Решение № 850 от 25.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Варна, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20233110203487 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.

А. Б. ИГН **********, срещу Наказателно постановление № 23-0460-000914/25.07.23 г., на Началник група към ОД на МВР-Варна, Пето РУ-Златни пясъци, с което на основание чл.

177, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила , при неизяснена и неправилно отразена фактическа обстановка и при недоказаност на приетото за установено нарушение.Визира се като нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, оспорва се размерът на наложеното административно наказание и в заключение се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли НП да бъде отменено, като излага аргументи в подкрепа на становището си, че към процесната дата е бил извършван ремонт в намиращ се в близост до мястото на нарушението пътен участък и не е имало друга възможност за преминаване на жалбоподателя, идващ от жк“Виница“, твърди, че преди процесния участък е липсвало обозначение, че има поставен забранителен знак, поради което въззивникът, оказвайки се до забранителния знак не е имал възможност да го избегне, визира се липса на виновно поведение, приема се, че е било ограничено правото на защита на санкционираното лице, като се иска присъждане на направените по делото разноски.

Процесуален представител на въззиваемата страна,при редовност на призована,не 1 се явява в с.з., депозирано е писмено становище с молба, НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2023 г. въз.Б. управлявал товарен автомобил " Мерцедес Актрос" с peг.

№В 2777ТН в град Варна, по бул. "Княз Борис", посока к. к. "Златни пясъци“".

Междувременно полицейски екип на Пето РУ „Златни пясъци“, в който участвал и св.Г., , изпълнявали служебните си задължения по контрол над пътното движение и били позиционирано в близост джо х-л „Сана“. На пътен възел кк“СВ. Константин и Елена“, посока кк“Златни пясъци“ имало поставен пътен знак "В-18" забраняващ движение на автомобили над 10 тона.

Около 09,32ч., на паркинга на х-л“Сана“ на около 15-20м. след поставения пътен знак, двамата полицейски служители спрели за проверка въз.Б. с управлявания от него товарен автомобил. След справка с ОДЧ, органите на реда установили, че последният е с маса над десет тона, а именно 20500, т. е. превишава обозначената на пътният знак "В-18".

Предвид горното на место св.Г. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото за установено нарушение на чл.6т.1 пр.3 от ЗДвП, като посочил, че въз.Б. е нарушил пътен знак В18.АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.

Такива не постъпили и в законоустановения 3-дневен срок, поради което въз основа на съставения АУАН и материалите по преписката на 25.07.2023г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя.

Бе изискана и справка от Община Варна Дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване", каква е била съответнатга хоризонтална и вертикална пътна маркировка в пътен участък ул.“Цар Борис III“ ул.“Св.СВ. Константин и Елена“- ул.“30-та“, но в отговорът изрично е посочено, че дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ не може да се ангажира с точна справка, че към 17.06.2023г. знаковото стопанство и хоризонталната маркировка са били същите, като в приложените чертежи.

Приобщена бе на хартиен и електронен носител информация от GPS-а на товарния автомобил за процесната дата, отразяваща движението на процесното МПС.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди, справка за нарушител/ водач, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали-, справка от Община Варна Дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" ведно с ГПОД и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, искрени и липсват доказателства, които да ги оборват, като кредитира изцяло и писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и приобщената по делото информация на хартиен и електронен носител информация от GPS-а на товарния автомобил за процесната дата, отразяваща движението на процесното МПС.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното 2 административно наказание, прави следните правни изводи:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложената по делото заповед, като двата акта са издадени и в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението.

В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен- посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесният автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника.

Съдът констатира допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН при съставяне на АУАН, но горното процесуално нарушение не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Въпреки горното съдът намира, че в хода на проведеното срещу въззивника административно – наказателно производство неправилно е приложен материалният закон, тъй като въззивникът е наказан за нарушение, за което не е безспорно доказано, че го е извършил.

Настоящият съдебен състав намира, че за да е осъществен състава на административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП , следва да се установи както неспазване от страна на водача на въведена с пътен знак забрана, така и обстоятелството дали същата е била сигнализирана по начин, съобразен с нормативните изисквания на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, както следва: т. 1 в населени места и селищни образувания - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението. В чл. 3, ал. 3 от същата наредба се предвижда, че проектите по ал. 2 се изработват, съгласуват и одобряват при спазване изискванията на Наредба № 1 от 2001 г. за организиране на движението по пътищата (ДВ, бр. 13 от 2001 г.). Те се изготвят от лица с пълна проектантска правоспособност по част "Организация и безопасност на движението" съгласно чл. 128 и 129 на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътни знаци В4, В5, В6, В13, В14, В15, В16, В17, В18 и В19 освен в началото на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната, се поставят и предварително, на предходното кръстовище, като разстоянието до мястото на въвеждане на забраната се указва с допълнителна табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11. Видно от ал. 2 на същата норма, когато началото на пътния участък, в който трябва да се въведе забраната с пътни знаци В4, В5, В6, В13 и В14, е на кръстовище, за сигнализиране на забраната за навлизане в участъка от останалите клонове на кръстовището може да се използва пътен знак Ж5 или Г20.

Видно от показанията на разпитания по делото св.Г., не се установи по безспорен 3 и категоричен начин, че са спазени изискванията на Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и че освен в началото на пътния участък, в който е била въведена забраната, знаци са били поставени и предварително, на предходното кръстовище и че разстоянието до мястото на въвеждане на забраната е било указно с допълнителна табела Т1, а на напречните клонове на кръстовището – с допълнителна табела Т11, като предвид отговорът от дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“, че Дирекцията не може да се ангажира с точна справка, че към 17.06.2023г. знаковото стопанство и хоризонталната маркировка са били същите, като в приложените чертежи, съдът намира, че по делото липсват и категорични писмени доказателства за спазване на законовите изисквания.

От гласните доказателства по делото е видно, в момента в който процесният знак е станал видим за жалбоподателя, за него е било невъзможно ненарушаването му, тъй като възз. се е движил в еднопосочно движение и не е имал възможност да направи обратен завой.

Реализирането на административната отговорност не е самоцел на закона. То трябва да почива на безспорни и категорични доказателства за виновното противоправно поведение на конкретен извършител. Такива не са били събрани от страна на АНО нито в хода на АНП, нито пък са ангажирани в хода на съдебното следствие. Това прави и административното нарушение възведено във вина на въззивника несъстоятелно, т. е. нарушението вменено във вина на въззивника не е доказано от субективна страна. Затова и законът е приложен неправилно.

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В случая от процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора, е неоснователно и се отхвърля от съда.