Решение № 9397 от 20.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9397 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110146023 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от Д. Б. А., с ЕГН: **********, действаща чрез адв. С. И. Б. - САК, гр. София, ул. “Алабин” №36, ет.2, срещу А. Н. Й., с ЕГН: **********, представлявана от адв. Н. Г. М. - САК, с адрес за съобщаване: гр. София, ул. “Цар Асен” №2, с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр.

София, общ. Столична, обл.София-столица, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, ул. “Боянски възход” №68, с площ от 647 кв.м., представляващ съгласно документ за собственост ДВОРНО МЯСТО, цялото с пространство от 675 кв.м., при съседи по предходен документ за собственост и съдебна спогодба: ул. “Ген. Тошев”, “ул. Панагюрище”, Хр. Жеков, ул. “Бъкстон”, Райна П.

Христова.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата по настоящото дело са съсобственици на гореописания недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР ***. Посочва се, че в имота е изградена двуетажна жилищна сграда с два самостоятелни обекта, които страните по настоящото дело притежават в изключителна собственост, както следва: 1). Д. Б. А.: Апартамент, заемащ втория етаж от двуетажната жилищна сграда, придобит по завещание от Здравко Дуков Паскалев Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по завещание Nº82, том 1, рег. Nº1875, дело №68 от 2020 год. на Нотариус Здравко Тончев рег. Nº438 на НК; 2).

Ответницата: А. Н. ТОДОРОВА: Апартамент, находящ се и заемащ целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, придобит въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот от Веселин Дука Паскалев с Нотариален акт Nº159, том В I, рег. Nº1894, д.146 от 2002 год. На Нотариус Стойка Патова рег.Nº045 на НК, вписан вх.рег.Nº27619, акт Nº10, том LXLI, д.20833/02г. на Служба по вписвания. Към момента процесният поземлен имот, представляващо съгласно документ за собственост дворно място, е разделен с ограда, като всяка от тях ползва половината от него (ищцата използва северната част, а ответницата - южната част).

1

Моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на гореописания недвижим имот, по начина по който в момента са разделили и използват имота.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който ответницата посочва, че имотът, за който се иска да бъде допусната делба, е неподеляем.

Твърди, че имотът не отговаря на нормативните изисквания на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗУТ за обособяването на два самостоятелни обекта. Посочва, че дворното място е обща част за изградените в него два самостоятелни жилищни обекта. Счита, че е налице пречка за извършване на делба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот №82, том I, рег. № 1875, дело № 68 от 2020 г. по описа на нотариус Здравко Тончев - нотариус с рег. №438 по регистъра на Нотариалната камара, ищцата Д. Б. А. е придобила по завещание от Здравко Дуков Паскалев Апартамент, заемащ втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в град София, район „Витоша" ***, застроен на около 98 кв.м, състоящ се от три стаи, хол, коридор, кухненски бокс, баня, клозет и балкон, заедно с югозападното таванско помещение и западното избено помещение и заедно с 50/100 (петдесет стотни) идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с пространство от 675 кв.м, съставляващо имот с планоснимачен номер 5 от квартал 267 по плана на гр. София, местността „Красно село Боянско - ІІІ /трета/ част", при съседи по предходен документ за собственост и протокол за съдебна спогодба: улица „Ген.Тошев", ул. „Панагюрище", Хр. Жеков, ул. „Бъкстон", Райна П. Христова, който имот съгласно Скица на поземлен имот № 15-237334-09.03.2020г., издадена от АГКК-Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. София, представлява поземлен имот с идентификатор ***.

О т нотариален акт за продажба на недвижим имот №159, том BI, рег. № 1894, дело № 146 от 2002 г. по описа на нотариус Стойка Пашова - нотариус с рег. №045 по регистъра на Нотариалната камара, следва, че ответницата А. Н. Й. е придобила от В.Д.П. апартамент, заемащ целия първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се на ул. "Боянски възход", 68 по документи за собственост и удостоверението за данъчна цена, а по скица ул. "Ген. Ст. Тошев"*гр. София, област София, Столична община район "Витоша", състоящ се от две стаи, ход, кухня, две входни антрета, клозет, баня и тераса. със застроена площ от около 98 (деветдесет и осем) кв.м, заедно с източно избено помещение в сутерена на сградата и източното таванско помещение в сградата, заєдно с ½ (една втора) идеална част от общите части на сградата и ½ (една втора) идеална част от дворното място, върху което е построена сградата, представляваща урегулиран поземлен имот IV-1040 (четврти за имот пл. Nº хиляда и четиридесет), в кв. 42 (четиридесет и две), по плана на гр. София, местността "Манастирски ливади"-запад" пялото с площ от 675 (шестотин седемдесет и пет) кв.м, при съеди по скица: улица, и урегулирани поземлени имоти, означени като VI-1039, V1038, XVIII-1044, II-1042, III-1041 от същия квартал.

Приложена по делото е Скица № 15-237334-09.03.2020г. на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на поземления имот: гр. София, р-н Витоша, ул. “Боянски възход” № 68, с площ: 647 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване 2

(до 10м.); предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1040; квартал 42; парцел IV: съседи: ***, ***, ***, ***,

68134.19331042, ***.

Към материалите по делото е приобщена и Схема № 15-237353-09.03.2020 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. 1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес: гр. София, р-н Витоша, п.к.1000, ул. “Генерал Стефан Тошев” № 68, ет. 2, предназначение: Жилищна сграда – многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 98 кв. м., прилежащи части:

50/100 идеални части от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: ***; над обекта: няма; стар идентификатор: няма.

Съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение относно това има ли техническа възможност за разделяне на поземления имот на два самостоятелни имота и начина на разделянето; Съществува ли самостоятелен обект на вещно право с поземлен имот, с идентификатор, описан в исковата молба; Може ли поземленият имот да бъде разделен самостоятелно и независимо от сградата, която се намира в него?

Според заключението на вещото лице, разделяне на УПИ IV-1040, кв. 42, на два нови УПИ с площи около 288 м и 290 кв. м е възможно след премахване на гаража - сграда *** и обособяване на улица тупик с площ около 65 кв. м за достъп до вътрешния имот. Счита, че поземленият имот с идентификатор ***, описан в исковата молба, представлява самостоятелен обект на кадастъра и на вещното право. Смята, че процесният имот може да бъде разделен на два нови УПИ - един застроен със съществуващата двуетажна многофамилна сграда 1 и един незастроен. При такова разделяне ще бъдат спазени устройствените показатели за зоната и на двата нови УПИ. Разделянето е възможно при условие, че бъде премахнат гаража - сграда 2, след съгласие на двете страни собственици на земята и сградите и след съгласуване на проект за изменение на ПУП от общинската администрация. Според него собствениците на обекти в сграда 1 притежават права на собственост в идеални части върху поземлен имот ***. Върху ивицата от около 3 м около сградата следва да бъде осигурен достъп на всички съсобственици с цел поддръжка на сградата и общите й части (покрив, фасади, улуци и др.). Останалата част от площта на поземления имот, доколкото в нея няма съоръжения, обслужващи сградата, не е пряко свързана с нейното функциониране. Във връзка с това счита, че поземлен имот *** не представлява принадлежност с обща част на жилищната сграда 1.

Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и доводите на страните, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от ЗС - във фазата по допускане на делбата и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

Искът е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на процесния имот.

Производството по съдебна делба е особено исково и има за цел ликвидиране на 3 съсобствеността между съделителите, като всеки придобие в изключителна собственост имоти, съобразно квотата си, определена в делбеното производство. Правото на делба е субективно преобразуващо материално право, което подлежи на проверка и установяване с решението в първата фаза на производството за съдебна делба, респ. влязлото в сила решение, с което тя се допуска установява именно правото на делба със сила на пресъдено нещо.

Основателността на иска предполага: 1. Наличие на съсобственост между страните върху делбения имот на посоченото в исковата молба правно основание; 2). Съществуване на имота, предмет на делба, към момента на приключване на устните състезания и 3).

Годността му да бъде обект на съдебна делба. Тези правно-релевантни факти следва да бъдат установени по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е на ищеца.

В настоящия случай страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че съделителите са собственици на процесния поземлен имот, за което обстоятелство съдът е приел представените писмени документи (нотариални актове), доказващи правото им на собственост, описани във фактическата част на решението.

Спорният момент по делото е свързан с това дали поземленият имот е годен обект на делба.

В процесния поземлен имот, представляващ дворно място, е изградена двуетажна жилищна сграда с два самостоятелни обекта, като апартаментът, заемащ втория етаж от жилищната сграда, е изключителна собственост на ищцата, а апартаментът, находящ се и заемащ целия първи етаж от жилищната сграда, е изключителна собственост на ответницата.

Възникнала е етажна собственост, тъй като етажи от сградата са притежавани от различни собственици. Съгласно тълкуването дадено в Постановление №2 на Пленума на Върховния съд от 1982г. В т.1, б. “е” , не може да се допусне делба на парцели, в които е изградена етажна собственост.

При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици освен правото на собственост върху отделните самостоятелни обекти, съществува и съпритежание на общите части. Общи части в етажната собственост са изрично изброените в чл. 38 ЗС. Разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗС въвежда правилото, че при сгради в режим на етажна собственост дворното място е обща част, а според ал.3 общите части не може да се делят. Според практиката на ВКС това правило се прилага само в случаите, при които етажните собственици притежават идеални части от дворното място, които съответстват на предвиденото в чл.40, ал.1 ЗС (в този смисъл Решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 915/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 71 от 25.05.2017 г. на ВКС по гр. д.