Решение № 4522 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4522 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100509000 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника П. Н. П. срещу постановление, обективирано в разпореждане от 11.06.2025 г., по изпълнително дело № 20208410401741 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с което е извършено частично намаление на приетите в изпълнителното производство разноски, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело до размер на 819.30 лв., както и определения по изпълнителното дело размер на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на сумата от 925.23 лв.

Жалбоподателят поддържа, че претендираното от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение било завишено, доколкото не било съобразено с фактическата и правна сложност на делото, а също и не бил отчетен фактът, че от страна на процесуалния представител на взискателите не били извършени действия с цел удовлетворяване на процесното вземане освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сочи, че предвид направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК възражение, адвокатското възнаграждение следва да се начисли в минимален размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизащо в размер на 200 лв. Сочи, че подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, но съдебният изпълнител го намалил на 819.30 лв., вместо на 200 лв. Жалбоподателят намира за неприложима разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1, доколкото взискателят единствено е подал молба за образуване на изпълнително дело. Поддържа и че нямало 1 доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски за настоящото производство. Излага аргументи относно незаконосъобразното завишаване на таксата по т. 26 Тарифата.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя З.П..

В мотивите си във връзка с обжалваното действие ЧСИ М. излага съображения, че с обжалваното разпореждане е намалил адвокатското възнаграждение до 819.30 лв., като сочи, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело, процесуалният представител на взискателите е посочил и конкретен способ за изпълнение. По изложените съображения и счита определения адвокатски хонорар от за законосъобразен и отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Изпълнително дело № 20208410401741 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, в регистъра на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба вх. № 042817/26.05.2020 г., подадена от З.Р.П. чрез срещу П. Н. П. за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в общ размер на 5927.5 лв. На съдебния изпълнител е възложено да проучване имущественото състояние на длъжницата при условията на чл. 18 ЗЧСИ. Представен е изпълнителен лист от 13.04.2020 г., издаден от СРС, 32 състав в полза на З.П..

Разпоредено е да се изпрати сьобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

Покана за доброволно изпълнение до длъжника П. Н. П. е връчена на 10.09.2020 г. /стр.

28/.

За обезпечаване вземанията на взискателя по делото са наложени запори върху трудово възнаграждение на длъжника, дължимо му от работодателя 51- во СОУ „Елисавета Багряна“, /стр. 29/, върху авоарите по сметки в редица банки /стр. 31 - стр. 41/, чийто клиент е П. Н. П., както и възбрана върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 1, находящ се в г р, София, ул. „********, ет. партер, със застроена площ от 42.6 кв. м., която възбрана е вписана в Служба по вписванията - София с акт №169, том XI II , вх. рег. №57922/ 12.10.2020 г. /стр.

58/.

В хода на изпълнителното производство от страна на длъжницата е представено 2 възражение с вх. № 23052490/21.09.2020 г. по описа на Софийски районен съд /стр. 76/, с оглед което с Постановление от 01.12.2020 г. изпълнителното дело е спряно на основание чл.

432, т. 7 във вр. с чл. 420 от ГПК /стр. 79/.

С молба с вх. №021447/23.04.2025 г. /стр. 88/ взискателят, чрез упълномощения от него адвокат Е.И., е поискал производството по делото да бъде възобновено. Към цитираната молба взискателят е представил в оригинал издаден в негова полза Изпълнителен лист от 09.04.2025 г. по гр. д. №64875/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, по силата на който П. Н. П., е осъдена да заплати на З.Р.П. съдебни разноски в заповедното и в последвалите искови производства в общ размер на 1 372.00 лева /стр. 93/ и съответно е поискал присъединяване на вземането към първоначално възложените за събиране суми. С молбата и на основание чл. 78 от ГПК взискателят е отправил искане към съдебния изпълнител за събиране на заплатените от него разноски за процесуално представителство по изпълнителнот о дело в общ размер на 1 000.00 лв. съгласно 2 бр. договори за правна защита и съдействие /стр. 95 и стр. 97/.

С Постановление от 24.04.2025 г. /стр. 99/ съдебният изпълнител уваж ил искането на взискателя за възлаган е в тежест на длъжника на разноските за адвокатско възнаграждение.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение с която покана длъжникът надлежно е уведомен за допълнително начислените по делото разноски за процесуално представителство .

По делото е постъпило възражение от длъжника, с което, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на конкретиката по изпълнителното дело, длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв.

С обжалваното в настоящото производство постановление, обективирано в разпореждане от 11.06.2025 г. на ЧСИ М., възражението на длъжника по изпълнителното дело срещу разноските е частично уважено, като адвокатското възнаграждение е намалено на 819.30 лв. като същевременно е начислил обща пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 925.23 лв., изчислена на база на възложените за събиране вземания съгласно изпълнителен лист, издаден на 13.04.2020 г. по гражданско дело №64203/2019 г. на Софийски районен съд, 32 състав /стр. 2/ и изпълнителен лист от 09. 04. 202 5 г. по гр. д. № 64875/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав /стр. 93/.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на 3 съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

Във връзка с наведено от жалбоподателя възражение, че липсват доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че представените по делото 2 бр. договори за правна защита и съдействие имта характер на разписка за вписаната в същия сума в размер на общо 1000 лв., съгласно т. 1 на ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. ОСГТК на ВКС.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя като разноски адвокатско възнаграждение настоящият състав на съда намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителния процес – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч. гр. д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение са в размер на 1000 лева, като с обжалваното разпореждане /постановление/ същото е намалено на 819.30 лв. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази 4 сума е дължима по посочените във въззивната жалба съображения.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство процесуалнят представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане, освен молбата за възобновяване на изпълнително дело и присъединяване на изпълнителен лист.

С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева, до който размер следва да се намали адвокатското възнаграждение на взискателя.

По отношение на начислените такси, дължими са таксите, възложени върху длъжника за образуване на изпълнителното производство в размер на 20 лева без ДДС (т. 1 ТТРЗЧСИ), за извършеното цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от частния съдебен изпълнител 50 лв. без ДДС (т. 2 ТТРЗЧСИ), за изготвяне и връчване на призовка за доброволно изпълнение в размер на 20 лева без ДДС (т. 5 ТТРЗЧСИ) и 84 лв. с ДДС за присъединяване и покана (т. 11 и т. 5 ТТРЗЧСИ).