Решение № 167 от 20.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно гражданско дело № 20235000500172 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от З.К. „Л.И.“ АД гр.С., ЕИК ********* въззивна жалба против постановеното по гр. дело № 238 / 2022 г. по описа на Х. окръжен съд, решение № 3 от 09.01.2023 г. в частта, с която „З.К. Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С., **** е осъдена да заплати на Н. К. К. П., ЕГН **********, **** сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 02.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума от 30.07.2021 г. до окончателното й изплащане, която сума се равнява на разликата между присъденото от ХОС обезщетение в размер на 40 000 лв. и дължимото такова според застрахователя от 10 000 лв.

Решението се обжалва и в частта за разноските, като се иска определянето им съобразно с отхвърлянето на иска в обжалвания размер.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му в обжалваната 1 част и постановяване на друго отхвърлящо исковата претенция в обжалвания размер.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Третото лице помагач А. А. Б. не е изразило становище по жалбата.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 19. 04. 2022 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от Н. К. К. П., ЕГН **********, **** искова молба против З.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 02.07.2021 г., около 16, 10 ч. на път *-* км. ***+*** в посока от гр. П. към гр. Х. настъпило ПТП.

Причина за същото било поведението на А. А. Б. от с. Б., който при управление на товарен автомобил „М. Т.“, рег. № * **** ** поради неспазване на необходимата дистанция и поради недостатъчно упражнено внимание от негова страна, застигнал и ударил отзад управлявания от ищцата лек автомобил „Л.“, рег. № * **** **.

След инцидента П. била откарана в ЦСМП в МБАЛ Х. с оплаквания от болки в областта на врата, дясното рамо и изтръпване на десните крайници.

След извършения преглед тя била освободена за лечение и възстановяване в домашни условия.

Болките и сковаността в крайниците въпреки провежданото лечение обаче не намалявали, а дори се усилвали. Това станало причина на 06.07.2021 г. да постъпи на лечение в неврохирургично отделение на МБАЛ Х.. При извършените множество прегледи било констатирани :

Травми на нервните коренчета на шийната област на гръбначния стълб, болки във врата с изтръпване на десните крайници и невъзможни движения на дясна раменна става, палпаторни болки в областта на същата става и невъзможна абдукция на ръката активно, изразен вертебрален шиен синдром, отслабени сухожилни рефлекси на десните крайници, едностранна хемипареза, десностранна хемихипестезия, дискогенни стенози на С4-5, С 5-6, стеснени дискални пространства, уплътнени дискални повърхности и наличие на маргинални остеофити на нива С-5-6 и остехондрозис на С 5-6 Престоят в болница бил до 09.07.2021 г. и по време на същия се провела 2 медикаментозна терапия. След изписването лечението продължило в домашни условия. Болките не стихвали. На 23.07.2021 г. се извършил нов преглед, при който се констатирало наличие на бурсит в дясното рамо и болезнени и ограничени движения на същото. Изписала се лекарствена терапия, както и провеждане на рехабилитация. Същата била направена в периода 04 - 11.08.2021 г.

Лечението не давало нужния резултат. В периода 15.09.2021 г. до 18.01.2022 г. ищцата посещавала редица медицински специалисти, за да и поставят точна диагноза и изпишат лечение, което да доведе до крайно оздравяване.

Последният преглед бил в МБАЛ в гр. К. на 18.01.2022 г. там след проведено образно изследване се установило, че ищцата има масивна руптура на сухожилието на м.супраспинатус, високостепенна ретракция на проксималния чукан, умерена мускулна атрофия на дясната ръка.

На 01.03. 2022 г. ищцата била прегледана и от съдебен лекар, който заключил, че всички описани до тук увреждания са в следствие на ПТП - то от 02.07.2021 г.

На база изложеното са направени твърдения, че през целия период, ищцата търпяла болки и ограничения в движението. Сочи се, че възстановяването въобще не настъпило, защото, сковаността, ограничения в движението на дясната ръка били факт и към момента на подаване на исковата молба Твърди се, че има вероятност те да останат завинаги. Тези изживявания увредили и психиката на ищцата. Тя постоянно имала понижено настроение, тревожност, потиснатост. Връщала се непрестанно към момента на инцидента и изпитвала страх.

Продължителното лечение наложило да се извършат имуществени разходи , които били в общ размер от 333, 56 лв. редица

На тази база е направен извод, че виновното за инцидента лице следва с оглед разпоредбите на чл. 45 от ЗЗД да обезщети ищцата за уврежданията.

Посочено е, че това е водачът на товарния автомобил споменат по- горе.

Споменава се и че за него имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Л.И.“ АД, гр.С.. На тази база е направено заключение, че на основание чл. 432 от КЗ обезщетението за претърпените вреди може да се търси от застрахователя.

3

По тази причина на 30.07.2022 г. била отправена застрахователна претенция до него с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди. В определения от закона срок такова не било определено и изплатено.

На база изложеното се прави извод, че е налице интерес от търсене на обезщетението по съдебен ред.

Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 лв. ведно със законната лихва от датата на отправяне на застрахователната претенция, като част от дължимото обезщетение от 60 000 лв. Претендира се и осъждането на ответника да заплати сумата от 333, 56 лв. ведно със законната лихва от 3007, 22 г. за обезщетяване на претърпените имуществени вреди.

В отговора на исковата молба, ответникът не отрича наличието на твърдяното застрахователно правоотношение, но изразява становище за неоснователност на исковете.

В подкрепа на същото са оспорени изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП-то и това, че същото е настъпило само вследствие извършени нарушения на правилата за движение от водача на МПС.

Оспорени са и твърденията, че описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния са настъпили при ПТП -то станало на 02.07.2021 г., причинно следствената връзка с механизма на същото, морфологичния им характер и изложеното в ИМ за продължителността и естеството на лечението и психологични последици от инцидента.

На база тези оспорвания е изразено становище, че описаните травми са настъпили поради липсата на поставен обезопасителен колан.

Изразено е и мнение, че претендираното обезщетение е прекомерно по размер с оглед икономическата обстановка в страната и принципа за справедливост, както и че след определяне на същото следва да се отчете и наличието на съпричиняаване с оглед пътуването без колан.

По отношение на претенцията за имуществени вреди е оспорено твърдението за извършване на такива.

Липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди навежда ответника до извод и за липса на основание за присъждане на законна лихва.

4

С отговора е поискано и привличането на водача на товарния автомобил като трето лице помагач на страната на ответника. Същото е било уважено с определение от 14.07.2022 г.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване. Тук за пълнота е нужно да се отбележи, че в заседанието от 12. 12. 2022 г. е допуснато увеличение на иска за неимуществени вреди от 30 000 лв. на 60 000 лв.

В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинени на ищцата вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

По отношение на неимуществените е прието, че ищцата е получила травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък, травма на дясната раменна става - масивно разкъсване на сухожилието на мускул супраспинатус, високостепенна ретракция на проксималния чукан и умерена мускулна атрофия и е търпяла болки и страдания от същите. При определяне на размера на дължимото обезщетение за травматичните увреждания и проведеното лечение са отчетени болките, страданията, ограничения в движението на ръката, което продължава и към момента, както и възможността при успешно проведено оперативно лечение то да бъде възстановено. На тази база размерът на обезщетението е определен на 40 000 лв.

По отношение на имуществените вреди е прието, че във връзка с претърпяната травма и проведеното лечение ищцата е направила разходи в размер на 333, 56 лв. и съответно и се дължи обезщетение в този размер.

Обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са присъдени в цитираните по- горе размери, ведно със законната лихва от 30.07.2021 г., като в тази връзка е изразено и становище, че възражението за съпричиняване е неоснователно.

Искът за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 60 000 лв. е отхвърлен.

Недоволен от решението в частта уважаваща претенцията за неимуществени вреди е останал застрахователят и е подал жалбата довела до 5 образуване на настоящето дело.

Решението, както се спомена се обжалва за сумата от 30 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените 40 000 лв. и дължимите според застрахователя 10 000 лв. В жалбата се излагат доводи, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа на справедливост залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с изживените болки и страдания от ищцата от получените след инцидента травматични увреждания. Изводът на ХОС за липса на съпричиняване не е оспорен.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от 6 застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.