Решение № 587 от 02.05.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 5255/2023
- Вид
- Решение № 587
- Подписан
- 02.05.2024
- Състав
- Теодора Шишкова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 114, т. 1 · Закон за туризма
- чл. 137, ал. 1, т. 1 · Закон за туризма
- чл.206 ал.1 · Закон за туризма
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 587 гр. Варна, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110205255 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по повод жалбата на „Трейдфарма" ЕООД, против Наказателно постановление № В-004040/26.10.2023г. на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Трейдфарма" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева за допусната нарушение на разпоредбата на чл.206 ал.1 от Закона за туризма.
В жалбата си въззивника оспорва наказателното постановление, като моли съда да го отмени като незаконосъобразно, като се позовава на това, че ресторантът е действал при предходно удостоверение за категоризация, а междувременно в ход е била нова процедура по категоризация на същия, като обстоятелството, че държавните органи не са я били приключили до момента на осъществяване на проверката от други държавни органи не следва да поставя жалбоподателя в неблагоприятна позиция. Поради това се моли за отмяна на издаденото НП, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивника редовно призован не се явява, не се представлява и от проц. Представител, депозирани са единствено писмени бележки.
Представител на въззиваемата страна, издала Наказателното постановление, оспорва жалбата в писмено становище и претендира за присъждане на разноски.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Трейдфарма" ЕООД извършва търговска дейност като предоставя туристически услуги в некатегоризиран туристически обект – заведение за хранене и развлечения, 1 находящо се в гр Варна, к. к. Златни пясъци, хотел Роял.
Обектът разполагал с 400 места за сядане и консумация на място на топли, алкохолни, безалкохолни напитки, бира, салати, супи, основни ястия, десерти, като обслужването се осъществявало на блок маса, ол инклузив по предварително заплатени пакети.
По време на проверката в обекта, проверяващите сред които св. Ц. Х. – главен инспектор в КЗП РД – Варна установили, че в обекта не е поставено на видно място Удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, актуално към датата на проверката, а именно 02.08.2023г. На документална проверка в офиса на КЗП не се представя документ удостоверяващ категоризацията на обекта.
Поради посоченото било прието, че търговецът не е изпълнил административното си задължение, съгласно изискванията на чл. 114, т. 1 от Закона за туризма да представя услуги в категоризиран обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.
Нарушението е било извършено на 02.08.2023г. в гр. Варна, к. к. Златни пясъци, хотел Роял.
В хода на съдебното производство беше разпитана свидетелката Х., чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са правилно индивидуализирани.
НП и акта, на който то почива са били издадени поради констатирани нередностти в подадената документация.
Въпреки, че са били наясно, че за стопанисваното от тях заведение няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране жалбоподателите са извършвали в него дейност.
Съдът намира, че съгласно Закона за туризма не е достатъчно само да бъде подадено 2 заявление за откриване процедура по категоризация, необходимо е компетентните органи да издадат временно удостоверение за открита процедура по категоризиране, с което жалбоподателят е следвало да се снабди, за да бъде упражнявана туристическа дейност в туристически обект.
Съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че не бил извършил нарушение тъй като на видно място в обекта имало изложено старо удостоверение за категоризация с изтекла валидност, касаещо обекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 133,ал. 2 ЗТ срокът на издаденото удостоверение за определена категория на местата за настаняване е 5 години, като съгласно ал. 3 в срок до три месеца преди изтичането на 5-годишния срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента.
Изрично е регламентирано, че категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока. Съгласно ал. 6 при констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория за нов 5-годишен срок, като за определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото.
Наред с това съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗТ категорията на местата за настаняване се прекратява с изтичането на срока на определената категория.
От анализа на посочената нормативна регламентация на процедурата по подновяване на срока на категоризация на обектите е видно, че при неиздаване на ново удостоверение за категоризация в предвидения тримесечен срок и след изтичане на валидността на определената категория, същата се прекратява, поради което е невъзможно „използването“ на изтекло удостоверение за категоризация, независимо дали последната се е променила или не.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.
В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на ЗТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
При определяне на размера на наложената санкция, административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Съдът намира, че наказанието е определено в предвидения в закона минимум, справедливо е и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да измени наказателното 3 постановление.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност, представител на КЗП не се явява /изпраща писмени становища/, поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В- 004040/26.10.2023г. на Директор на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на „Трейдфарма" ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000 лева на основание чл. 206 ал.1 от Закона за туризма.
ОСЪЖДА „Трейдфарма" ЕООД да заплати на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП сумата от 80 лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4