Решение № 200 от 07.04.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 2190/2020
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 07.04.2021
- Състав
- Теодора Кръстева, Ивайло Младенов, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал. 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал. 1, 2 и 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35в · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 151, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 49 · Конституция на Република България
- чл. 7 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 200 гр. София , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Теодора Кръстева
Ивайло Младенов
Светлин Михайлов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002190 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Епъл Ем“ЕООД срещу решение № 2086 от 23.03.2020 г. по гр.д. № 17262/2018 г. на Софийския градски съд, І гражданско отделение, 7 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите обективно съединени искове, съответно предпочитан иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 51 542,08 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, претърпени от удържана такса в размер на 20 % по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ през периода от 1.01.2014 г. до 10.08.2014 г. и евентуалните искове по поредност на предпочитанието съответно с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД за сумата от 11 271,74 лева, претендирана като удържана такса в размер на 20 % за производство на електрическа енергия, за част от периода по предпочитания иск, а именно, за периода от 1.07.2014 г. до 10.08.2014 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба - 28.12.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
1
В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост. Жалбоподателят счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на Държавата на основание чл. 7 от КРБ, на плоскостта на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Изложено е, че отговорността на Държавата произтича от това, че на основание обявените за противоконституционни разпоредби на чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35 б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, през периода от 1.01.2014 г. до 10.08.2014 г. от цената на електрическата енергия, произведена и продадена от „Епъл Ем“ ЕООД, е удържана такса от 20 % в общ размер на 51 542,08 лв., която на основание чл.
35б от ЗЕВИ, крайният снабдител „ЧЕЗ Електро България“АД е внесъл по сметка на Комисията за енергийно и водно регулиране, откъдето сумата е внесена в държавния бюджет, при спазване на указание ДДС № 12 от 4.12.2014 г. и № БНБ -136380 от 4.12.2014 г., издадено съвместно от Министерство на финансите и Българска народна банка. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд неправилно е приел липсата на противоправно поведение на народните представители поради валидност на нормата на чл. 35а от ЗЕВИ до обявяването за противоконституционна.
Поддържа се, че Народното събрание извършва самостоятелна преценка за необходимостта от уреждане на правните последици от обявените за противоконституционни норми, съобразно чл. 22, ал. 4 от ЗКС. Посочено е, че доколкото липсва законов механизъм законодателният орган да бъде задължен да възстанови вредите от прилагането на обявения за противоконституционен закон, единственият способ за това е ангажиране отговорността на държавата по общия исков ред. Наведен е довод, че противоконституционността на разпоредбите на чл. 35а, ал. 1, 2, и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ, подробно обоснована в мотивите на Решение № 13 от 31.07.2014 г. по конституционно дело № 1/2014 г. е съществувала както към момента на приемането им, така и през периода, когато същите са представлявали част от действащото право.
Наведен е довод, че разбирането за липсата на противоправност и съответно на възможност за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат на прилагането на противоконституционните разпоредби, през периода от приемането им до влизане в сила на решението на Конституционния съд, 2 основано на действието на последното занапред, би обезсмислило възможността на засегнатите от тях субекти да получат защита на накърнените си права. Посочено е, че вредата под формата на пропусната полза се изразява в пропуск на въззивника да реализира печалба от продажбата на произведената от него през процесния период електрическа енергия в пълен размер, и е съизмерима с удържаните от цената на изкупената електрическа енергия такси. Въззивникът счита, че с приемането на противоконституционната разпоредба държавата е нарушила правото на Европейския съюз – чл. 63 от ДФЕС, чл. 49 от ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО и Директива 2009/71/ЕО, тъй като удържането на такси от определени производители представлява държавна мярка, нарушаваща свободното движение на капитали. При условията на евентуалност в жалбата се поддържа основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за периода м.
07.2014 г. - м. 08.2014 г., тъй като за третото тримесечие е преведена такса по сметка на КЕВР на 24.09.2014 г. след обявяването на процесната норма за противоконституционна, което обуславя извод за липсата на основание за плащане на сумата. По отношение на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е посочено, че през периода м. 07.2014 г. - м. 08.2014 г. е било налице неоснователно имуществено разместване, в резултат на което Държавата се е обогатила неоснователно със сумата по този иск за сметка на намаляване на имуществото на ищцовото дружество. Направено е искане въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което исковетепредпочитан и евентуални да бъдат разгледани и уважени в поредността, в която са предявени. Жалбоподателят претендира присъждането на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.
Въззиваемата страна не е ангажирала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, но в открито съдебно заседание от 13.11.2020 г. пълномощникът е оспорил въззивната жалба и е направил искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл.
3
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, че „Епъл Ем“ ЕООД е собственик на две фотоволтаични електроцентрали, поради което има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяем източник – слънчева енергия, което се установява и от издадено разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-64/ 22.06.2012 г. на фотоволтаична електрическа централа с мощност 200 Kw, находяща се в ПИ № 259057, м. „Чести могили“, в землището на с. Костенец, община Костенец, както и разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-65/22.06.2012 г. на Фотоволтаична електрическа централа с мощност 360 Kw, находяща се в ПИ № 259052, м. „Чести могили“, землището на с. Костенец, Община Костенец. Представен е договор № SAP № IB–32–12-10004/ 6.01.2012 г. за присъединяване на двете фотоволтаични електроцентрали на въззивника към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“АД. С договор № 306/04.06. 2012 г. „ЧЕЗ Електро България“АД в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия се е задължило да изкупува произведената от „Епъл Ем“ЕООД електрическа енергия по цени и условия, определени в договора със срок на действие до 22.06.2032 г. Дружеството–продавач се е задължило да доставя електрическа енергия в съответствие с изискванията на действащото законодателство, а купувачът да я изкупува в сроковете и при условията, описани в договора по определена от КЕВР преференциална цена. Като писмени доказателства по делото са приети следните фактури, издадени от „Епъл Ем“ ЕООД за заплащане на цената на продадената електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г. до м. 08.2014 г., а именно: 0000000028/ 31.01.2014 г.;
0000000029/28.02.2014 г.; 0000000030/31.03.2014 г.; 0000000031/30.04.2014 г.;
0000000033/31.05.2014 г.; 0000000034/ 30.06.2014 г.; 0000000035/31.07.2014 г. и 0000000036/31.08.2014 г. както и протоколи на електроразпределителното предприятие, установяващи действително произведеното и продадено количество електрическа енергия от ФтЕЦ Епъл Ем 1 и от ФтЕЦ Епъл Ем 2, собственост на „Епъл Ем“ЕООД. Представени са и банкови извлечения и удостоверения за удържана такса по чл. 35б, ал. 1 ЗЕВИ, от които е се установява стойността на заплатените суми от производителя на електрическа 4 енергия.
От неоспореното от страните по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза е установено, че от цената на електрическата енергия, произведена през периода от 1.01.2014 г. до 10.08.2014 г. от „Епъл Ем“ ЕООД съгласно споменатите фактури, е удържана такса от 20 % по чл.
35б от ЗЕВИ върху приходите, в размер на 51 542,17 лева. Установено е също така, че на 14.04.2014 г., 15.07.2014 г. и 24.09.2014 г. „ЧЕЗ Електро България“ АД е извършило плащане на КЕВР, включващо удържаните такси от „Епъл Ем“ЕООД за всяко тримесечие в общ размер на 51 542,17 лева.
При горните данни, настоящият въззивен състав намира следното :
С § 6, т. 2 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. в глава четвърта на Закона за енергията от възобновяеми източници е създаден нов раздел V с членове 35а 35в. В чл. 35а, ал. 1 е предвидено, че за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса, определена в ал. 2, в размер на 20 % от преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност, съобразно количеството на електрическата енергия, изкупена от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5.
Според ал. 3 на чл. 31, задължени за заплащане на таксата лица са производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
Съгласно чл. 35б, ал. 1 от ЗЕВИ, таксата по чл. 35а се удържа и внася от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, като задължените лица, подават тримесечна справка по образец, утвърден от КЕВР за дължимата такса за съответния период (ал. 2) в срок до 15-то число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася (ал. 3), а дължимата такса се внася в държавния бюджет в срока на подаване на справката по ал. 3.
С решение № 13 от 31 юли 2014 г. по конституционно дело № 1 от 2014 г. (обн. ДВ, бр. 65 от 6.08.2014 г.) са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл.
5
73, ал. 1, 2, 3 и 4 от ЗЕВИ.
При така установената фактическа обстановка и с оглед предявения предпочитан иск на първо място спорен по делото е въпросът дали държавата отговаря за вредите, понесени от правните субекти от приемането на закон, който впоследствие е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд, и дали нейната отговорност за репариране на вредите може да бъде ангажирана на плоскостта на гаранционно-обезпечителната такава по чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Р. България държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Съдът намира, че приемането на противоконституционен закон е противоправно и приложението му неизбежно причинява вреди на правните субекти – както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в еднаква степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с Конституцията. Нормата на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд (ЗКС) задължава органа, който е приел обявения за противоконституционен акт да уреди правните последици от неговото действие, за да възстанови нарушения конституционен ред. В случая няма данни, а не се и твърди Народното събрание да е приело такъв акт. По делото е установено, че през исковия период м. 01 - м. 08.2014 г. върху цената на електрическата енергия, произведена от
Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9f0b14d-86d9-4113-a4ca-174b06796c64