Определение № 24400 от 05.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24400 гр. София, 05.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110128555 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С Решение №13 от 03.01.2026г. по гр. д. №28555/2024г. е признато за установено, по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.99 ЗЗД, във вр. чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД, че Ю. С. М., ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 16 699,84 лева, представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит №2578388 от 16.01.2017г. /одобрен на 11.01.2017г./, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са му прехвърлени по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.10.2020г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018г., ведно със законна лихва за периода от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 12.01.2024г. по ч.гр. дело №71601/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, като са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове за сумата от 1 137,15 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 07.06.2023г. до 07.12.2023г., както и за сумата от 6 020,68 лева, представляваща мораторна лихва за период от 08.06.2023г. до 27.12.2023г.

С оглед изхода на спора, ответницата Ю. С. М. е осъдена да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 ГПК следните суми:

652,15 лева- разноски и 70 лева- юрисконсултско възнаграждение в рамките на исковото производство, както и 334 лева- разноски и 35 лева юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното производство. От своя страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъден да заплати на ответницата Ю. С. М. сумата от 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство в исковото производство.

На 08.01.2026г. по делото е постъпила молба от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която е отправено искане по чл.248 ГПК за изменение на Решение 1

№13 от 03.01.2026г. по гр. д. №28555/2024г. в частта за разноските, като бъде извършено прихващане между присъдените на двете страни разноски до размера на по-малката сума.

В рамките на законоустановения срок насрещната страна Ю. С. М. е изразила становище за несвоевременност и неоснователност на молбата, като е посочила банкова сметка, на която да бъдат преведени дължимите й разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното.

Молбата е подадена от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. По същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.248 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. С посочената разпоредба законодателят е предвидил специален ред за коригиране на присъдените с окончателния съдебен акт разноски, ако при тяхното определяне съдът е допуснал грешка или пропуск.

В случая в подадената от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД молба не се твърди нито наличие на пропуск, нито допусната от съда грешка при разпределяне на отговорността за сторените от страните разноски, а се иска извършване на компенсация. В чл.78 ГПК се съдържат специални правила относно присъждането на разноските, като в нито едно от тях не е предвидено задължение за съда да извършва служебно прихващане /компенсация/ на дължимите между страните разноски до размера на по-малките от тях, с оглед на което не може да бъде прието, че е налице пропуск на съда да стори това /в този смисъл Определение №123 от 19.02.2018г. по ч.т.д.№ 2384/2017г., Т. К., ІІ Т.О. на ВКС /.

Предвид изложеното и доколкото не се установява да е налице грешка или пропуск на съда при постановяване на решението в частта за разноските, молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената на 08.01.2026г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД молба по чл.248 ГПК за изменение на Решение №13 от 03.01.2026г. по гр. д. №28555/2024г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3