Решение № 44 от 19.03.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. гр.Мадан, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100415 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. А. Щ. против С. Е.

А. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени вследствие на извършен деликт, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 13.02.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, причинени от горепосочения деликт, които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение за повереник по договор за правна защита и съдействие № 41870/ 18.02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването им - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че в нощта на **срещу ****г. ищецът посетил дискотека „****”, гр. С. в компанията на Петрана Димитрова, с която е във фактическо съжителство и техните общи приятели Б. Р. и В. Д. Между 3:00 ч. и 4:00 ч. на ***** г. излязъл от заведението и видял приятеля си Б. Р. да лежи на земята в безпомощно състояние, а в непосредствена близост до него стоял изправен ответникът С. А.. Ищецът се затичал към приятеля си, за да му окаже помощ и когато се приближил, ответникът внезапно и безпричинно му нанесъл силен удар с десния си юмрук в областта на лявата част на челюстта му. Ударът бил неочакван и непредизвикан, поради което Н. Щ. бил лишен от възможността да се предпази. В резултат на нанесения тежък юмручен удар. ищецът се свлякъл на земята и започнал да кърви обилно. До този момент ответникът и ищецът не се познавачи и между тях не е имало физически, вербален или какъвто и да е друг конфликт. Ищецът незабавно посетил „Център за спешна медицинска помощ” - гр. С., където бил прегледан от 1 дежурния лекар и последният констатирал, че причиненото му телесно увреждане в областта на челюстта е изключително сериозно и го посъветвай да посети „Клиниката по лицево - челюстна хирургия“ при УМБАЛ „*******“ ЕАД – гр. П. На *******г. ищецът бил хоспитализиран в „********” при УМБАЛ „****“ ЕАД - гр. П. и му била поставена окончателна диагноза:

S02.61 - Счупване на долна челюст, открито. Фрактура комплета аперта корпорис мандибуле синистра ет фрактура иикомплета клауза процесус короноидеус декстра. На 1***** г. на ищеца била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в репозиция и му били поставени метални шини на горна и долна челюст.

В молбата се сочи, че в резултат на нанесения побой ответникът причинил на ищеца средна телесна повреда но смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и на клона й вдясно, които довели до счупване на челюстта. Във връзка с описания инцидент било образувано наказателно производство, което приключило с протоколно определение №**/**** г.. постановено по НОХД № ***/ **** г. по описа на Районен съд - С., с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК било одобрено постигнатото споразумение за решаване на наказателното производство по ДП № **/ *** г. по описа на РУ - С.. С визирания съдебен акт ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.

1, т. 7 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 от НК. в това че: На ****** между 3:00 ч. и 4:00 ч.. в гр. С., пред дискотека „******“, чрез нанасяне ни удар с юмрук в областта на брадата на Н. Щ. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и на клона й вдясно, които довели до счупване на челюстта и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и 4 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66. ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок от четири години.

Ищецът сочи, че бил изписан на ******г. от болничното заведение, а лечението му продължило в домашни условия с постоянен прием на обезболяващи медикаменти, проследяване на общото състояние, рехабилитации и контролни прегледи. Причиненото счупване на челюстта, довело до ограничаване на нормалната му дъвкателна и говорна дейности в продължение на повече от 2 месеца. Твърди, че в резултат па описаното престъпно деяние, извършено от ответника С. А., е претърпял значителни по обем неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни по сила и интензитет физически болки и страдания, породени от сериозната травма, като особено интензивни били болките в областта челюстта непосредствено след инцидента, които продължили повече от два месеца. Този период от време бил изключително мъчителен поради поставените метални шини на горна и долна челюст, а болките били толкова силни, че не се повлиявали дори от постоянния прием на болкоуспокояващи медикаменти. Сочи, че се хранел единствено с течна храна, което довело до рязкото му отслабване, не можел да говори, а всеки опит да каже нещо бил съпроводен с остра болка. Челюстната фиксация му причинила допълнително неудобство и притеснения относно начина на комуникация с хората като неестетичен външен вид и невъзможност да си отваря пълноценно устат а, за да се получи нормална артикулиция в говора. Страдал, затворил се в себе си, от казвал да се вижда с близки и 2 приятели, тъй като се срамувал от външния си вид. Бил силно травмиран и унижен, тъй като побоят му бил нанесен на обществено място пред множество свидетели. Бил психически сломен и се чувствал непълноценен баща, защото състоянието му не позволявало да полага обичайте грижи за двете си малолетни деца. Твърди, че за периода от време на челюстната фиксация отказвал осъществява контакти с децата си, защото видът му би ги стресирал.

След премахването на шините болките продължили за около една година, а при хранене и говорене продължавал да усещал дискомфорт в областта па челюстта.

Ищецът счита, че всички претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в изключително сериозните и значителни физически и морални болки и страдания, причинени в резултат на процесния деликт, следва да бъдат обезщетени от ответника С. А., на който с влязъл в сила осъдителен акт е ангажирана наказателната отговорност, поради което ще следва да се приеме за безспорно, че С. А. е реализирал от обективна и субективна страна процесното деяние /средна телесна повреда, изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и на клона и вдясно, които довели до счупване на челюстта/, което деяние същевременно е противоправно и виновно. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че действително на *****г. с протоколно определение по НОХД ***/*****г. PC С. одобрил постигнатото с РП С. споразумение, с което му било наложено наказание за извършено от него деяние по чл. 129 от НК. Твърди, че като пострадал от това деяние ищецът напълно неоснователно и при липса на убедителни доказателства претендира обезщетение в един необосновано завишен размер, който не съответства на реално причинените му неудобства, болки и страдания, като се позовава на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие.

То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, както и всички последващи факти, свързани с поведението на пострадалия.

Ответникът счита, че в конкретния случай следва да бъдат отчетени обстоятелствата и фактите, при които се е осъществило самото деяние и сочи, че за да се стигне до настъпване на твърдените от ищеца вредоносни последствия, ищецът сам е допринесъл със своите действия. Твърди, че след като Щ. е употребил голямо количество алкохол, той се е намесил във възникнал спор между приятеля си Б. Р. и ответника С. А.. Това се е случило пред заведение „ ******“ в град С. Без да се заинтересува от причината за възникналото спречкване между Р. и А., ищецът е започнал да бута със сила ответника. Това предизвикало и ответната защитна реакция на А. спрямо Щ..

По този начин Щ. сам с действията си е допринесъл за настъпване на 3 вредоносния резултат, поради което в случая е налице съпричиняване.

Сочи, че напълно неподкрепени с писмени доказателства са и твърденията за продължил повече от една година възстановителен процес, доколкото освен епикризата от извършената оперативна интервенция в УМБАЛ „******** град П. друга медицинска документация, от която да се направи извод за наложило се медикаментозно лечение или последващи оплаквания на ищеца липсват. Твърди, че по делото няма данни ищецът Щ. да е посещавал медицински специалисти с конкретни оплаквания, както и да е бил в болничен, поради което счита, че той е бил работоспособен, респективно твърденията за сериозни по сила и интензитет физически болки и тежка психическа травма, са недостоверни и преувеличени. Сочи, че е разбрал от общи приятели, че след случая ищецът е бил в добро състояние, виждан е многократно на публични места и заведения, като е правил коментари, че ще изчака известно време и ще заведе дело срещу него, за да изкара много пари.

Твърди, че изложеното в исковата молба на ищеца не кореспондира с действителността, поведението му с нищо до настоящия момент не сочи той да е изпитвал сериозни по сила и интензитет болки, страдания и стрес, както се твърди в исковата молба. Сочи, че претендирания размер на обезщетението от Н. Щ. е изключително завишен и необоснован, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поради което искът да бъде уважен в частта касаеща неимуществени вреди до размер от 2 000 лева от претендираните 20 000 лв. и изцяло отхвърлен в частта, касаеща претенция от 800,00 лева - заплатени разноски по досъдебно производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

За успешното провеждане на главния иск, ищецът следва да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т. е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно деяние; вреда /посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди/; пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които да изключват, унищожават, намаляват или погасяват претендираното вземане, като при установяване на горните елементи от ищеца – следва да докаже, че е погасил търсената сума.

С влязло в сила определение на съда, постановено по НОХД № ***/****** г. на РС С., се установява, че на ***** г. е одобрено споразумение между РП – С. и ответника, с което ответникът С. Е. А. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК за това, че на **** г., между 03:00 ч. и 04:00 ч., в гр.

С., пред дискотека „*****“, чрез нанасяне ни удар с юмрук в областта на брадата на Н. А. Щ. му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в две счупвания в областта на долната челюст на тялото вляво и на клона й вдясно, които довели до счупване на челюстта, като престъплението е извършено повторно, за което му е наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода. Горното се установява от приложеното като писмено 4 доказателство НОХД № ***/****** г. по описа на Районен съд - Смолян.