Решение № 273 от 15.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И. Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от И. Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330203964 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 000133/17.05.2022 г. на г*** в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Комисията за защита на потребителите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *** на основание чл. 72 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС.

Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Евентуално моли да се приложи чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател възразява за неправилно приложение на материалния закон относно правната квалификация на нарушение и санкционната норма. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител за съдебните прения и не взема становище по същността на делото.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

По план служители на местните звена на Комисията за защита на потребителите следвало през месец март 2022 г. да извършат проверки в търговските обекти, в това число хранителни магазини, на територията на цялата страна по спазване на изискванията на Закона за защита на потребителите и по-конкретно относно правото на информация при обозначаване цените на предлаганите за продажба стоки.

На 10.03.2022 г. служители на Регионална дирекция за областите Пловдив, 1

Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към КЗП, сред които и И. В. на длъжност г***, извършили проверка на обект – магазин, находящ се в ***, стопанисван от дружеството жалбоподател „***“ ЕООД. По време на проверката обектът бил в работен режим и се обслужвали потребителите. В магазина се предлагали захарни изделия, пакетирани храни и олио. Предлаганите стоки притежавали цени, а работното време било редовно обозначено. При проверката служителите на КЗП установили обаче, че в обекта търговецът не поддържал регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки. По време на проверката присъствал служител на дружеството жалбоподател – И. И., на длъжност ***. Относно регистъра на предявените рекламации заявил на служителите на КЗП, че няма и не поддържа такъв регистър. За проверката бил съставен констативен протокол № К-3691835 от 10.03.2022 г., който бил подписан от служителя на дружеството., На следващия ден, 11.03.2022 г., *** на дружеството, С. И.а, се явила с сградата на РД на КЗП в гр. Пловдив, като с протокол за проверка на документи № К-0134324 от същата дата била уведомена да се яви на 14.03.2022 г. за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН).

Въз основа на резултатите от проверката и събраните доказателства бил съставен АУАН № 000133/14.03.2022 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл.

47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и управителя на дружеството и е съставен в присъствието на друг свидетел при условията на отказ за подписването му от представителя на дружеството, доколкото последният скъсал предявения му акт за подписване. Затова се наложило новото му принтиране. На 21.03.2022 г. постъпило писмено възражение срещу акта.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 72 от ЗПЦСЦУПС имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушението от акта.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. В. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, възражение вх. № П-00-298/21.03.2022 г., констативен протокол № К-3691835 от 10.03.2022 г., протокол за проверка на документи № К-0134331 от 14.03.2022 г., протокол за проверка на документи № К0134324 от 11.03.2022 г., актуално състояние на дружеството от ТРРЮЛНЦ, заповеди № 287/09.05.2022 г. и № 462А/22.10.2020 г. на председателя на КЗП, обратни разписки.

По делото са представени и копия на фактури и фискални бонове, които обаче няма връзка с предмета на доказване по конкретното дело, поради което съдът не ги взе предвид при формиране на фактическите си констатации.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Споделя в подробности както спазването на изискванията на потребителското законодателство, така и липсата на регистър на предявените рекламации. Разказва и за поведението на управителя на дружеството.

Показанията й изцяло съответстват на съставените от нея констативни протоколи за първоначалната проверка и последващите.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Не се твърди и не се установява друга фактическа обстановка, а изложеното възражение в жалбата, че фактическата обстановка не е действителната, е бланкетно и не се твърдят други факти.

Относно приложението на процесуалните правила:

2

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, предвид представената заповед, и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което е сторил извън този срок. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и представител на дружеството, който е отказал да го подпише. В тази връзка съставянето му е извършено в присъствието на свидетел на отказа, който се е подписал на акта.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до съществено накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, осигуряващи правата на двете страни в сделката по реда за предявяване на рекламации и водене на регистър за тях.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 47, ал. 1 от ЗПЦСЦУПС.

Посочената разпоредба гласи, че продавачът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на стоки във всяко едно от местата, посочени в ал. 3, т.е. във всеки един от търговските му обекти или на интернет сайта.

От обективна страна на нарушението се установиха всички съставомерни негови признаци в поведението на дружеството жалбоподател, чрез неговите ръководни и представителни органи. Безспорно преди всичко е, че той представлява търговец, който предлага своите услуги с цел реализиране на печалба. Работата му е в сферата на продажба на хранителни стоки. Като всеки един търговец следва да поддържа в обекта си или на интернет сайта му регистър на предявените рекламации. В конкретния случай се установява, че в обекта на дружеството жалбоподател не е имало такъв регистър, т.е. не се поддържа непосредствено в обекта такъв регистър, а по данни на служителя и въобще не е имало. Оттук и се осъществяват всички признаци на изпълнителното деяние на нарушението, което се състои в неподдържането на регистър на предявените рекламации.

3

Доколкото с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, въпросът за вината не подлежи на изследване в настоящото производство.

Тук е мястото да се обсъди и възражението на дружеството жалбоподател относно неправилното приложение на материалния закон, свързано с неправилната правна квалификация на нарушение. Действително в Закона за защита на потребителите се съдържа идентична разпоредба с процесната, а именно тази по чл.

1 2 7 от ЗЗП. Същевременно обаче ЗПЦСЦУПС е обнародван след и по време на действие на ЗЗП, а именно на 19.03.2021 г., като разпоредбите му се прилагат и имат действие, т.е. vacatio legis, от 01.01.2022 г. съгласно пар. 11 от ПЗР към ЗПЦСЦУПС.

Следователно ЗПЦСЦУПС е последващ и специален закон, който урежда същата материя. Нещо повече, с него се имплементират разпоредбите на вторичното европейско право, а именно правилата на Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (OB, L 136/1 от 22 май 2019 г.) и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 г. за някои аспекти на договорите за продажба на стоки, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и на Директива 2009/22/ЕО и за отмяна на Директива 1999/44/ЕО (OB, L 136/28 от 22 май 2019 г.) – пар. 7 от ДР към ЗПЦСЦУПС и пар. 66 от преамбюла на Директива (ЕС) 2019/771. От своя страна ЗЗП с пар. 13а от ДР въвежда от 25.07.2014 г. разпоредбите на Директива 1999/44/ЕО. Последната обаче е отменена с Директива (ЕС) 2019/771, доколкото последна урежда по съответстващ на икономическото и технологичното развитие отношенията на потребителите с търговците. Нещо повече, посочената директива е строго ограничена до продажбата на стоки, включително и такива, които имат връзка с цифровото съдържание или цифровите услуги, които от своя страна са предмет на регламентация на друга директива на ЕС. Следователно в европейското законодателство се прави ясно разграничение между предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и продажбата на стоки. За такова разграничение става дума и в мотивите към проекта за приемане на закона, в които се посочва, че новият закон урежда по детайлно и специфични договори за продажби на стоки, включително и такива свързани с елементи, а правната уредба е съвсем нова. По този начин се изменя и допълва ЗЗП по начин да отговаря на съвременните критерии за регламентация на потребителското законодателство и охраняване правата на потребителите. За това, че стоките не са изключително свързани с цифрово съдържание и цифрови услуги, навежда и самото наименование на закона, което е Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, а не както се сочи в пледоарията на представителя на дружеството жалбоподател Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки, където липсва съюза „и“ от действителното му наименование.