Решение № 645 от 04.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Бургас, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500985 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на адв.Радка Тетрадова, в качеството й на особен представител на ответника Ж. Т. Т., против решение № 851/02.04.2026 г. по гр.д.5475/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивника-ответник, че в полза на "БАЛЕВ 7" ЕООД, ЕИК 204371040, съществуване вземане в размер на сумата от 2000 евро - главница по договор за заем от 14.06.2023 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2025 г. до пълното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2929/2025 г. по описа на Бургаски районен съд, и с което ответникът е осъден да заплати на "БАЛЕВ - 7" ЕООД, сумата от 538 евро - разноски по делото, както и сумата от 450 евро - разноски по ч.гр.д.2929/2025 г. на БРС.

Твърди се, че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и постановено при неправилна преценка на доказателствата. Поконкретно се твърди, че по делото не е доказано наличието на нито една от изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.240 ЗЗД.

Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че представеното пл.нареждане доказва наличието на договор за заем, тъй като представлява едностранно изявление на платеца, което не може да замести съгласуваната воля на страните. Твърди се, че не са налице данни за уговорени условия – срок, начин на връщане, падеж или други параметри на твърдяното правоотношение. Сочи се, че движението на парични средства може да има 1 различно правно основание и при липсата на доказателства не може да се презумира заемно правоотношение. На следващо място се твърди, че липсват доказателства, че банковата сметка, по която е извършен преводът, принадлежи на ответника.

По отношение на показанията на разпитания свидетел се твърди, че те също не доказват наличието на заемно правоотношение доколкото свидетелят не е присъствал нито на уговаряне на заем, нито на предаване на сумата, а пресъздава това, което му е предадено от управителя на ищцовото дружество.

Твърди се, че първоинстанционният съд на практика е заместил липсата на доказателства с предположения.

Претендира се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да постанови отхвърляне на иска изцяло. Не са ангажирани нови доказателства.

В законовия срок въззиваемият "БАЛЕВ - 7" ЕООД, ЕИК 204371040 не е представил отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание процесуалнияят му представител адв.М.Иванов оспорва въззивната жалба и с твърденията, че първоинстанционното решение не страда от сочените в нея пороци, претендира то да бъде потвърдено и на въззиваемия да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство съобразно представения списък на разноските.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на "БАЛЕВ - 7" ЕООД, ЕИК 204371040, за приемане за установено по отношение на ответника Ж. Т. Т. с ЕГН **********, съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 2 000 евро главница по договор за заем, сключен между страните на 14.06.2023 г., чийто падеж е настъпил на 14.07.2023 г., сумата от 488,24 евро - обезщетение за забава за периода от 15.07.2023 г. до 23.04.2025 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2025 г. до пълното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2929/2025 г. по описа на Бургаски районен съд.

Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответница, чрез превод по банковата сметка на последния, сумата от 2 000 евро на 14.06.2023 г., с поето от ответника задължение да я върне в срок от един месец. Твърди се, че поради неизпълнение от ответника на задължението му да върне получената сума нито на падежа, нито до завеждане на иска, ответникът дължи плащане на главницата ведно с лихва за забава.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен 2 представител, е оспорил иска с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че по делото не е доказано сключването на договор за заем, тъй като посочването в представеното пл.нареждане от ищеца основание за превод на сумата – „заем“ не доказва наличието на съвпадане на две насрещни волеизявления, не установява вида на договора, още по-малко задължението за връщане на сумата и нейния падеж.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска по отношение на главницата като е приел за установено по отношение на ответника Ж. Т. Т., че в полза на ищеца "БАЛЕВ - 7" ЕООД, съществуване вземане в размер на сумата от 2000 евро - главница по договор за заем от 14.06.2023 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2025 г. до пълното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.2929/2025 г. по описа на БРС.

Със същото решение е отхвърлен като неоснователен искът за заплащане на сумата от 488,24 евро - обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 23.04.2025 г. ответникът Ж. Т. Т. е осъден да заплати на "БАЛЕВ - 7" ЕООД, сумата от 538 евро - разноски по делото, както и сумата от 450 евро - разноски по ч.гр.д.2929/2025 г. на БРС. Съдът е приел, че наличието на сключен между страните договор за заем е установено от представеното пл.нареждане и разпитания свидетел. Поради липсата на доказателства за уговорения падеж за връщане на предоставената сума, съдът е отхвърлил иска за обезщетение за забава за периода от 15.07.2023 г. до 23.04.2025 г.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника (чрез особения му представител), поради което спорът е висящ към настоящия момент само по отношение на дължимостта на главницата от 2 000 евро, а по отношение на мораторната лихва, решението, с което този иск е отхвърлен е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно. В обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания, по които въззивният сът държи произнасяне, съдът намира следното:

Установява се от представеното пл.нареждане (л.3 от първоинстанционното дело), че на 14.06.2023 г. е извършен банков превод с наредител BALEV-7 EOOD и получател Z. T., с посочено основание “Loan/Darlehen” („заем“), на сумата от 2000 евро.

От показанията на св.И. Р. Р. се установява, че е присъствал на телефонни разговори на С. Б. (управител на ищцовото дружество) с ответника, при които Б. „си търси парите, които му е дал на заем“. Св.Р. твърди, че е присъствал и на други такива разговори, като по-често „например на три обаждания да вдигне веднъж“, ответникът не е отговарял на обаждането. Според св.Р., по повод тези обаждания, на които свидетелят е присъствал, управителят на ищцовото дружество му е споделил, че е предоставил в заем на ответника Т. сумата от 2 000 евро, която последният не му върнал, въпреки проведените разговори.

Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че 3 договорът за заем е реален договор за валидността на който, законът не изисква писмена форма. Реалният характер на договора за заем произтича от самия текст на чл.240, ал.1 от ЗЗД, според който договорът се сключва с предаването на парите или другите заместими вещи. Според константата съдебна практика, елементите от фактическия състав на договора заем са съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

В настоящия случай съдът приема, че предаването на сумата от ищеца като заемодател на ответника като заемател е установено с представянето на посоченото по-горе пл.нареждане, извършен на 14.06.2023 г. банков превод с наредител BALEV-7 EOOD и получател Z. T., с посочено основание “Loan/Darlehen” („заем“), на сумата от 2000 евро.

Наличието на постигнато съгласие между страните, че преведената от ищеца на ответника сума от 2000 евро е предоставена именно като заем и подлежи на връщане от ответника, настоящият състав приема, че се установява от показанията на разпитания по делото св.И. Р., който макар да не е присъствал на уговарянето на условията по договора, е присъствал на част от проведените разговори между Б. и ответника, касаещи връщане на сумата. С оглед посоченото съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че наличието на договор за заем между страните не е доказано от представеното пл.нареждане.

С оглед изричното посочване в пл.нареждане на името на ответника като титуляр на сметката по която е преведена сумата от 2000 евро, съдът намира за неоснователно и оплакването във въззивната жалба, че по делото липсват доказателства, че сметката, по която е извършен преводът, принадлежи на ответника.

При така установеното кореспондиране на показанията на св.Р. с представеното пл.нареждане, съдът приема претенцията за главницата от 2 000 евро за доказана по основание и размер.

На последно място с оглед изричните указания на съда в определението му по чл.140 ГПК, съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника за неправилно разпределена от съда доказателствена тежест между страните.

Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, къв които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.

С оглед постановения резултат, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер общо на 600 евро (500 евро за заплатен адв.хонорар и 100 евро за възнаграждение за особен представител).

С оглед изхода на спора, въззивникът следва да заплати и дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 40 евро.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 851/02.04.2026 г. по гр.д.5475/2025 г. по описа на Бургаски районен съд в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ж. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.И., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на "БАЛЕВ - 7" ЕООД, ЕИК 204371040, сумата от 600 евро - разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Ж. Т. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.И., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати по сметката на Бургаски окръжен съд сумата от 40 евро – държавна такса за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5