Решение № 147 от 27.10.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900271 по описа за 2024 година

М. С. Ц. от гр. Е., ***, с ЕГН **********, е предявил срещу

ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие на смъртта на неговия син С.М.Ц. с ЕГН **********, настъпила на 03.12.2020 год. вследствие на ПТП, причинено на 18.11.2020 год. около 20 часа на ПП I-4 в района на км 10+900 /между с.

Български извор и гр. Етрополе/, по вина на А.А.К. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, със застрахователна полица № BG/30/120003162857 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 14.11.2020 год. до 13.11.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.05.2022 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 18.11.2020 год. около 20 часа на ПП 1-4 в района на км 10+900 се е движил лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, управляван от А.А.К. с ЕГН **********, когато водачът загубил контрол над управляваното МПС и предизвикал ПТП с лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СВ 5810 РТ, управляван от В.Н.В.. На задната седалка зад водача Васил В. е пътувал сина на ищеца, С.М.Ц., на който били причинени тежък травматичен шок и полиорганна недостатъчност в резултат на съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма.

1

Вследствие на причинените му несъвместими с живота увреждания последният починал на 03.12.2020 год. в УМБАЛ „Г. Странски“ – гр. Плевен.

Сочи се, че с влязла в сила на 05.07.2024 год. присъда № 5/13.05.2022 год. на Окръжен съд – Ловеч, постановена по НОХД № 33/2022 год., А.А.К. бил признат за виновен в това, че на посочените горе дата и място при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, нарушил правилата за движение, установени в чл.21, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на В.Н.В. с ЕГН **********, на Г.Н.М. ЕГН ********** и С.М.Ц. с ЕГН ********** и средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва – на А.И.Д. с ЕГН ********** и на И. П. П. с ЕГН 9810287220, като деянието е особено тежък случай, поради което и на основание чл.343, ал.4, предл.2-ро и 4то във вр. с чл.343, ал.3, предл.4-то и 5-то, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на 12 години лишаване от свобода, намалено на осн. чл.58а, ал.1 от НК на 8 години лишаване от свобода.

Твърди се, че починалият С.М.Ц. е бил в началото на житейския си път и единствен син на ищеца. Отношенията между двамата били изключително добри, били са много привързани един към друг. Смъртта на сина на ищеца му е причинила неописуеми душевни болки и страдания, той много трудно е преживял вестта за неговата смърт и едва е имал сили да я понесе. И до настоящия момент, независимо, че са изминали няколко години от събитието, ищецът не може да забрави сина си и продължава да страда за загубата му.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, управляван при ПТП от деликвента А.А.К., е била сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица, валидна към датата на ПТП, 18.11.2020 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.

Твърди се, че ищецът депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД – вх. № 2078/26.05.2022 год., по която е била образувана преписка по щета ***-2021-15 и по която застрахователят е отказал изплащане на обезщетение с писмо изх. № 4250/31.08.2022 год.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора ответникът признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, сключена със ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД със застрахователна полица, валидна към датата на ПТП.

Оспорват се твърденията по и.м. за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на неговия син. Твърди се, че двамата със сина му са живеели в отделни 2 домакинства и близката връзка между тях подлежи на доказване; обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само на лица, които са били в трайни близки отношения със загиналия и неговата смърт е породила болки и страдания и негативни емоционални изживявания, които следва да бъдат обезщетени.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Светлозар Ц., изразяващо се в пътуване без правилно поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Твърди се, че нарушението се намира в пряка причинно-следствена връзка с противоправния резултат и същото се потвърждава от същността на травмите, довели до леталния изход, а именно – тежка черепно-мозъчна травма и гръдна травма. Сочи се, че същите не биха настъпили при правилната употреба на предпазен колан, която ограничава движението на тялото на пътник в лек автомобил и контактуването му с части от интериора, при което да настъпят травми и то в тежест като процесните.

С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от ищеца, е прекомерно завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Оспорва се и иска за присъждане на лихви по претенцията за неимуществени вреди – с оглед неоснователността на главния иск. Оспорва се и началният момент, от който същите се претендират.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници изх. № 179/11.02.2021 год. на кметство с. Джурово, Софийска област, починалият на 03.12.2020 год. С.М.Ц. с ЕГН ********** е син на ищеца М. С. Ц..

Видно от представения с и.м. заверен препис от влязла в сила на 05.07.2024 год. присъда № 5/13.05.2022 год. на Окръжен съд – Ловеч, постановена по НОХД № 33/2022 год., със същата А.А.К. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 18.11.2020 год. около 20 часа на ПП I-4 в района на км 10+900, землището на с. Български извор, област Ловеч, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „5 ЕР Рейхе“ с ДК № ЕВ 1616 ВВ, нарушил правилата за движение, установени в чл.21, ал.2 и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на В.Н.В. с ЕГН **********, на Г.Н.М. ЕГН ********** и С.М.Ц. с ЕГН ********** и средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва – на А.И.Д. с ЕГН ********** и на И. П. П. с ЕГН 9810287220, като деянието е особено тежък случай, поради което и на основание чл.343, ал.4, предл.2-ро и 4-то във вр. с чл.343, ал.3, предл.4-то 3 и 5-то, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на 12 години лишаване от свобода, намалено на осн. чл.58а, ал.1 от НК на 8 години лишаване от свобода.

Заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, констатира, че след извършена проверка по номера на рамата на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с ДК № СВ 5810 РТ, произведен през 2004 год. в Германия, се установява, че фабрично за всички седалки автомобилът е бил оборудват с триточкови инерционни колани. Към момента на ПТП пострадалият Светлозар Ц. е пътувал на задна лява седалка. В протокола за оглед на местопроизшествието е отразено наличие на силно изразена обемна деформация в лявата част – отпред и странично, започваща от преден габарит, достигаща до задна лява врата, с дължина 2.60 м и липсваща предна част при мястото на водача – седалка и педали, т.е според в.л. първоначалният удар е осъществен именно откъм страната на пътника Светлозар Ц.. След приключване на първия удар автомобилът е върнат назад по отношение първоначалната си посока, по време на което движение е извършвал ротационно движение около вертикалната си ос в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка. При така определения механизъм на ПТП тялото на пострадалия по време на удара се е придвижило напред по отношение първоначалната посока на движение на лекия автомобил „Опел“, а впоследствие при ротацията и леко вдясно, в посока на центробежните сили, като настъпилите обемни деформации на купето на автомобила са причинили на пострадалия тежката съчетана черепномозъчна и гръдно-коремна травма и травмата на опорно-двигателния апарат – което личи от предимно лявата локализация на констатираните травматични увреждания.

Ударният контакт е настъпил с тези части на автомобилното купе, които са деформирани към купето на автомобила, а именно – врата и колонка, като не може да се изключи и контакт с облегалката на предната седалка.

С оглед на изложеното в.л. сочат, че предвид установените обемни деформации на автомобилното купе пострадалият С.М.Ц. е щял да получи констатираните увреждания независимо от това дали е бил с поставен или без поставен обезопасителен колан.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищеца, с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. Д. С., от показанията на който се установява следното :

Свидетелят съжителства на семейни начала със сестрата на ищеца и познавал добре него и починалият му при катастрофа син Светлозар Ц.. Ищецът и съпругата му били разведени от 15 години и упражняването на родителските права били предоставени на майката на Светлозар Ц. докато навършил пълнолетие, като живеел при нея – отделно от баща си.

Независимо от горното, синът често посещавал баща си в жилището му в гр. Етрополе – веднъж или два пъти седмично. Баща и син поддържали много добри отношения, синът оставал да спи при баща си, имал си своя стая в къщата и ключ от горния етаж. В деня на катастрофата също бил в къщата при баща до следобед, когато го взели негови приятели с кола да се поразходят.

4

Свидетелят разбрал за катастрофата от началника на РУ – Етрополе, с когото бил приятел и че синът на ищеца бил откаран в болницата в гр. Плевен в тежко състояние. Той съобщил за горното на ищеца и съпругата му и отишъл до гр. Плевен, за да дари кръв за операциите.

След смъртта на сина му ищецът се сринал психически, не излизал от къщи, не общувал с хора. Претърпял инсулт, а след това започнал да се лекува при психиатри. Споделял пред свидетеля, че не може да спи и сънува сина си; обаждал му се нощно време, че някой му чука, че му тропат и чува звуци, а живее сам в къщата. Преди това нямал психични проблеми, а сега е освидетелствал от ТЕЛК заради тях и не работи. Откакто починал сина му, не го и взимат на работа, защото психически не е добре и трепери.