Решение № 221 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Бургас, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Иванова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100500013 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба на Л. О., гражданка на Р. У., родена на **.**.****г. в Д. П., Н. о., У. , подадена чрез упълномощения й процесуален представител адв. Цветомир Милатов- БАК, против решение № 2228 от 14.10.2022 г., постановено по гр. д. № 8431/2021г. на Районен съд – Бургас, в осъдителната част , с която въззивницата – ответница е осъдена да заплати ищеца „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК:

205591324, сумата от 926.55 лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно и представляваща припадащата се на нея част от направените от ищеца разноски за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2021 г. за поддръжката и управлението на общите части на жилищен комплекс „Съни хил 2“, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Слънчеви хъмове- Съни хил“, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 29.11.2021 г. до изплащането й, както и сумата от 718.70 лв., представляващи направени от ищеца разноски по делото.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място се твърди, че съдът е извършил непълен и неточен доклад, с което е пропуснал да изследва относимите по делото факти и обстоятелства, както и, че е разпределил доказателствената тежест между страните, с което е нарушил съдопроизводствените правила. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика относно правомощията на въззивния съд в тази насока. На второ място в жалбата се излага несъгласие с изводите на съда, че процесния комплекс е от затворен тип по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС, като заявява, че същият се управлява чрез ОС на ЕС и управител. Счита, че формата на управление по чл. 2 от ЗУЕС е допустима, само когато всички собственици на самостоятелни обекти са сключили с инвеститора договор за управление с нотариална заверка на подписите. Сочи, че при липса на такива договори, 1 приложение следва да намерят общите правила на чл. 9 от ЗУЕС, като счита за недопустимо управлението на някои ид.ч. да става с договор, а на други - чрез общо събрание/сдружение на собственици по реда на ЗУЕС, както и двете форми на управление – по чл. 2 и по чл. 9 от ЗУЕС са съществуват паралелно. На трето място в жалбата се излагат съображения, че районният съд неправилно се е позовал на изчисленията на вещото лице по извършената в първата инстанция експертиза, които счита, че макар да са извършени по правилна методика, не са обективни. На четвърто място въззивницата счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че тъй като ищецът изпълнявал задълженията си, ответницата, ползвайки комплекса, без да заплаща разходи за това, е неоснователно обогатила се. Възразява, че за процесния период ищецът не е изпълнявал добросъвестно цитираните услуги, за които претендира плащане, като се сочи, че ответницата не би могла да се обогати с разходите сторени от ищеца за негови собствени нужди – счетоводни услуги, одит, правни услуги, куриерски услуги, осигуровки и др., подробно изброени в жалбата.

Сочи, че неправилно в тежест на ответницата са възложени за заплащане разходи, извършени за поддръжката на сграда 6, които нямат връзка общите части, тъй като там се намира офиса на ищеца. На пето място въззивницата счита, че ищецът не е успял да докаже претенцията си при пълно и главно доказване сочените от него правопораждащи факти, от които черпи правата си за заплащане на претендираните суми. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част и присъждане на разноските по делото пред двете инстанции.

В съдебно заседание, въззивниците, чрез назначения им на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият - ищец „СЪНИ ХИЛ

МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД чрез упълномощения си адвокатски представители е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита доводите на въззивницата за допуснати в първата инстанция процесуалния нарушения, изразяващи се в непълен и неточен доклад по чл. 146 от ГПК за неоснователни, по съображения, че извършения от районния съд доклад напълно съответства на изискванията на чл. 154 от ГПК. Излага съображения за неоснователност на твърденията в жалбата, че процесния комплекс не е от затворен тип. Досежно оплакванията във връзка със заключението на вещото лице в писмения отговор се сочи, че в комплекса има 8 сгради, но само 7 от тях са жилищни, поради което в експертизата са взети данни на базата на ценообразуването за 7-те жилищни сгради. Сочи, че осмата сграда е трафопост и няма жилищен характер, което обстоятелство правилно е отчетено в експертизата. Счита, че неоснователно жалбоподателката счита, че претендираните разходи не са извършени и, че тя не дължи част от тях, за което излага подробни доводи. На последно място въззиваемият заявява, че тъй като всички услуги са извършени в интерес на собствениците за поддръжка на общите части в комплекса, затова и ответницата, която е експлоатирала ползите от това, без да заплаща разходи неоснователно се е обогатила, спестявайки си припадащата й се сума. По подробно изложените в писмения отговор съображения, се иска потвърждаване на обжалваното решение в атакуваната му част като правилно и законосъобразно. и за присъждане на разноски по делото.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като 2 съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Бургас по предявени от „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, главен и евентуален иск, от които първия с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата Л. О. да му заплати като разходи за водене на чужда работа без пълномощие сумата от 1052.82 лв. - главница, от ко ято сумата о т 124.6 0 лв.- направени от ищеца разноски за периода 01.08.2019 г. – 30.09.2021 г. за поддръжката и управлението на общите части на блок 6, а сумата от 928.22лв.- направени разноски за същия период за поддръжката и управлението на общите части на на жилищен комплекс “Съни Хил”, находящ се в гр. Бургас, ж.к. “Меден Рудник”, ул. “Слънчеви хълмове – Съни Хил”, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване исковата молба до окончателното изплащане на сумата , а вторият евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 928.22 лева, направени разноски за периода 01.08.2019 г. – 30.09.2021 г. за поддръжката и управлението на общите части на същия жилищен комплекс „Съни Хил”, находящ се в гр.

Бургас, ж.к. Меден Рудник, ул. “Слънчеви хълмове – Съни Хил” , с които тя неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.

Ищецът твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект – апартамент № ** в блок № 6 в жилищен комплекс „Съни хил” – гр. Бургас, който е от затворен тип. Сочи, че за по силата на договор от 01.08.2019г., сключен с инвеститора „Съни Хил 2” ЕАД договор от 01.08.2019г., както и въз основа на тристранни договори с част от собствениците на апартаменти в комплекса, е извършвал дейност по поддръжка и управление в комплекса.

Заявява, че въпреки, че с ответницата нямат договорно правоотношение за поддръжка и управление, той е извършил посочените услуги в нейн интерес, без да има собствен такъв, поради което счита, че е налоце гестия, въз основа на която ответницата следва да го обезщети за направените от него разноски. При условията на евентуалност, по съображения, че макар ответницата да не притежава идеални части о т поземления имот, върху който е изграден комплекса, тя се ползва от всички услуги, предоставяни от ищеца, поради което счита, че за исковия период тях се е обогатила без основание за негова сметка, спестявайки разходи за поддръжката за общите части. По гореизложените съображения ищецът претендира осъждане на ответницата да му заплати горепосочените суми плоскостта на водене на работа без пълномощие-гестия, а при условията на евентуалност – на основание неоснователно обогатяване.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила исковете, като е изложила съображения, че в случая са приложими общите правилата на ЗУЕС, тъй като не е налице договор по чл.2 от ЗУЕС с всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса.

Възразила е извършването на твърдените от ищеца разходи. Заявява, че тъй като не притежава идеални части от терена, върху който е построен комплексът и изграденото върху него, той не е обща част на ЕС и затова не дължи разходите по поддръжката му .

Ответницата възразява, че претендираните разходи са свързани с търговската дейност на дружеството – ищец - възнаграждения, счетоводни услуги, одит, чипове и дистанционни, правни услуги, куриерски, банкови и др. услуги, заплатени осигуровки, административни разходи, трудова медицина, поради което счита, че тя не би могла да се обогати с тях, тъй като те са извършени за негови собствени нужди. Оспорва начина, по който са изчислени претендираните суми, като се навежда доводи, че определянето и м на база на площта на апартамента към общата площ е в противоречие с чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Ответницата излага съображения, че наличието на твърдения за договорни правоотношения между ищеца и „Съни Хил 2” ЕАД, изключва приложението на хипотезата на чл.61 , ал.1 ЗЗД и за възможността за ангажиране на извъндоговорната й отговорност. Заявява се, че за процесния период не е пребивавала в имота си повече от 30 дни, поради което счита, че не дължи разходи за управление на общите части. По изложените в писмения отговор съображения моли за отхвърляне на исковете.

3

Районният съд е квалифицирал предявените обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил главният иск по чл. 61, ал.1 от ЗЗД, като е уважил частично предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД до размера на сумата от 926.65 лв., като над нея до пълния претендиран размер от 928.22 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че за исковия период ищецът е извършвал твърдените от него услуги, които ответницата е ползвала, без да ги заплаща, което е довело до неоснователното й обогатяване за сметка на обедняването на ищеца. По тези съображения първоинстанционния съд е стигнал до извод, че ответницата дължи на ищеца исковата сума в размер от 926.65 лв., изчислена на базата на извършената по делото експертиза съобразно притежаваните от нея ид.ч. от общите части на комплекса.

Предмет на въззивен контрол е решението, в частта, с която е уважен частично предявения евентуален иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В останалата част, с която е отхвърлен главния иск по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, решението не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършване на служебна проверка по реда на чл.

269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо.

По съществото на спора, от фактическа страна съдът намира следното:

Представен е договор от 01.07.2019 г. , сключен между инвеститора „Съни Хил 2” ЕАД и ищеца „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, по силата на който първото дружество е възложило, а второто е поело задължението да поеме управлението и поддръжката на жилищен комплекс „Съни Хил“ от затворен тип , включващ 6 жилищни блока, въведени в експлоатация, както и извършването на цялостна поддръжка и управление на общите части на комплекса, както и на блоковете в него с подробно описание на подлежащите на извършване дейности. В същия договор страните по него са уговорили, че дружествотовъзложител следва да осигури подписването на отделен договор за управление и поддръжка с ищеца „СЪНИ ХИЛ МЕНИДЖМЪНТ“ EООД от всеки собственик на апартамент или търговски обект при закупуването на същия, както и, че изпълнителят има право на възнаграждение от всеки собственик на апартамент в размер на 55 лева с ДДС, дължим на апартамент и в размер на сума от 0.20 лева с ДДС, умножена по квадратните метри на всички обекти, притежавани от възложителя.