Определение № 2681 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2681 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503019 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 4 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба, подадена от „Колект БГ“ АД, ЕИК 203693558 против разпореждане № 22993 от 12.09.2023г., постановено по ч. гр. д. № 12973/2023г. на РС Пловдив, с ко ето е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Колект БГ“ АД срещу длъжника Н. М. М., ЕГН **********. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане и вместо него постанови друго, с което да уважи подаденото заявление и д а се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно посочените в заялението суми.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по и е процесуално допустима.

Районен съд Пловдив е бил сезиран по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Колект БГ“ АД срещу длъжника Н. М. с предмет вземания, претендирани като предсрочно изискуеми по договор за кредит № ** и анексите към него, сключен между „Юробанк“ АД и Н. М.. На дата 27.03.2020г. вземанията по договора са цедирани от „Юробанк АД в полза на „Колект БГ“ АД. За да постанови обжалваното разпореждане, с което отхвърля заявлението, съдът излага съображения, че липсват доказателства, че изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до адресата. Счита, че 1 изискването на чл. 47, ал. 3, изр. последно ГПК също не е спазено, като не са представени доказателства за местоработата на длъжника и за това дали е направен опит за връчване на поканата на този адре с. Въпреки че длъжникът е имал регистриран настоящ адрес, не са представени доказателства да е направен опит за връчване на книжата на същия, като това се отнася и за съобщението за цесия.

Така постановеното разпореждане е правилно.

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК в т. 18 е прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, уговорени в договора, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.

За релевантността на узнаването е важен моментът на получаване от длъжника на уведомлението, а не - фактът на неговото изпращане /арг. от чл.

14 ЗЗД/. В настоящия казус от приложените доказателства се установява само изпращането на нотариална покана до длъжника, но не и достигането на изявлението на кредитора до него. При това положение липсват доказателства, изходящи от длъжника (по смисъла на чл. 418, ал. 3, предл. 2 ГПК), от които да се установява, че същият е уведомен за това, че са настъпили предпоставките за предсрочната изискуемост на кредита. Според чл. 418, ал. 3 ГПК уведомяването може да се установи и с официален документ- в случая нотариална покана, стига тя да е редовно връчена. При връчване на нотариалната покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нотариусът действа в рамките на правомощията си по чл. 50 ЗННД, като при връчването на книжа от нарочно натоварен служител на нотариуса също са приложими разпоредбите на чл. 37-58 от ГПК. Няма пречка уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита да стане чрез връчване на нотариална покана и съответно да се приложи правилото на чл. 47 от ГПК - връчване чрез залепване на уведомление. Но следва да се направи преценка дали са били налице предпоставките за връчване на поканата чрез уведомление, както и дали самото уведомление съдържа посочените в чл. 47, ал. 2 от ГПК реквизити.

Видно от издаденото от Нотариус Станка Ранджева уведомление по делото, за обявяване на предсрочната изискуемост от банката е представена 2 за връчване нотариална покана до длъжника Н. М.. Същият е търсен на два различни адреса. Първите три посещения са на адрес *** След неуспешен опит за връчване на нотариалната покана нотариус Ранджева е извършила справка в база данни на ГРАО. Установило се, че длъжникът има регистриран друг постоянен адрес, както и настоящ такъв. Извършени са три посещения на новия постоянен адрес на длъжника - ****. След като не е бил открит и не е било открито лице, което да се съгласи до получи поканата със задължение да я предаде на адресата, на новия постоянен адрес е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК .

Настоящата инстанция намира, че представеният по делото протокол на нотариус Ранджева, изготвен след подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК не може да установи редовното връчване на нотариалната покана на длъжника, с която той да се счита за известен за упражняването от кредитора на горепосоченото й право. Действително чл. 50 от ЗННД препраща връчването на нотариални съобщения и книжа/ вкл. нотариални покани/ към правилата за призоваване, визирани в ГПК, но "при условията и по реда” на цитираните норми, към които е препратката.

Това означава, че при връчването им, включително и чрез залепване по реда на чл. 47 ГПК, за да се приеме то за редовно, следва да се спази предвидената в процесуалния закон процедура - в този смисъл е трайната практика на ВКС. Освен това, в Приложение № 32 към чл. 4, т. 1 от Нар. № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК, издадена от министъра на правосъдието, са посочени образците за уведомлението, подлежащо на залепване, екземпляр от което следва да се върне попълнен от връчителя и разписката към него, в която се отразяват всички действия, обстоятелства и събрана информация относно ненамирането на адресата и залепването на уведомлението. Съдържанието на тези документи е съобразено с изискванията на закона за преценка редовността на връчването от съда и то следва да е видно и от писмените доказателства, установяващи редовността на връчването на книжата от нотариус, според правомощията му по чл. 50 от ЗННД.

Според чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК, в уведомлението, което връчителят залепва, се посочват мястото (канцеларията на съда, общината, респ. кантората на частния съдебен изпълнител или нотариуса), където са оставени книжата за връчване, както и двуседмичният срок от залепването на уведомлението, в който те могат да бъдат получени там от адресата. В разписката се описват всички действия по залепването и пускането на уведомлението в пощенска кутия на адреса и информация за обстоятелствата, наложили тези действия вместо лично връчване на книжата.

Съдът преценява редовността на връчването, извличайки информация за спазването на процесуалните правила от тези два документа, а 3 не от изявленията на нотариуса, който не е бил техен очевидец. В случая по делото липсва представена разписка за извършеното залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Затова и съобразявайки изобилната практика на ВКС относно редовността на връчване на нотариалните покани, включително такава по чл. 274, ал. 3 ГПК-например опр. № 47/17.01.2011 г. по ч. т. д. № 719/2010 г. на ВКС, второ търговско отделение, опр. № 479/20.06.2011 г. по ч. т. д. № 444/11 г. на II т. о., опр. № 141 от 2.02.2010 г. по ч. т. д. № 496/2009 г. на I т. о., опр. № 108/16.02.2012 г. по ч. т. д. № 70/2012 г. на I т. о., опр. № 857/9.12.2011 г. по ч. т. д. № 623/2011 г. на I т. о. на ВКС и др., ПОС приема, че по настоящото дело липсват официалните документи, предвидени от закона и ползващи се с обвързващата материална доказателствена сила по чл. 179 от ГПК до опровергаването им, за удостоверяването на редовното връчване на нотариалната покана, с която кредиторът оповестява на длъжника си настъпването на предсрочната изискуемост на паричното вземане по заема. Затова уведомлението не се счита за връчено на адресата-длъжник, респективно не е настъпила изискуемостта на дълга му към банката, заявила го за събиране в заповедното производство.

На следващо място, за да се приложи правната последица на фингираното връчване по чл. 47, ал. 5 ГПК , е необходимо нотариусът да извърши предвидените в ал.3 на същия член справки. Нотариусът няма достъп до осигурителната информация на длъжника, с оглед установяване на местоработатата на лицата и не е сред лицата, които могат да изискат такава информация съгласно чл.74 от ДОПК. Следователно, когато извършва връчване по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, нотариусът разполага единствено с правомощията да извърши справка относно постоянния и настоящия адрес. В случая е установено, че освен нов постоянен адрес, Н. М. има и регистриран настоящ адрес - ***, на който не са извършени посещения от съответния връчител. Ето защо не са били налице предпоставките за залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.

Гореизложените изводи се отнасят и за връчването на уведомление за извършена цесия между „Юробанк“ АД и „Колект БГ“ АД. Следователно заявлението е неоснователно и подлежи на отхвърляне, в какъвто смисъл се е произнесъл и ПРС.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22993 от 12.09.2023г., постановено по ч. гр. д. № 12973/2023г. на Р айонен съд Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5