Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 31.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1065/2021
Вид
Решение № 56
Подписан
31.03.2022
В сила
31.03.2022
Състав
Яни Георгиев Гайдурлиев, Ангел Димитров Гагашев, Цвета Живкова Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20212100601065 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Емил Томов от АК - Бургас, защитник на подсъдимия Х. Ф. И.., ЕГН **********, срещу определение № 71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос.

С посоченото определение, на основание чл. 42, ал. 3 от НПК, е прекратено наказателното производство по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос и е постановено изпращане на материалите по делото по компетентност на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО - Айтос.

С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на посоченото определение на първоинстанционния съд. Изразява се несъгласие с приетото в обжалваното определение, че в тъжбата на частния тъжител са налице данни за извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, което е такова от общ характер, и на това основание производството по НЧХД №324/2021 г. по описа на РС – гр. Айтос следва да бъде прекратено, и делото изпратено на РП – гр. Бургас, ТО - Айтос. Счита се, че по този начин положението на подсъдимия се утежнява, като му се вменява извършване на 1 престъпление от общ характер. На следващо място се посочва, че липсва точно процесуално основание за прекратяване на производството по НЧХД № 324/2021 г. на РС – гр. Айтос и изпращане на делото на прокурора в закрито заседание на основание, че престъплението, образувано по тъжба на пострадалия е от общ характер. Изтъква се, че тази възможност е предвидена едва на етапа разглеждане на делото в открито съдебно заседание, след даден ход на съдебното следствие (по аргумент от чл. 287, ал. 7 от НПК). На тези основания с жалбата е направено искане за отмяна на определение № 71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят адв. Емил Томов от АК – Бургас и подсъдимият Х.И., редовно призовани, не се явяват.

Частният тъжител А.А. и неговият повереник – адв. Радостин Станчев от АК – Бургас, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.

314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдебното производство по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос е образувано на 14.09.2021 г., след като с решение № 98/02.09.2021 г., постановено по ВЧНД № 542/2021 г., състав на Окръжен съд – гр. Бургас е отменил протоколно определение № 260031 от 21.04.2021 г., постановено по НЧХД № 470/2020 г. по описа на Районен съд – гр.Айтос, с което е било прекратено наказателното производство по делото, и е върнал същото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

С определение № 71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос, предмет на обжалване в настоящото производство, новият съдия-докладчик е приел, че в тъжбата на 2 частния тъжител са налице данни за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, което е от общ характер и наказателното производство за него следва да се движи по реда на публичното обвинение.

Със същия съдебен акт, на основание чл. 42, ал. 3 от НПК съдията-докладчик е прекратил наказателното производство по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос и е постановил изпращане на материалите по делото по компетентност на Районна прокуратура – гр. Бургас, ТО - Айтос.

Настоящият въззивен състав счита обжалвания съдебен акт на първостепенния съд за незаконосъобразен.

Съображенията за това са следните:

След образуване на производството по тъжба на пострадалия, на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК и разпределянето му на съответния съдиядокладчик, последният следва да упражни правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, която от своя страна препраща към чл. 250-252 от НПК.

Освен да провери дали делото му е подсъдно, той следва да извърши проверка дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство (чл. 250 и 251 НПК). В случай, че не са налице такива, съдията-докладчик насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание, съгласно чл. 252, ал. 4 НПК. Разпоредбата на чл. 249 НПК предвижда основанията за прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик, но тя не е приложима към производствата, образувани по тъжба на пострадалия, тъй като чл. 247б, ал. 2, т. 2 НПК не препраща към чл.

249 НПК.

Нормата на чл. 247б, ал. 3 от НПК урежда прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик, когато намери, че делото не е подсъдно на съда.

Законодателят е предвидил различен ред за прекратяване на производство, образувано по тъжба на пострадалия и изпращане делото на прокурора за преценка налице ли е престъпление от общ характер, а именно по реда на чл. 287, ал. 7 НПК. Тази разпоредба обаче е приложима в хода на съдебното следствие. Когато установи, че престъплението е от общ характер, а не се преследва по тъжба на пострадалия, съдът следва да прекрати съдебното производство, а не наказателното производство. Това е така, 3 защото последващо произнасяне за същото деяние ще бъде в противоречие с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, съгласно която не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление има влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Определението, постановено по чл.

287, ал. 7 от НПК, не подлежи на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК (по арг. на чл. 341, ал. 1 от НПК), защото с него не се прекратява наказателното производство, а само съдебното производство по делото и не се прегражда пътят на наказателното производство. Определението по чл. 287, ал. 7 от НПК не подлежи на обжалване и по реда на глава ХХІІ от НПК (по арг. на чл. 341, ал. 2 от НПК), доколкото липсва друга, изрична разпоредба в НПК, допускаща въззивната му проверка.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по делото, като е приел, че изложените в тъжбата факти представляват престъпление от общ характер (по чл. 286, ал. 1 от НК).

Преценката обаче за това дали деянието, описано в тъжбата, представлява престъпление от общ, а не от частен характер, предвид гореизложеното, следва да бъде извършена най-рано на етапа на съдебното следствие.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 287, ал. 7 от НПК предполага обстоятелствата, обосновли преценката на съда, че процесното престъпление по дело, образувано по тъжба на пострадалия, е от общ характер, да са установени именно в хода на съдебното следствие. Едва след това за съда е предвидено правомощието да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор.

В конкретния случай не е била приложима нормата на чл. 42, ал. 3 от НПК.

Наред с това, с определението си АРС е прекратил наказателното производство по делото, което означава, че срещу това лице за това деяние повече не може да се търси наказателна отговорност, а същевременно изпраща делото на РП – Бургас, ТО - Айтос за провеждане на разследване, което може да стане само в рамките на наказателно производство. Ако съдът действително счита, че престъплението не е от частен, а от общ характер, то в случая приложимата разпоредба е тази на чл. 287, ал.7 от НПК, в която хипотеза се прекратява съдебното, а не наказателното производство, но тя е 4 приложима в хода на съдебното следствие.

Мотивиран от горното, въззивният съд намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд – гр. Айтос за ново разглеждане от друг състав на съда, предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ от НПК.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, Окръжен съд – Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение № 71/16.09.2021 г., постановено по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос , с което на основание чл. 42, ал. 3 от НПК, е прекратено наказателното производство по НЧХД № 324/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Айтос и е постановено изпращане на материалите по делото по компетентност на Районна прокуратура – гр.

Бургас, ТО - Айтос.

ВРЪЩА делото на Районен съд - гр. Айтос за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5