Решение № 4412 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4412 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РА.А като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20251110210761 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е въз основа на депозирана жалба от С. И. Д. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-4332-029645/ 05.12.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

В жалбата макар и да не се релевират доводи за неправилност и незаконосъбразност на обжалваното НП, по същество се оспорва възприетата в него фактическа обстановка. Иска се съдът да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и поддържа жалбата с искане за отмяна на НП. Аргументи за това излага в писмени бележки, като застъпва тезата, че липсва състав на нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В писмени бележки обосновава наличие на правилност и законосъобразност на оспорваното наказателно постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение; алтернативно, възразява по размер на адвокатско такова.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът прие за установена следната 1 фактическа обстановка:

На 22.11.2024 г. в гр.София жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „***” с рег. № *********, движейки се по бул. „Иван Гешов“ до бл121, с посока на движение от бул. „Цар Борис III” към бул. „България”. На пешеходна пътека пред бл.121, обозначена с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д17 той не пропуснал преминаващите пешеходци от лявата страна.

За констатираното нарушение свидетелят П. А. М. съставил АУАН в присъствие на двама свидетели. Актът е предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал без възражения, като такива не са постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП.

По доказателствата:

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля М., както и от събраните по делото писмени доказателства (справка-картон на водача, заповеди за компетентност, писмено сведение от С. Д., писмено сведение от О. Л., писмено сведение от Б. А., писмено сведение от В. Д., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта), които съдът кредитира, тъй като същите са последователни и логични в своята цялост и изясняват релевантната за процеса фактология. Съдът се довери на заявеното от св.М., съставил АУАН във връзка с нарушението. Макар и лаконични, предвид множество проверки от страна на същия в качеството му на инспектор при СДВР, те са източник на информация касателно механизма на извършване на нарушението и доколкото след запознаване с акта той категорично потвърди вписаното н същия. Съдът цени показанията на свидетеля като единни инепротиворечиви. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

Твърденията на жалбоподателя относно недоказаност на извършване на нарушението съдът намира за неоснователни, доколкото събраните по делото доказателства са еднопосочни, взаимнодопълващи се и без противоречия.

Несъмнено от писмените сведения на свидетелите А. и Д. се извежда обстоятелството, че жалбоподателят по инкриминираното време и на инкриминираното място на пешеходната пътека е минал на зелен сигнал на светофара за пешеходците, така не е пропуснал преминаващите пешеходци А. и Д. - като последната вече била стъпила на пътното платно и предприела преминаване. Само за пълнота и изчерпателност на изложението жалбоподателят създал опасност за живота и здравето на сочените по-горе лица, не ги пропуснал да преминат, спрял управлявания от него автомобил и тръгнал агресивно към тях, при което същите забелязали, че водачът лъха на алкохол и говори „заваляно“. Изложеното в тази посока намира потвърждение в отразеното в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта. Обратно, писмените сведения от жалбоподателя и Л. съдът 2 разгледа на плоскостта на изграждане на защитна версия и доколкото не намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от получаване на препис от НП (видно от отразеното в обжалваното НП, препис от същото е връчен на жалбоподателя на 26.06.2025 г.), изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочено срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, тоест дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, по аргумент от чл.

314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи

/съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актосъставителят има право да съставя АУАН на ЗДвП, а от приложената по делото заповед за компетентност се установява правомощието на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления за извършени нарушения на разпоредбите на ЗДвП/.

На следващо място при съставяне на АУАН и издаване на НП не се установява да не били са спазени законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Нормата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП предвижда задължение за водачите на нерелсови пътни превозни средства при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или спрат. По делото безспорно се установи, че с поведението си жалбоподателят е нарушил изискването на тази законова разпоредба. Може да се направи категоричен извод, че в посочения момент пешеходецът /В. Н. Д./ е преминавала на пешеходната пътека от лявата страна, но жалбоподателят не го е пропуснал. Следователно е доказано по категоричен начин нарушение от страна на жалбоподателя именно на разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП, респективно е осъществено от него административното нарушение.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл: жалбоподателят е имал знание за това, че управлява моторнопревозно средство и че следва да пропусне преминаващите пешеходци, но не е сторил това.

Затова Съдът намира административнонаказателното производство за законосъобразно и правилно проведено, без да констатира съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, или на правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е отнесена именно към състава на административното нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, съставляваща както материалния състав на нарушението. Затова съдът изцяло не цени наведените от жалбоподателя доводи: същите целят единствено благоприятен изход по делото за него.

3

При издаването на обжалваното наказателно постановление са спазени процесуалните правила, правилно е приложен материалният закон при ясно установена фактическа обстановка. Описанието на нарушението текстово и цифрово е в съответствие, и правилно е отнесено към съответната санкционна норма. Не е налице възможност за определяне на различен размер на наказанията за констатираното нарушение, тъй като описаните такива са с фиксирани стойности и не подлежат на преценка от административнонаказващия орган.

За извършеното нарушение административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. Сочената разпоредба гласи, че наказва се с глоба 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.

Правилно е приложена санкционната норма, доколкото съобразно дефиницията по т.54 на параграф 6 от ДР на ЗДвП „пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовище пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Установи се, че непропускането на пешеходци е извършено от страна на жалбоподателя при преминаване през пешеходна пътека. Законосъобразно е преценен размерът на санкцията от 100 лева, наложена на нарушителя – абсолютен такъв, затова корекция не е възможна.

В конкретния случай съдът намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, не разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид и е с типичната за вида си обществена опасност.

В съдебно заседание се претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и предвид изхода по спора искането се явява основателно; такова следва да бъде присъдено – в размер на 130 лв. - предвид брой проведени съдебни заседания и разпитан един свидетел, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, затова то следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-029645/ 05.12.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер 4 на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл.119, ал.1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 130.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5