ответницата е била длъжна да предприеме необходимите действия за възстановяване и съхранение на паричните средства на дружеството ,вкл. и да упражни контрол за тяхното правилно и целесъобразно разходване. Така ответницата е допуснала от касата на дружеството да бъдат изплатени суми в общ размер на 6933,32лв., без за същите да има представени необходимите документи и без същите да бъдат възстановени в касата на дружеството. Оспорва и извода на районният съд, че сумата от 500лв. , депозит за автомобил, не била получена от ответницата в качеството й на управител. Намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени като постанови решение, с което уважи предявения иск.

Ответницата Х. Ч. В., сега въззиваема страна, чрез назначения й от съда особен представител адв.Х., оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Намира го за правилно и законосъобразно, постановено изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционнният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.145 от ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управителя на търговско дружество за причинени на дружеството вреди, приел е, че е налице решение на едноличния собственик на капитала на ищеца за търсене на тази отговорност по съдебен ред, че ответницата е била управител на „КООП Маркет“ ЕООД в периода 7.03.2019г. – 26.11.2019г. и е пасивно материално легитимирана да отговаря за причинени на дружеството вреди. По същество районният съд е приел, че искът срещу ответницата е останал недоказан, поради което не може да бъде ангажирана имуществената й отговорност до размера на претендираната сума.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила, които пороци обуславят обезсилването му. Районният съд е дал правилна правна квалификация на предявения иск и в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 152 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2795/2015 г., I т. о., ТК и в цитираните в него други актове, районният съд е приел, че абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ от търговско дружество срещу негов бивш управител е наличие на решение на Общото събраните на дружеството по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ, че за наличието му съдът следи служебно, както и правилно и законосъобразно е 2 указал на ищеца по реда на чл.129 ал.2 от ГПК да представи решение на ОС на съдружниците на ищеца за предявяване на иск по чл.145 от ТЗ срещу ответницата за търсене на имуществена отговорност от нея като бивш управител на дружеството за причинени имуществени вреди , в случай, че такова решение е било взето. В предоставения от съда срок, ищецът е представил протокол от 8.07.2020г. /дата, предхождаща подаване на исковата молба в съда/ за проведено заседание на едноличния собственик на капитала на КООП Маркет“ ЕООД, на което заседание е присъствал П.И.С., законен представител на Централен кооперативен съюз , ЕИК 000696497 в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството „КООП Маркет“ ЕООД, на което заседание едноличният собственик на капитала е взел решение да бъде предявен иск от „КООП Маркет“ ЕООД на основание чл.145 от ТЗ срещу Х. Ч. В. за причинени на дружеството вреди в размер на 16 670,05лв., ведно със законната лихва и разноските. Протоколът е подписан от лице, различно от П.И.С., с поставена пред подписа запетая. Към протокола не е представено пълномощно, легитимиращо лицето да подпише представения пред съда протокол.

Въззивният съд намира така представеният протокол да не представлява решение на Общото събраните на едноличния собственик на капитала на дружеството ищец по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ. Едноличен собственик на капитала на ищеца „КООП Маркет“ ЕООД е Централен кооперативен съюз. Съгласно чл.65 ал.1 и ал.2 от Устава на ЦКС, по решение на Общото си събрание, ЦКС може да образува кооперативни предприятия /еднолични дружества с ограничена отговорност и еднолични акционерни дружества/; Общото събрание може да упълномощава Управителния съвет да упражнява правата на Общо събрание на ЦКС в качеството му на едноличен собственик на капитала на кооперативните предприятия, като взема решение по всички въпроси от компетенцията на Общото събрание на дружеството. Така, видно от протокол №1/21.02.2019г., публикуван в ТР по партидата на ЦКС, УС на ЦКС е взел решение да избере ответника Х. В. за управител на „КООП Маркет“ ЕООД и е упълномощил председателя на ЦКС П.И.С. да сключи с нея договор за възлагане на управлението, и е възложил на новоизбрания управител Х. В. да извърши всички действия по вписването на новонастъпилите обстоятелства по партидата на дружеството в ТР. Видно от протокол №6/14.11.2019г. УС на ЦКС на свое заседание на 14.11.2019г. е взел решение, на основание чл.147 от ТЗ и чл.65 ал.2 от Устава на ЦКС, да освободи ответницата В. като управител на „КООП Маркет“ ЕООД, и е избрал нов управител на това дружество.

Председателят на ЦКС, в съответствие с разпоредбите на ЗК и Устава на ЦКС, има управителни, изпълнителни и представителни функции. Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 от Закона за кооперациите, той участва както във вътрешното управление на кооперацията – ръководи текущата й дейност и организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който кооперацията членува, така и във външното й управление – представлява юридическото лице /така и в ТР 4/16, ОСГТК, ВКС/. При осъществяване на представителните правомощия председателят следва да действа съобразно формираната от общото събрание воля и е длъжен да изпълнява решенията му /пак там/. Председателят няма правомощие да вземе еднолично решение за 3 търсене на имуществена отговорност от бивш управител на кооперативно предприятие по чл.62 ал.1 от устава. Това правомощие, съобразно Устава, чл.62 ал.2, е делегирано от Общото събрание на ЦКС на неговия УС. Признатото с ТР №4/16 по т.д.№ 4/2016г. на ОСГТК, ВКС правомощие председателят на кооперация или кооперативен съюз по Закона за кооперациите да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без решение на общото събрание по чл.15 ал.4 т.10 от Закона за кооперациите, касае само разпоредителните сделки с имоти /по съображения за правна сигурност и защита правата на третите добросъвестни лице/ и не е допустимо по аналогия да се прилага и за други правомощия на ОС по чл.137 от ТЗ. Презумпцията за наличието на представителна власт по отношение на третите лица няма действие по отношение решението за търсене на имуществена отговорност от бивш управител на кооперативно предприятие. Отделно, съдът няма качеството на трето /добросъвестно/ лице и следва служебно да изследва, и без възражение на ответната страна, наличието на валидно решение по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ.

Представеният пред СРС протокол от 8.07.2020г. не представлява решение на едноличния собственик на капитала на ищеца за предявяване на иска. Председателят на ЦКС не може да вземе валидно решение за предявяване на иска, а отделно, документа видимо не изхожда от председателя на ЦКС. РС неправилно е приел, че този протокол обективира решение на едноличния собственик на капитала по чл.137 ал.1 т.8 от ТЗ, респ. неправилно е приел, че предявеният иск по чл.145 от ТЗ е допустим. Районният съд е следвало да установи нередовност на исковата молба и на основание чл.130 от ГПК да върне исковата молба и да прекрати производството по предявения иск. Като се е произнесъл по недопустим иск, първоинстнационният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено от въззивния съд, а производството по делото - прекратено.

При този изход на спора, въззивникът няма право на разноски, а направените от него такива, следва да останат в негова тежест.

Воден от горното и на основание чл.270 ал.2 от ГПК, Софийски градски съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20126823/25.07.2024г. постановено по гр.д.№ 12482/2021г. по описа на СРС, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5