Определение № 400 от 09.02.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. София, 09.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Частно наказателно дело № 20211110217565 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба от С. Ц. С. като законен представител на малолетния А. М. Д. чрез адв. В. Д.-В. срещу постановление на прокурор при СРП от 22.11.2021г., с което частично е прекратено и е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 226 ЗМК-1240/19г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 25453/19г. по описа на СРП.

С жалбата се сочи, че на обв. С. А. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Посочва се, че с постановление по чл. 78а НК досъдебното производство е внесено в съда, като СРС, НО, 2 с-в е прекратил съдебното производство без да събере нови доказателства и е върнал делото на прокурора. Определението за прекратяване било протестирано пред СГС, като съдът оставил протеста без разглеждане. Изтъква се, че в мотивите на определението на СГС, макар и протестът да е оставен без разглеждане, са изложени доводи за незаконосъобразност на определението на СРС, както и насоки към наблюдаващия прокурор. Сочи се, че прокурорът е прекратил досъдебното производство, като според жалбоподателя постановлението е незаконосъобразно и неправилно. Моли се постановлението да бъде отменено и да бъдат дадени указания по прилагане на закона. Поддържа се, че постановлението не е мотивирано. Счита се, че доводите на прокурора за липса на хулигански подбуди са неподкрепени от събраните по делото доказателства. Изтъква се, че отсъстват доказателства за физиологичен афект 1 у обвиняемия, както и за наличие на личен мотив, който да изключи хулиганските подбуди. Моли се за отмяна на постановлението за частично прекратяване и за спиране на наказателното производство.

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна.

Досъдебно производство № 226 ЗМК-1240/19г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 25453/19г. по описа на СГП е образувано на 14.06.19г. по реда на чл.

212, ал. 2 НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването – разпит на свидетел и е водено за престъпление по чл. 131, ал.

1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

По досъдебното производство са извършени следните действия по разследване – разпитани са в процесуалното качество на свидетели С. Ц. С./л.

19 от д.пр./, А. М. Д./л. 23-24, л. 66 от д.пр./, Д. Н. К./л. 64 от д.пр./, Д. Р. П./л.

68 от д.пр./, Д. А. Ц./л. 70 от д.пр./ и С. Б. А./л. 136 от д.пр./, извършени са четири разпознавания на лица/л. 60-71 от д.пр./, приобщени са писмени доказателства и писмени доказателствени средства, изготвени са медицински /л. 30, л. 139-140 от д.пр./, видеотехнически /л. 45-48 и л. 146-150 от д.пр./ и комплексни съдебнопсихиатрични и психологични експертизи/л. 72-107 от д.пр./.

С постановление от 28.04.2021г. спрямо С. М. А. е повдигнато обвинение за това, че на 14.06.2019г. около 17.15 часа в двора на 15 СОУ „Адам Мицкевич“, находящо се в гр. София, ж.к. „***“, ул. „***“ чрез нанасяне на удар в областта на главата е причинил на малолетното лице А. М. Д. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на средния лицев етаж и частично горния лицев етаж вдясно с притваряне на очната цепка, реализирала медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди– престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.

С постановление на СРП на основание чл. 375 НПК делото е било внесено в СРС с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

С определение от 11.10.2021г. по НАХД № 8783/21г. СРС, НО, 2 с-в на основание чл. 378, ал. 3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП. Срещу определението е подаден частен протест, като СГС, 2

XV въззивен с-в по ВНЧД № 4375/21г. е оставил протеста без разглеждане.

С постановление от 22.11.2021г. прокурор при СРП е прекратил наказателното производство, водено по досъдебно производство № 226 ЗМК1240/19г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 25453/19г. по описа на СРП в частта за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК и е спрял наказателното производство, като е приел, че не се доказва деянието да е извършено по хулигански подбуди, с оглед на което правилната правна квалификация на деянието следва да бъде по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал.

1 НК, което престъпление е от частен характер и наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

След запознаване със събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че се установява следната фактическа обстановка:

На 14.06.2019г. около 17.15 часа малолетният А. М. Д. и негови съученици – малолетните свидетели Д. Ц., Д. П. и Д. К. играели на тротоара на ул. „***“ в гр. София непосредствено пред входа на двора на 15 СОУ „Адам Мицкевич“. Децата се пръскали помежду си с вода, изстрелвана от водни пистолети.

По същото време обвиняемият С. М. А. управлявал служебния си автомобил „Шкода Октавия“ по ул. „***“ със свален прозорец на предна дясна врата. Движейки се по улицата в непосредствена близост до играещите на тротоара деца автомобилът на обвиняемия бил напръскан с вода, изстреляна от водния пистолет на А. Д.. Веднага след това обвиняемият А. спрял автомобила и след като излязъл от него, се насочил към малолетните свидетели. Последните побягнали към вътрешността на двора на училището.

Обв. А. ги подгонил и след кратко преследване настигнал свидетеля А. Д..

Обвиняемият А. нанесъл удар с ръка в областта на главата на А. Д.. В резултат на удара пострадалият загубил равновесие и паднал на земята.

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на свидетеля А. Д. била причинена контузия на средния лицев етаж и частично горния лицев етаж вдясно с притваряне на очната цепка, реализирала медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдът счита, че в хода на досъдебното производство са извършени необходимите процесуално-следствени действия, на С. А. е било повдигнато 3 обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК и досъдебното производство е било внесено в СРС с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Впоследствие СРС, НО, 2 с-в е прекратил на основание чл. 373, ал.

3 НПК съдебното производство, като приел, че се установяват нови фактически положения, като по същество е обсъдил наличните събрани в хода на досъдебното производство доказателства, като е приел по същество, че от субективна страна не се доказват хулигански подбуди. СГС, макар и да е оставил без разглеждане подадения протест, тъй като атакуваното съдебно определение не подлежи на обжалване, е изложил мотиви, че определението е процесуално и материалноправно незаконосъобразно. Впоследствие макар първоначално да е приел, че деянието на обв. А. се квалифицира по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, с оглед на което и делото е било внесено в СРС с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, прокурорът след произнасянето на СГС и връщане на делото на СРП при излагане на идентични факти е променил правното си становище, изразено в постановлението от 17.06.2021г., и съобразявайки се със становището на СРС, НО, 2 с-в, излагайки практически мотивите на съда, съдържащи се в протестираното определение, е приел, че не се доказват хулигански подбуди за извършване на деянието и е прекратил частично наказателното производство за деяние с правна квалификация по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

130, ал. 1 НК и е спрял наказателното производство, тъй като престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4, вр. чл. 130, ал. 1 НК е от частен характер.

Настоящият съдебен състав категорично не споделя становището на СРС, НО, 2 с-в, изразено в определението от 11.10.2021г., и в атакуваното постановление на СРП, че от субективна страна деянието на обв. С. А. не е извършено по хулигански подбуди.

Събраните в хода на досъдебното производство доказателства установяват, че обв. А. и пострадалият малолетен свидетел А. Д. не са се познавали преди инкриминирания случай и не са имали предходни взаимоотношения. Съдът счита, че отсъства личен мотив в действията на обвиняемото лице, като действията на обвиняемия са изразявали именно демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правни норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност. Не се споделя изложеното становище на 4 прокурора, че действията на обвиняемия са били провокирани и са били предхождани от поведение на малолетния пострадал, което го е провокирало в значителна степен, мотивирало е физическата му реакция, което предопределя и наличието на личен мотив и отсъствието на хулигански мотиви за деянието. Единствено от свидетелските показания на пострадалия А. Д. се установява, че е пръскал с водния си пистолет в посока автомобила на обв. А.. Показанията на останалите разпитани малолетни свидетели не съдържат конкретна такава информация, като показанията им са съсредоточени във фактите от момента на спиране на автомобила и излизане от него на обвиняемия. От показанията на св. Д., а и от показанията на останалите малолетни свидетели, се установява, че към момента на пръскането обвиняемият се е намирал в автомобила си, т.е. дори и да е имало напръскване, включително от страна на св. А. Д., практически то е било насочено към автомобила, а не към самия обвиняем. Отделно от това показанията на св. Д. съдържат данни, че е пръскал по посока на джантата на автомобила, а не през стъклото на автомобила, управляван от обвиняемия.

Фактическата обстановка, установена в рамките на проведеното досъдебно производство, в хода на което обвиняемият не дава обяснения, установява, че действията на св. А. Д. не са насочени към личността на обвиняемия и по никакъв начин същите не могат са се определят като провокиращи изключително агресивното и целеустремено поведение на обвиняемото лице, което не само, че е прекратило управлението на автомобила, но е и предприело действия по гонене на деца в училищен двор и нанасяне на удар в главата на пострадалия свидетел в присъствието на останалите малолетни свидетели, както и на жени, намиращи се в двора на училището. Фактически отсъства деятелност на пострадалия, която да може да обоснове извод за наличие на конкретен и обоснован личен мотив на обвиняемия за извършване на инкриминираното деяние.

Деятелността на обвиняемото лице според настоящия съд е извършена именно поради хулигански подбуди. Действията на обв. А. нарушават обществения порядък, извършени са на публично място – в двора на училище в присъствието на малолетните свидетели, разпитани по делото, както и на странични наблюдатели, неразпитани по делото. С деянието си обвиняемият е целял физическа саморазправа с малолетно лице поради назначителен повод – напръскване на автомобила на обвиняемия през лятото с вода от детски 5 пистолет от деца, играещи си пред двор на училище. С деянието обв. А. е демонстрирал пренебрежние към обществените ценности, висока степен на неуважение към обществения ред, удряйки и поваляйки на земята дете в двор на училище, след като го е гонил и преследвал поради изключително преувеличена и раздута в представите на обвиняемия причина – намокряне на автомобила и евентуално на водача заради отворен по волята на водача прозорец откъм пасажерското място. По този начин обв. А. е засегнал и телесната неприкосновеност на малолетно лице, както и неговото достойнство.

По всички гореизложени съображения съдът намира, че правният извод на прокурора за отсъствие на хулигански подбуди при извършване на деянието е неправилен и не почива на верен прочит на доказателствените материали, като правилната правна квалификация на деянието е по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, каквото обвинение е било повдигнато на С. А. Поради това незаконосъобразно и неправилно е обжалваното постановление на прокурора при СРП от 22.11.2021г., с което частично е прекратено и е спряно наказателното производство по досъдебно производство № 226 ЗМК-1240/19г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 25453/19г. по описа на СРП.

Разпечатката съдържа 34 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9ea9e5d-8863-43c9-bb18-6487585846bf