Присъда № 30 от 23.04.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 30/23.04.2026 година по НОХД № 58/2025 г. по описа на РС – Петрич

Обстоятелства по производството:

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич срещу К. Ю. М., роден на *.*.19** г. в гр. П., с постоянен адрес в същия град, ул. „К. Н. П.“ № *, ет. *, ап. *, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, служител във фирма „Р.“ гр.

П., ЕГН – **********, с който му е повдигнато обвинение затова, че на 10.10.2023 г., около 16,05 часа, в гр. П., на ул. „И. Вазов“, като правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В”, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № Е 3854 НА, собственост на Е. Г. Б. от гр. П., нарушавайки правилата за движение по пътищата визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно разпоредбите на:

Чл. 5. ал. 1 т. 1 и ал. 2 т.1 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства

Чл. 20 ал.2 изр. 1 предложение последно, и изр. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.

Чл. 40 ал. 1 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.”

Чл. 40 ал.2 от ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.” Чл. 116 от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора”, като правоспособен водач на пътно превозно средство и като участник в движението по пътищата макар да е бил длъжен не е изпълнил задължението с поведението си да не поставя в опасност жИ.та и здравето на хората, въпреки, че е бил длъжен не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, при избиране скоростта на движението, не се е съобразил с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие, като водач макар да е бил длъжен не е намалил скоростта и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движението, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, преди да започне маневра движение назад, 1 предприема маневрата като по време на движението си назад, макар да е бил длъжен, не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, вследствие на което блъска със задната част на автомобила, движещата се по пътното платно пешеходка Е. Т. В. с ЕГН ********** от гр. П., която е престарял човек, в резултат на което й причинява по непредпазлИ.ст средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост в областта на трохантерния масив довело до трайно затруднение в движението на ляв долен крайник, за срок по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 343 ал. 1, буква „б” пр.2 НК, във вр. с чл. 342 ал.1 НК, във вр. с чл. 5. ал. 1 т. 1 и ал.2 т.1 ЗДвП, чл. 20 ал.2 изр. 1 предложение последно и изр. 2 ЗДвП, чл. 40 ал.1 и ал.2 ЗДвП.

След проведено разпоредително заседание и в присъствието на пострадалата Е. В. и повереника й адв.Я., след изслушване становищата на страните по въпросите на чл.248 НПК, съдът разпореди производството по делото да продължи по реда на Глава 28 НПК.

Участващият в делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като изразява становище, че деянието е безспорно доказано от обективна и субективна страна и че е съставомерно по текстовете, по които е предявено. Излага съображения в подкрепа на позицията си. Пледира за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, като предлага на съда да определи глоба в размер на 1000 евро и на основание ал.4 на чл.78а НК наред с това да бъде наложено и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с надлежно упълномощен договорен защитник - адвокат. Заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото обвинение и се възползва от правото си да не дава обяснения. Впоследствие в същото съдебно заседание подсъдимият пожела и даде обяснения само относно това местен ли е автомобила или не от местопроизшествието. В обясненията си подсъдимият твърди, че е изместил автомобила си около метър-метър и половина, защото бил на пътното платно към средата му и пречел. И двете гуми били на асфалта и затова го прибрал на тротоара. Това станало преди да дойдат полицаите. Преместил автомобила напред. Не помни дали полицаите го питали дали е местен автомобила.

В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че поддържа защитната теза на упълномощения от него адвокат. Не се признава за виновен. Твърди, че не е извършил деянието, за което е обвинен и иска от съда да бъде оправдан Защитникът твърди, че описаното в обвинителния акт не се е потвърдило в хода на съдебното следствие. Твърди, че обвинителната конструкция почива на четири съществени слабости, всяко една от които поотделно е достатъчна за постановяване на оправдателна присъда – че механизмът на ПТП не е доказан по несъмнен начин; че показанията на пострадалата са крайно протИ.речиви; че пострадалата е получила нараняванията си от свободно падане; че липсват каквито и да е контактни увреждания по тялото на пострадалата, каквито биха следвали при инициален удар от 14 км./ч. Защитникът заявява, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, а и първоначално е реагирал, вменявайки си вина без да анализира случилото се – обадил се е на тел.112 и се е интересувал от съС.ието на пострадалата в МБАЛ „Югозападна“.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства и писмени доказателства. Със съгласието на защитата и подсъдимия са прочетени и приобщени по реда на чл.281 ал.5 НПК показанията на свидетелите Н. Й. и Ж. Д., както и на 2 свидетелката Е. А., дадени на досъдебното производство. Проведен е и допълнителен разпит на свидетелите –полицейски служители Й. и Д., непосредствено от съда е разпитан свидетелят Г. В., като по делото са прочетени и приобщени по реда на чл.281 ал. НПК и дадените от този свидетел показания на етап ДП. Извършен е и обстоен разпит на пострадалото лице – свидетелката Е. В., както и на поисканата от обвинението и допусната свидетелка З. Д.

Със съгласие на страните и без изслушване на вещите лица в съдебно заседание е прочетена, приета и приобщена към доказателствата по делото изготвената по ДП съдебно химико-токсикологична експертиза.

След изслушване на вещите лица по извършените автотехническа експертиза и съдебно- медицинска такава по реда на чл.282 НПК съдът прочете, прие и приобщи към доказателствената съвкупност заключенията по тези експертизи, изготвени в хода на ДП.

В съдебно заседание защитника на подсъдимия оспори способността на свидетелката В. правилно да възприема фактите и поиска назначаването на комплексна съдебнопсихиатрична-психологическа експертиза (КСППЕ), касаеща способността на свидетелката с оглед психическото й и физическо съС.ие правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания. Искането беше оставено без уважение от съда, тъй като за съдията-докладчик по делото с оглед личните възприятия при проведения подробен разпит в с.з. не съществува съмнение в тази насока, тъй като показанията на тази свидетелка съдът намира за логични, свързани и отразяваща действителността такава, каквато същата я е възприела, съобразно личностните й особености. Поради това, съдът не намери за необходимо да бъде назначавана поисканата КСППЕ.

Защитата поиска от съда и назначаване на повторна Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза по въпроси, обективирана в негова молба с вх.

№11473/12.12.2025 г. В отговор на отправеното искане, със свое Определение рег.

№506/19.12.2025 година, постановено по делото (л.135-137 от делото) по подробно изложени мотиви, които не счита за нужно да преповтаря, съдът остави без уважение като неоснователно стореното искане и допусна и назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза по конкретно поставени допълнителни въпроси към вещото лице.

На 28.01.2026 г. по делото постъпи молба от свидетелката Е. Т. В., в която се обективира искане за отвод на съдията-докладчик. Със свое Определение с рег.

№55/05.02.2026 г. (л.152-153 от делото), съдът остави без разглеждане като недопустимо искането на свидетелката за отвод на съдията-докладчик от разглеждане на делото по подробно изложени мотиви.

След изслушване на вещото лице по изготвената по делото допълнителна съдебномедицинска експертиза по реда на чл.282 НПК съдът прочете, прие и приобщи към доказателствената съвкупност заключението по тази експертиза, изготвени в хода на съдебното производство.

В хода на съдебното следствие са приети писмени доказателства, както и са приобщени по реда на чл.283 НПК събраните в цялост доказателства по ДП 314- ЗМ 416/2023 г. по описа на РУ – Петрич.

При съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Ю. М. обитава съпругата си жилище, находящо се в град П., ул.“И.

3

Вазов“ №10 в близост до кооперативния пазар. Същият е правоспособен водач на МПС категории „В“ и „М“ от месец юни 2020 година и към месец октомври бил с 3 годишен шофьорски стаж. М. и съпругата му ползват лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № Е 3854 НА, който по документи се води собственост на бабата на М. - Е. Г. Б. от гр. П., като паркират автомобила на тротоара пред кооперацията, в която се е домът им.

На 10.10.2023 г. около 16,00 часа, свидетелката Е. Т. В. от гр. П., след като посетила пазара, тръгнала да се прибира към дома си. В ръцете си носела две торби с хранителни продукти – в едната буркан с тахан, а в другата – две кофички кисело мляко. Още щом стигнала кръстовището на улиците „Димитър Гощанов“ и “И. Вазов“ (по която продължавал пътя й), свидетелката видяла, че по последната улица и тротоарите й има паркирани коли, включително и на южния тротоар пред жилищните кооперации по начин, възпрепятстващ свободното преминаване на пешеходци по тротоара. В. тръгнала по южния тротоар на ул.“И. Вазов“ в посока ул.“28-ми октомври“. Времето било слънчево, а пътната настилка - суха. Нямало движение по ул. „И. Вазов“. По пътя си свидетелката заобиколила няколко паркирали автомобила.

Заради паркиран на тротоара напречно на пътното платно лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № Е 3854 НА, който не й позволявал да продължи пътя си по тротоара, на свидетелката й се наложило да слезе от тротоара на пътното платно, на около метър от южния тротоар за да заобиколи автомобила и да продължи пътя си. В момента, в който свидетелката при заобикалянето му, достигнала задната му част, Когато била достигнала задния край на автомобила, който заобикаляла лекият автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № Е 3854 НА внезапно потеглил на заден ход. Автомобилът бил управляван от подсъдимия К. Ю. М., който потеглил на заден ход, без да се огледа за движещи се по пътното платно пешеходци. Със задната част на автомобила си подсъдимият блъснал пешеходката В.. От удара Е. Т. В. паднала върху пътното платно. Непосредствено след удара подсъдимият спрял автомобила и слязъл от него. Пострадалата В. го помолила да се обади на ФСМП Петрич и да извика линейка, която да й окаже помощ и да я отведе в болничното заведение защото изпитвала силни болки от удара. Подсъдимият се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента.

Разпечатката съдържа 29 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9eeafb7-d909-417b-996e-7178fa1b8025