Решение № 14794 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14794 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110101405 по описа за 2026 година

Производството е исково по молбата на „Т**********,“ ЕАД, ЕИК:

**********,, представляван от изпълнителния директор, гр.С**********, против С. Г. М., ЕГН **********, за това, че дължи на „Т**********,” ЕАД, ЕИК: **********, сумата от 27.83 евро /54,43 лева/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот а аб. № 212068 за периода 05.2023 г. до 04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 39.55 евро /77,36 лв./ за периода 15.09.2024 г. до 17.10.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и суми за дялово разпределение 5.27 евро /10,30 лева/ мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16.07.2023г. до 17.10.2025 г. като се търси и лихвата, законната върху главницата от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми се излага, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 734/ 2025г. по описа на РС Ар.., оспорена от ответницата.

Излага се, че ответницата е потребител на ТЕ за топлоснабден имот, спрямо който притежава ПС на основание наследяване и делба и се поддържа, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с 1 дружеството „Т**********,“ ООД, конституирано като трето лице помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за установяване на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответницата и като се ангажират доказателства се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от С. чрез адв. С., с който се оспорват исковете изцяло – оспорва се С. да е носител на вещни права спрямо имота, както и се оспорва начина на начисляване обема и стойността на ТЕ за този имот вкл. и стойността на начислената сума за сградна инсталация като събирана в противоречие с правота на Общността. Оспорват се и претенциите за лихва и като се претендират разноски се желае решение в този смисъл.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От ч.гр.дело с № 734/ 2025г. по описа на РС Ар.. се установява, че в полза на ищеца е била издадена и оспорена Заповед по чл.410 от ГПК с № 646 / 27.10.2025г. за исковите суми.

От удостоверение за наследници на С.Д.Г.А. , починала на 27.01.2015г. се установява, че тя е майка на ответната страна С. Г. М..

2

От договор за доброволна делба, вписан в СВ през април 2009г. се установява, че чрез делба на придобити от наследство имоти С. е придобила ПС спрямо исковия имот апартамент 13 в ж.к. Люлин бл.919, вх.Д, 5 етаж, за който по нейно искане е открита партида при ищеца от март 2004г. аб. № 212068.

Въз основа на горните факти съдът приема, че С. е потребител за исковия имот през процесния период на основание правото си на собственост придобито по наследство.

От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с партида с № 212068 при ищеца е със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана топлоенергия през исковия период – 01.05.2023г. до 30.04.2024г. като е бил с четири отоплителни тела, и един водомер за топла вода. На четири отоплителни тела са поставени ИРРО, заменени през 2023г с дистанционен отчет.

Сумите, които се търсят са за сградна инсталация, БГВ и ТЕ за имот като са били изчислявани на база прогнозни стойности по чл.71 от Наредбата с годишно изравняване чрез отчитане на постъпилата в абонатната станция ТЕ. Вещото лице излага и това, че топломерите през исковия период са в съответствие за одобрения тип и отговорят на метрологичните проверки.

Общата дължима сума за ответната страна е от 837.42 евро.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период общо неплатената сума за имот с аб. № 212068 е от 278.33 евро за ТЕ, 22.20 евро за стойност на услугата за ДР, лихва върху сумата за ТЕ от 39.28 евро и 5,27 евро за лихвата върху стойността на услугата за ДР.

След постъпило на 26.02.2026г. плащане от 318.62 евро са останали дължими суми съобразно исковата молба.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за 3 прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

Или при горните факти съдът намира исковете за стойност на ТЕ, за услуга за дялово разпределение и лихва върху стойността на услугата за ТЕ за доказани и основателни изцяло.

Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение от 5.27 евро е неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 5.27 евро се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК ищцовата страна има право на разноските, които е сторила в хода и по водене на делото. Същите са дължими изцяло без сумата за възнаграждение на юрисконсулт, което е погасено чрез плащане. Дължими остават сумите за възнаграждения на вещи лица и платена по делото д.такса или общо разноски в размер на 429 евро.

Ответната страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете за сумата от 5.27 евро като такива се търсят само за възнаграждение на адвокат по предоставената на основание чл.38, ал.1 от ЗА правна помощ по гр.дело с № 1405/ 2026г. по описа на СРС. Те следва да бъдат присъдени в редуциран размер на пълномощника на ответната страна – адв. С., за който възнаграждението за процесуално представителство по делото е в размер на 250 евро на основание чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. От него следва да бъде присъдена сумата от 3 евро съобразно уважената част от претенциите.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

4

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. Г. М., ЕГН ********** чрез адв. С. дължи на „Т**********,” ЕАД, ЕИК: **********, сумата от 27.83 евро /54,43 лева/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за имот с аб. № 212068 за периода 05.2023 г. до 04.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 39.55 евро /77,36 лв./ за периода 15.09.2024 г. до 17.10.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 23.10.2025г. до окончателното изплащане на сумите, както и суми за дялово разпределение 5.27 евро /10,30 лева/ за периода от 16.07.2023г. до 17.10.2025г. , законната върху главницата от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 734/ 2025г. по описа на РС Ар.. и

ОСЪЖДА С. Г. М., ЕГН ********** чрез адв. С. да заплати на „Т**********,“ ЕАД, ЕИК: **********,, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С**********, Б на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата на 429 евро - съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 1405/ 2026г. и ч.гр.дело с № 734/ 2025г. по описа на РС – Ар.. и

ОСЪЖДА „Т**********,“ ЕАД, ЕИК: **********,, представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С**********, Б да заплати на адв. С. С. С., ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 евро .

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Т**********,“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5