Решение № 1683 от 15.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1683 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330101138 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 145 АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по подадена жалба на Я. Й. К., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № **** от **** г., издадена от В. Д. Т. – **** **** при РУ на МВР – С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на Я. Й. К. в помещение за временно задържане на РУ на ** РУ - П..

Жалбоподателят, чрез процесуален представител, иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съображения за липсата на предпоставки за задържане, неспазване на изискванията за съдържание, както и неспазена цел на закона. Навежда доводи, че при издаване на заповедта не е спазена целта на ЗМВР, тъй като няма данни, че жалбоподателят е извършил престъпление – че е употребил наркотични вещества, както и, че спрямо него няма повдигнато обвинение за престъпление.

Ответникът – органът, издал оспорвания акт В. Д. Т., взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок от 24 часа, Я. Й.

К. е бил задържан в помещение за временно задържане на ** РУ - П.. Като мотивировка на заповедта е посочено, че за лицето има данни, че е извършило престъпление „по чл. 343Б, ал.

3 – управление на МПС под въздействие на наркотично вещество и или техни аналози“.

1

След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност.

Същият е незаконосъобразен, тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.

Според посоченото в заповедта правно основание за задържането - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни за извършено престъпление.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се извършва с писмена заповед. Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на п р а в н и т е основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана, именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни норми . В заповедта като основание за задържането е посочено само „чл. 343Б, ал. 3 - управление на МПС под въздействие на наркотично вещество и или техни аналози“.

Разпоредбата е императивна и задължава органа да изложи, освен правни, и фактически основания за задържане. Целта на закона е да не се допусне злоупотреба с правомощия. Защо и какво е наложило полицейският орган да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е останало неизвестно за жалбоподателя поради липсата на факти в заповедта. Нещо повече, не са посочени дори и правни основания за задържане, тъй като в Заповедта не е посочено цитираната правна норма от кой нормативен акт е. Само посочването на цифрова разпоредба, без означение в кой нормативен акт се съдържа същата, не е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона. В този смисъл: Решение № 15420 от 14.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г., V о.; Решение № 8215 от 18.06.2018г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г., V о., Решение № 14222 от 22.11.2017г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г., V о., както и практиката на Административен съд Пловдив: Решение № 273 от 8.02.2019 г. на Адм.съд - Пловдив по адм. д. № 2732/2018 г., Решение № 2398 от 16.11.2018 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2734/2018 г., Решение № 1551 от 29.09.2017 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 1457/2017 г., Решение № 2674 от 8.12.2014 г. на Адм. съд - Пловдив по адм. д. № 2432/2014 г.

Според чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. На това основание се задържа лице, за което има данни (предварително), че то е извършило престъпление.

Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.е. фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг документ.

В конкретния случай, в оспорената Заповед няма никакво препращане към друг документ.

От изисканото ДП № **/*** г. по описа на РУ – С., се установява, че на **** г. е 2 образувано същото, срещу Я. Й. К., за това, че на **** г. в с. Й. Г., обл. П., е управлявал моторно превозно средство – л. а., марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ****, собственост на водача – Я. Й. К., след употреба на наркотични вещества – **** /*** / - престъпление по чл.

343б, ал. 3 НК. От досъдебното производство става ясно, че с Протокол за доброволно предаване е била приобщена касета от техническото средство – Дръг тест, разпечатка от устройството и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, която е отчела положителен резултат за употреба на *****. На водача е издаден и Талон за медицинско изследване с направление УМБАЛ „Св. Г.“ – гр. П., който е съпроводен до лечебното заведение, където пред **** **** същия е дал *** и *** за медицинско изследване. На водача е издаден и АУАН № ***/**** г. за извършено нарушение – чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 – управлява ППС след употреба на *** **** или техни аналози от ЗДвП. По ДП също е извършен оглед на МПС, приложен е фотоалбум, като с огледа е иззето като веществено доказателство – МПС – л.а. „Х. А.“, с рег. № ****; разпитани са свидетели по делото, приложена е справка за съдимост на лицето – неосъждан; с постановление е назначена експертиза на ВМА, от която все още няма резултат.

Установява се също, че към датата на изпращане на заверено копие от ДП в съда – 21.03.2024 г., няма привлечено към наказателна отговорност, лице, както и, че няма задържани лица.

Следователно, от изисканото ДП № № **/*** г. по описа на РУ – С., се установява, че жалбоподателят Я. Й. К., на **** г. в с. Й. Г., обл. П., е управлявал моторно превозно средство – л. а., марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ****, като е извършен Дръг тест, който е отчел положителен резултат за употреба на ***** /***/ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Това обстоятелство обаче не санира незаконосъобразността на издадената заповед за задържане на лице, в която липсват изложени, както правни основания с посочване на правна норма от конкретен нормативен акт, така и фактически основания за задържането, които в същото време да установяват, че преди задържането са били налице данни за извършено престъпление.

На лицето, по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви данни, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване.

Посочването само и единствено на цифрово и текстово определена правна норма е грубо нарушение на правото на защита на лицето, по отношение на който е предприета съответната принудителна административна мярка.

Необективирането на твърдения за наличие на някой от релевантните юридически факти, с които законът свързва полицейското задържане, прави заповедта немотивирана и препятства възможността на задържаното лице да се запознае с мотивите на акта и да ангажира доказателства за оборване на твърденията, довели до задържането му.

В заповедта не се съдържат фактически основания и описание на относимите факти и доказателства, като и няма никакво препращане към друг документ, съставен преди или по време на издаването на акта.

За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него.

В случая в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление. В случаите по чл.72 ЗМВР на задържане на лица полицейските органи действат в условията на оперативна самостоятелност. Това 3 обаче не ги лишава от задължението да изложат какви са конкретните причини, заради които са задържали лицето. Неизлагането на мотиви представлява съществено нарушение на административно производствените правила и е основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В този смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение № 4/ 22.04.2004 г. по тълк. дело № 4/ 2002 г. на ВАС, съгласно което липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.

По изложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски. Жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева– заплатена държавна такса и 750 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е в минимално определения размер, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на жалбоподателя по делото.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Я. Й. К., ЕГН **********, Заповед за задържане на лице с рег. № *** от **** г., издадена от В. Д. Т. – *** **** при РУ на МВР – С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок от 24 часа задържане на Я. Й. К. в помещение за временно задържане на РУ на ** РУ - П..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- П. да заплати на Я. Й. К., ЕГН **********, сумата от 760 лева /седемстотин и шестдесет лева/ - разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - П. в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________

4