Определение № 317 от 11.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Варна, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600406 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, вр. с чл. 270, ал. 4 от НПК, вр. чл.66 ал.1 вр. чл. 44 ал.8 и 9 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по частен протест на прокурор при ОП-Варна против определение № 1084 от 16.11.2023 г. по ЧНД № 919/2023 г. по описа на ВОС, с което при условията на чл.270, ал. 2 от НПК вр. чл.66 ал.1 вр. чл. 44 ал.8 и 9 от ЗЕЕЗА е изменена мярката за неотклонение

"Домашен арест“ в

„“Подписка“ по отношение на българския гражданин М. Х. М.. Навеждат се доводи за неправилност на първостепенния съдебен акт с твърдения, че при подобна МНО, на практика, осъденото лице не може да бъде контролирано, с акцентиране на причините, довели до забавяне внасянето на предложението по чл.457 ал.2-5 от НПК. Отправя се искане настояща инстанция да отмени атакуваното определение и да остави в сила мярката „Домашен арест“.

Осъденото лице не е взело отношение по депозирания протест.

Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото, констатира следното:

Частният протест е подадена в законоустановения 7-дневен срок от 1 активно легитимирана страна и е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен.

С решение № 190 на Варненския окръжен съд, постановено на 19.07.2023г и влязло в законна сила на 25.07.2023г, е отказано изпълнението на Европейска заповед за арест, издадена на 31.05.2023 г. от Районен съд гр. Познан, Република Полша, за предаване на лицето М. Х. М., ЕГН ********** за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” за срок от 256 дни, по присъда, постановена по дело № VI Ko 2603/20 на Районен съд гр. Познан, като е прието привеждане в изпълнение от Варненска окръжна прокуратура на същото.

Със същия съдебен акт ВОС е изменил мярката за неотклонение по отношение на М. Х. М. от „Задържане под стража” в „Домашен арест“, която той е следвало да търпи на адрес в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Браила“ 15; постановено е, на основание чл.62 ал.6 НПК, изпълнението на МНО да бъде контролирана с техническо средство.

След влизане на решението в сила, още на 25.07.2023г, съгласно изискванията на разпоредбите на ЗЕЕЗА, съдът е уведомил ВКП, МП и ОПВарна за изхода от производството по ЕЗА, а също молещата държава в лицето на Районен съд гр. Познан, изпращайки по електронен път преведеното на полски език писмо, включително и досежно изменената мярка за процесуална принуда.

От този момент - 25.07.2023г до 14.11.2023г, /когато е депозирано искането на защитата на осъденото лице за изменение на МНО - адв. Д./, прокуратурата не е уведомила съда за предприети действия във връзка с привеждане в изпълнение на наложеното наказание, респ. за намерение да внесе предложение по реда на чл.457 от НПК, включително и такива, получаване от молещата държава на необходимите писмени материали със съответен превод на бълг. език, възложен от прокурора. Не са налични по делото и данни за проявена активност от страна на прокурора през тези 5 месеца /неформални контакти по мейл или по линия на международноправното сътрудничество/ за ускоряване получаването на съответните писмени материали от Полша /въпреки съдебната ваканция/, включително и за извършване на превода им в РБ във възможно най-кратки срокове.

С искането за изменение на МНО, защитата на осъденото лице е 2 представило заверен препис /преведено от заклет преводач/ на Решение от 02.10.2023г на съда в гр.Познан, Полша /л.63-65 от ЧНД/, с което е заменено наказанието „Лишаване от свобода“ с обществено полезен труд.

При така описаната фактология, правилен и обоснован се явява изводът на ВОС за необходимост от изменение на МНО в по-лека - неоправдано е осъдено лице, с влезли в сила съдебни актове /в молещата държава и в замолената – по чл.44 ал.8 от ЗЕЕЗА/ да търпи повече от 5 месеца ограничение на свободното му придвижване поради мудните действия /граничещи с бездействие/ на прокуратурата, да направи необходимото и да внесе искане по реда на чл. 457 от НПК със съответните преведени писмени материали от полския съд. Твърденията на представителя на държавното обвинение за забавяне от страна на преводаческата агенция на възложения превод на бълг. език поради големия обем от писмени материали, изпратени от съда в гр.Познан, Полша, не може да послужи като уважителна причина за неотпочната процедура по чл.457 от НПК, пет месеца след влизане в сила на решението на ВОС по приемане привеждане в изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода“. На още по-голямо основание това е относимо по отношение МНО, съществено ограничаваща правата на осъденото лице.

Не може да не се отчете в контекста на изложеното и наличната по делото информация, предоставена от защитника на осъдения, за това, че полската държава, след решенето на ОС-Варна по ЕЗА е предприела действия по замяна на наказанието „Лишаване от свобода“ с обществено полезен труд!!!

Всичко изложено по-горе, обуславя правилност и обоснованост на становището на ОС Варна за необходимост от изменение на МНО от „Домашен арест“ в „Подписка“, с оглед наличието на висящо производство за приспособяване на присъдата, при отчитане на задълженията на държавното обвинение /в какъвто смисъл е даденото указание на прокурора/ в най-кратки срокове да изиска по официален път новопостановеното решение от 02.10.2023 г. на Районен съд в гр.Познан, Полша, респективно да бъде представено по делото.

Поради това частния протест като неоснователен следва да бъде оставен 3 без уважение, а атакуваното определение – потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 270 ал. 4 и чл. 345 ал.1 от НПК, вр. чл.66 ал.1 вр. чл. 44 ал.8 и 9 от ЗЕЕЗА, съставът на Апелативен съд Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1084 от 16.11.2023 г. по ЧНД № 919/2023 г. по описа на ОС Варна, с което при условията на чл.270, ал. 2 от НПК вр. чл.66 ал.1 вр. чл. 44 ал.8 и 9 от ЗЕЕЗА е изменена мярката за неотклонение "Домашен арест“ в „“Подписка“ по отношение на българския гражданин М. Х. М..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4