Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1930 от 16.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1427/2026
Вид
Определение № 1930
Подписан
16.07.2026
В сила
16.07.2026
Състав
Стефка Михова, Иван Йорданов, Николай Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1930 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501427 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. М. Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. П. П. против Определение №517/18.05.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 1657/2025 г. по описа на Районен съд - Карлово, II гр.с., в частта, с която е намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото в полза на заявителя С. М. Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. ***, адвокатско възнаграждение от 400 лева/204.52 евро на 150 лева/76.69 евро.

В частната жалба се излагат подробни оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на определението в обжалваната част, като се иска същото да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност отменено в тази част.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, с ЕИК 206613478 чрез пълномощника адв. М. У., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като излага подробни доводи.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 1657/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от С. М. Д., ЕГН ********** против „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД за парично вземане в размер на 107,54 лв., представляващо недължимо платена сума по недействителен договор за заем № *** от 13.09.2022 г., ведно със законната лихва от 09.09.2025 г. до изплащане на вземането.

1

Заявлението е уважено и е издадена заповед №868/09.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД за претендираното парично вземане, ведно с разноските по делото – 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 21,50 лв. за заплатена държавна такса.

В законоустановения срок от длъжника е подадено възражение по реда на чл. 414а ГПК за недължимост на сумата по заповедта поради изплащането й изцяло на заявителя. В него изрично длъжникът е направил възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар.

Препис от възражението, ведно с приложенията, е изпратен на заявителя, който в становище, с вх. № 11667/20.10.2025 г. е потвърдил плащането на задължението, с изключение на сумите за адвокатско възнаграждение, като е посочил, че в тази част заповедта не следва да бъде обезсилвана.

С Определение № 1328/16.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1657/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово е обезсилена заповедта за изпълнение за сумата от 107.54 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 09.09.2025 г. до изплащането на вземането и за сумата от 21.50 лева – разноски по делото за платена държавна такса и е оставено без разглеждане направеното от „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Подадена е била пред Окръжен съд-Пловдив частна жалба от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478, против определение № 1328/16.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1657/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на заявителя С. М. Д., както и в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

С Определение №1031/17.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д.№98/2026 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, XIV с. съдът е отменил определение № 1328/16.11.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1657/2025 г. по описа на Районен съд – Карлово, в частта, с която е оставено без разглеждане направеното от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адв. П. П. - пълномощник на заявителя С. М. Д., както и в частта, с която е разпоредено издаването на изпълнителен лист за направените по делото разноски в размер на 400 лв. (204,52 евро) за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е върнал делото на Районен съд – Карлово за произнасяне по възражението на длъжника „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. П. П. - пълномощник на заявителя С. М. Д..

С обжалваното сега определение №517/18.05.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 1657/2025 г. по описа на Районен съд - Карлово, II гр.с. е намалил на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото в полза на заявителя С. М. Д., ЕГН:

********** адвокатско възнаграждение от 400 лева/204.52 евро на 150 лева/76.69 евро.

Така постановеното определение е допустимо и по същество правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

На първо място, не се споделя становището на жалбоподателят за 2 недопустимост на обжалвания съдебен акт. В изпълнение на задължителните за него указания, дадени от Окръжен стд-Пловдив, първоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното определение по своевременно направеното възражение за прекомерност на претендирания от заявителя адвокатски хонорар в заповедното производство. Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателят, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при постановяването на обжалвания акт. Изрично, чл. 414а, ал. 5 ГПК предвижда произнасяне на съда по възражението на длъжника и постъпилото становище, което включва и произнасяне по възражението на длъжника за недължимост на разноските поради наличието на хипотезата на чл. 414а, ал. 3 ГПК. Тоест правомощие на заповедния съд е да се произнесе по релевираните от длъжника възражения за недължимост, респ. за прекомерност на присъдените със заповедта разноски. Такова изрично указание е дадено от Окръжен съд – Пловдив в посоченото по-горе определение. Предвид това настоящият съдебен състав приема, че постановеното от първоинстанционния съд обжалвано определение е допустимо.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 400 лева/204.52 евро на 150 лв. /76.69 евро с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

По направеното възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, при определяне на размера на адвокатското възнаграждението за защита в заповедното производство, включваща подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, приема, че в случая липсва каквато и да е фактическа и правна сложност на заповедното производство, доколкото са претендирани вземания платени във връзка с договор за паричен заем, предявени по реда на силно формализираното заповедно производство. В заповедното производство упълномощеният представител на заявителя е извършил процесуалното действие-подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за което се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. При отчитане на посочените обстоятелства, релевантната съдебна практика и разпоредбите на закона, предвид, че разписаното в Наредба № 1/2004 г. не е задължително за съда при произнасянето по отговорността за разноските, съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно. Предвид обема и съдържанието на предоставената адвокатска услуга, като отчита и защитавания материален интерес в размер на 107,54 лв., съставът на въззивния намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение от 150 лв. отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Определеният размер отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а определението на Районен съд – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

3

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №517/18.05.2026 г., постановено по ч. гр. дело № 1657/2025 г. по описа на Районен съд - Карлово, II гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4