Определение № 5196 от 13.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5196 гр. София, 13.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002102754 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „ПИМК“ ООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез процесуален представител адв. К. Х. и на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез процесуален представител адв. Б. Н. против решение № 195/25.02.2025г., постановено по в.гр.д. № 3175/2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 3548/10.08.2024г. постановено по гр.д. № 15134/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив е постановено друго, с което на основание чл. 200, ал. 1 вр. ал. 4 от КТ „ПИМК“ ООД е осъдено да заплати на Д. Р. Д. с ЕГН [ЕГН], действащ чрез настойника си Й. Р. И. сумата от 65213.70 лева, представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му Р. Д. Д., настъпила в причинно-следствена връзка с трудова злополука претърпяна на 18.02.2022г. на ферибота Ro-Pax „EUROFERRY OLYMPIA“, плаващ в гръцки териториални води по курс от Игуменица /Гърция/ до Б. /Италия/, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката – 18.02.2022г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лева.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България“ АД, в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „ПИМК“ ООД.

В жалбата си „ПИМК“ ООД поддържа касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, с оглед 1 на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде присъдено справедливо обезщетение, съобразено с текста на чл. 201, ал. 2 от КТ и чл. 52 от ЗЗД, евентуално в случай, че се налага отстраняване на процесуални нарушения делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е допуснал поисканата съдебно-психиатрична експертиза, отговорите на която биха довели до справедливо прилагане на закона, в частност на нормата на чл. 52 от ЗЗД. Сочи необоснованост на фактическите изводи в този контекст, доколкото по делото не са събрани доказателства, водещи до извода за основателност на предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди, съгласно приетото в т. II от ППВС № 4/1968г. Счита също, че въззивният съд не се е аргументирал защо приема, че не е налице съпричиняване от страна на починалото лице, като по този начин е постановил обезщетение в пъти по-голямо, отколкото би било присъдено при прилагане на нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ.

В жалбата си ЗАД „Алианц България“ АД поддържа касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което отправя искане въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и да се отхвърли предявения иск по чл. 200 от КТ, а евентуално присъденото с решението обезщетение да бъде намалено.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е съобразил, че ищецът не знае за смъртта на баща си, като не се е срещал с него от 2013г., следователно отношенията между ищеца и баща му са трайно прекъснати. Акцентира, че заплатеното на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от корабособственика е направено доброволно с цел да се избегнат всякакви бъдещи съдебни спорове, заради което в споразумението помежду им е записано, че „размерът на обезщетението е справедлив и оправдан и пълно и окончателно покрива всички искове в резултат на смъртта на баща му Р.

Д.“.

В писмени отговори на касационните жалби ответникът по касация Д. Р. Д., чрез процесуален представител адв. И. К., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационните жалби като неоснователни.

Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ответник и трето лице помагач на страната на ответника по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка от касационните жалби е приложено и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд, за да постанови решението си е приел за установени следните факти:

2 ищецът е син и наследник по закон на Р. Д. Д., п. на 12.03.2022г. Към момента на смъртта си, Р. Д. е работил по трудово правоотношение в „ПИМК“ ООД на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ и е бил командирован от работодателя в изпълнение на международен курс с товарен автомобил с ремарке с посочени номера до Испания. Качил се е с автомобила на ферибот „Euroferry Olympia”, собственост на италианското дружество „Grimaldi lines”, плаващ от Гърция към Италия, потеглил на 17.02.2022г. около 23:59 часа от пристанището в Игуменица, Гърция. На 18.02.2022г. около 04:00 часа сутринта във водите на Йонийско море около остров Корфу, Гърция, на борда на ферибота е избухнал пожар. Тялото на Р. Д. Д. е било извадено от товарен камион на палуба 1 на ферибота, като в удостоверението за смърт, издадено на 12.03.2022г. от съдебен лекар в [населено място] е записано, че смъртта е настъпила в период от 6 до 12 дни преди тази дата. Бил е издаден акт за смърт, в който като дата на смъртта е посочена датата на съдебното удостоверение от съдебния лекар от [населено място] – 12.03.2022г. Злополуката е приета за трудова по смисъла на чл. 55 от КСО, като разпореждането е влязло в сила.

С влязло в сила на 04.04.2009г. решение по гр.д. № 3354/2008г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ищецът бил поставен под пълно запрещение. С ЕР на ТЕЛК от 06.12.2004г. на ТЕЛК – общи заболявания при МБАЛ П. АД на ищеца е определена 100 % ТНР с чужда помощ пожизнено, с противопоказания да полага какъвто и да било труд, с диагноза „детска церебрална парализа. Към онзи момент за негов настойник е била назначена майка му, която починала през 2014г. от онкологично заболяване. Понастоящем негов настойник е сестра му Й. Р. И., също дъщеря на наследодателя Р. Д..

Според признанията в исковата молба за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на баща му, на ищеца е изплатена сума в размер на 34 786.30 лева, от които 10000 евро или 19558.30 лева по споразумение с корабособственика Grimaldi Euromed S.p.A. и 15228 лева от застрахователя на работодателя.

За установено от свидетелските показания на св. М.-И. приел, че в интелектуално отношение ищецът бил като малко дете. Когато майка му починала през 2014г., той изпаднал в ступор, около 10 дни бил в някаква кома, но оцелял. Затова когато починал баща му, свидетелката предложила на сестра му да не му казват. От 2021г., след като сестра му заминала със семейството си за Милано, бил настанен в хоспис в [населено място]. От 20142015г. ищецът не поддържал връзка с баща си, като контактите помежду им били ограничени по инициатива на сестра му. През този период от време бащата на ищеца не бил търсил връзка с него, но от преживялата му съпруга В. свидетелката знаела, че той много тежко възприемал това да е разделен от децата си. Докато ищецът все още живеел в П., баща му поддържал връзка с него и му носел любимата храна. На няколко пъти след смъртта на баща му показвали на ищеца снимки с него. Когато видел образа на баща си, той грейвал, като последният път дори погалил с ръка екрана на телефона.

От свидетелските показания на св. С., приел за установено, че камионът на Р. бил на първа палуба на ферибота. Тя се затваряла почти херметически, тъй като била под нивото на водата. Камионите ги извадили повече от месец след инцидента. Тялото на Р. било намерено в кабината на камиона. За паркирането на камионите във ферибота отговарял помощният 3 персонал. Служителите насочвали къде да се паркира и да се слезе. Най-вероятно Р. не бил слязъл от камиона, защото при това паркиране било трудно да се качиш, ако вече си слязъл.

За шофьорите били резервирани каюти, като всяка каюта била за четирима. Служителите на ферибота, които отговаряли за паркирането, казвали на шофьорите да слязат от камионите.

Ако някой не бил слязъл, би трябвало да извикат капитана или някой друг, който да му направи забележка. На фериботите имало инструкции на различни езици, че трябва да се слезе.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че спорни по делото с оглед предмета на въззивното производство са въпросите за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и намаляване на отговорността на работодателя поради съпричиняване. По въпроса за определяне на справедливия размер на обезщетението приел, че естествено и житейски оправдано е ищецът, като син на починалия, да изпитва болка и страдание от смъртта му. Специфичното му здравословно състояние, свързано с невъзможност за пълноценна комуникация и дефицити в интелектуалното му развитие, довело до поставянето му под пълно запрещение, отбелязал, че не е основание да се приеме, че той е лишен от чувства и не би могъл да търпи морални вреди. Напротив от подробните показания на св. М.-И. изтъкнал за установено, че същият е в състояние да изпитва чувства като обич, радост, щастие, тъга и мъка, и може да ги изразява външно. С оглед увреденото здраве на ищеца, в това число психическо, и предвид обстоятелството, че към настоящия момент на същия не е съобщено за смъртта на баща му съобразил, че при определяне на обезщетението за вредите, търпени от него, водещо значение трябва да има обективният подход, а не преценката за предполагаемите му субективни изживявания. Взел предвид, че със смъртта на баща си ищецът е изгубил единствения си жив към онзи момент родител, останал е сирак и тази загуба е необратима. До края на живота си той ще бъде лишен от възможността да общува с баща си и да получава от него грижата и подкрепата, от която се нуждае не само с оглед нормалните отношения баща-син, но и предвид специалните си потребности. Отбелязал, че ищецът изпитва топли чувства към баща си, макар и след развода на родителите му двамата да не са поддържали ежедневни контакти. Последното обстоятелство обаче възприел, че не е определящо за отношенията им, тъй като е неизбежна последица от развода на родителите и създаването на ново семейство от бащата. При определяне на справедливия размер на обезщетението отчел обективният факт, че след смъртта на майката през 2014г. близката връзка между ищеца и баща му е била прекъсната, като те напълно са престанали да общуват помежду си. Приел, че дори и да се приеме, че състоянието на ищеца не му е давало възможност да търси контакт с баща си, то за баща му не би трябвало да съществува пречка да продължи, както и преди, да се вижда със сина си.

Между ищеца и баща му не са били налице обичайните отношения, с които по принцип се характеризира близкото им родство, което обосновал, че следва да намери отражение при определяне на размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това и младата възраст на ищеца към датата на смъртта на баща му – 33 години, трайно влошеното му здравословно състояние, изискващо непрекъсната грижа, съчетано с уязвимото му социално положение поради загубата на двамата родители, социално-икономическата обстановка в 4 страната към датата на трудовата злополука и установените в практиката критерии за справедливост при сходни случаи, които могат да бъда ориентир за размера на обезщетението, съдът е счел, че обезщетение в размер на 100 000 лева справедливо би обезщетило ищеца за неимуществените вреди от смъртта на баща му. В съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ и с общия принцип на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, че обезщетението трябва да е равностойно на действителните вреди, от дължимото обезщетение приел, че следва да се приспадне сумата от 34786.30 лева, представляваща изплатени до момента от корабособственика и от застрахователя на работодателя обезщетения в полза на ищеца за неимуществени вреди от смъртта на баща му. Като дължим остатък определил сумата от 65 213.70 лева, до която извел извод за основателност на предявения иск.