Решение № 208 от 12.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100509981 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение от 26.07.2022 г., постановено по гр. дело №25048/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 61 състав, ответникът Ж. И. е осъден да заплати на ЗК „У.“ АД на основание чл. 410 КЗ сумата от 4 209,58 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 02.03.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Ж. И. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът поддържа, че представените по делото неподписани документи не могат да съставляват писмено доказателство. Заявява, че в случая не е било доказано наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и водача на л.а. „Дачия“ модел „Докер“, с рег. № *******, тъй като същият е бил подписан само на последната страница. Твърди се, че липсата на подписи на страните по договора е тъждествено на липса на съгласие на подписалите го лица. Излага се довод за антидатираност на същия. Идентични оплаквания се излагат във връзка с представено по делото писмено доказателство – Предложение въпросник за Автомобилно застраховане към застрахователната полица. По отношение на останалите писмени доказателства /уведомление за щета; уведомително писмо; протокол за ПТП; опис на щета; приемо-предавателен 1 протокол от 28.03.2017 г./, представени от ищеца с исковата молба, се твърди, че ищецът не е изпълнил указанията на съда по чл. 183 ГПК да ги представи в оригинал, поради което същите подлежат на изключване от доказателствения материал. За останалите писмени документи, представени от ищеца, се поддържа, че са неотносими към предмета на делото. По отношение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза въззивникът излага становище, че същата е изготвена въз основа на документи, които не са налични по делото, поради което се моли същата да не бъда кредитирана. По отношение на изслушаната по делото автотехническа експертиза също се иска да не бъде кредитирана, тъй като е била изготвена въз основа на документи, оспорени от ответника. Въззивникът излага оплаквания за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба. Доводите на жалбоподателя са, че в исковата молба не са били индивидуализирани обстоятелствата по чл. 127, т. 4 от ГПК, а именно механизмът на ПТП и конкретните щети по лекия автомобил, което ограничавало правото на защита на ответника. Излага се становище и за неправилност на решението и се иска неговата отмяна, като вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани поради недоказаност на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, завеждане на щетата пред застрахователя, механизмът на ПТП, както и размерът на заплатеното застрахователно обезщетение, подлежащо на възстановяване от страна на ответника.

В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца „ЗК У.“ АД, с който оспорва същата като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение. Излага се становище, че въпреки оспорване на документите по чл. 193 ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване истинността им. Като неоснователни се оспорват и твърденията за недоказаност на застрахователното правоотношение, механизма на ПТП и размера на вредите, тъй като в хода на производството са били ангажирани писмени доказателства, от които ответникът е получил преписи. Заявява се, че механизмът на ПТП е бил подробно описан от ищеца с допълнителна молба от 29.12.2021 г. Като неоснователни се оспорват доводите на въззивника за липсата на валиден договор по застраховка „Каско“, поради липса на подписи на всяка страница от договора, тъй като чл. 345, ал. 1 КЗ не поставял такова изискване. По изложените съображения се иска потвърждаване на решението като правилно и обосновано и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

2

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Неоснователни са оплакванията на въззивника относно недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба,която трябва да отговаря на предвидените в чл.127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК изисквания. Основанието на иска са фактите, с които ищецът свързва възникването и осъществяването на твърдяното от него материално право, чиято защита търси в исковия процес, включително и преюдициалните правоотношения. От основанието на иска следва да може да бъдат изведени и страните по спорното материално право, които да участват като надлежни страни в исковото производство /Решение № 50066 от 03.05.2023 г. по гр. д.

№ 1568 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В настоящия случай въззивният съд намира, че тези изисквания са спазени, поради което не е налице нередовност на исковата молба, налагаща оставяне на исковата молба без движение и даване на указания на ищеца за допълнителни уточнения. Предвид изложените съображения решението е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Районният съд е бил сезиран с осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, съгласно който с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата.

За да бъде уважен предявеният иск, следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния фактически състав: 1) наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за съответното имущество с покритие към датата на настъпване 3 на събитието; 2) настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния договор с ищцовото дружество в срока на действие на договора; 3) отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага 4) изплащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на застрахователното обезщетение на застрахования и в резултат на това встъпване в правата на застрахования спрямо причинителя на вредата.

Спорно на първо място между страните е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен между застрахователя – ищец и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за липса на застрахователно правоотношение поради липса на съгласие на страните по договора, тъй като същият не е бил подписан на всяка страница. По делото е представена застрахователна полица №162531R0017 от 16.05.2016 г. с период на покритие от 3 юни 2016 г. до 2 юни 2020 г., подписана от една страна от застрахования, а от друга - от застрахователя.

Съгласно чл. 343 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в КЗ не е предвидено друго. Застрахователният договор може да бъде сключен и от разстояние чрез средства за комУ.ция при спазване разпоредбите на този кодекс и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Същият е двустранен, възмезден и формален договор, като законът поставя изискване за писмена или електронна форма /арг. от чл.

344КЗ/. Кодексът на застраховането в чл. 345 КЗ урежда и императивното съдърЖ.ие на застрахователния договор, като в т. 11 е предвидено изискване за полагане на подписи на страните.

Видно от така изложеното, в настоящия случай е спазена изискуемата от закона форма и съдърЖ.ие на застрахователния договор, поради който същият се явява валиден и поражда желаните от страните правни последици.

Наред с разпоредбите на КЗ, следва да се вземе предвид и правилото на чл.293 ал.3 от ТЗ, според което страната не може да се позовава на нищожност на търговската сделка поради липсата на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Съгласно константната и последователна практика на ВКС / Решение № 115/23.07.2013 г. по т.д.№ 348/2012 г. на ВКС, І ТО и решения по т.д.№ 95/2011 г. на ТК, ІІ ТО и по т.д. № 11/2009 г. на ТК, І ТО/, неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност, за разлика от гражданскоправните сделки, при които нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В 4 търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката, изисква по арг. от чл.293 ал.3 ТЗ оспорване на действителността й.

Това положение е относимо и към абсолютните търговски сделки, в частност – застрахователните такива /чл.1 ал.1 т.6 ТЗ/.

Предвид така изложеното съдът намира, че е доказан първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 410 КЗ.

На следващо място не е спорно, че на твърдяната от ищеца дата е настъпило ПТП с участието на л.а. марка „Опел“, управляван от ответника Ж.

И. и водача на л.а. „Дачия“, управляван от Р.А.. Спорни са обстоятелствата относно механизма на ПТП и щетите, които са настъпили в резултат на същото. По тези въпроси по делото са изслушани съдебна автотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. С първата по делото е установен следният механизъм на ПТП: в района на Х-образно кръстовище водача на л.а. „Опел вектра“ навлиза в кръстовището като не спазва сигнала на светофарната уредба червен сигнал, след което се удря в насрещнодвижещия се л.а. „Дачия, докер“, който напуска кръстовището. С експертизата категорично е прието, че причина за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „Опел, Вектра“ в кръстовището на червен сигнал на светофара, като л.а. „Дачия, Докер“ е бил влезнал в кръстовището на зелен сигнал и напускал кръстовището. Вещото лице е дало заключение, че щетите в предната дясна странична част на автомобил „Дачия, докер“ са причинени в причинно-следствена връзка от процесното ПТП. Размерът на щетите е изчислен на сумата от 4 209,58 лв. Настоящата въззивна инстанция изцяло кредитира така изготвеното заключение, като намира същото за обективно и компетентно изготвено.