Решение № 132 от 03.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. С.

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20235001000697 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №175/26.V.2023год. постановено по т.д.

№101/2022год. Старозагорският окръжен съд е осъдил ЗК "Л. И." АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

О., ул. "С." № **, община П. б., сумата 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 3.Х.2021год., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно със сумата 2 955.56лв., представляваща законната лихва за забава, за периода от 6.ХІ.2021год. до 18.ІІІ.2022год. и сумата 2 528.01лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪДИЛ Е ЗК "Л. И." АД гр.С., ЕИК ********* да заплати в полза на Д., по бюджета на съдебната власт, ДТ в размер на 3 1

419.34лв., съразмерно на уважената част от исковете и разноски за експертиза в размер на 500лв.

С определение№725/24.Х.2023год. Старозагорският окръжен съд е допълнил решение№175/26.V.2023год. по т.д.№101/2022год., като е осъдил ЗК "Л. И." АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на адвокат И. С.

С. от АК - С. З., адвокатско възнаграждесние в размер на 7 050лв. за оказана безплатна адвокатско помощ на А. И. А..

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№7793/21.VІ.2023год. е подадена от ЗК "Л. И." АД гр.С., ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори С. Н. А. и П. В. Д., чрез пълномощника му юрисконсулт К. И., срещу решение №175/26.V.2023год. по т.д.№101/2022год. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е уважена исковата претенция по чл.432ал.1 КЗ за сумата над 50 000лв.. Счита, че решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част е незаконосъобразно, необосновано и по същество- неправилно. Присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди намира за изключително завишено по размер с оглед установеното относно действителния морфологичен характер на травмите, настъпили при ищцата при ПТП, като съотносимо към обективните критерии, определящи приложението на принципа за справедлИ.ст. Тази сума е очевидно несправедлИ. завишена и определена без оглед на настъпилите вреди, а отделно от това е в колизия и с икономическия критерий, който самостоятелно следва да се съблюдава при приложението на чл.52 ЗЗД.. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение в случая е 50 000лв., предвид вида и характера на телесните увреждания на ищцата А. А. и претърпените след това неимуществени вреди - болки и страдания. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС С. З. в обжалваната му част и се постанови ново решение, с което се отхвърли предявения иск за сумата над 50 000лв., като неоснователен. Претендира за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.

ВЪЗЗИВАЕМАТА А. И. А., ЕГН ********** от с. О., ул.

"С." № **, община П. б., чрез пълномощника адв. И. С. от АК - С. З. подава отговор вх.№10425/28.VІІІ.2023год., с който оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като неоснователна и моли въззивният съд 2 да потвърди решението на ОС- С. З., като законосъобразно и правилно.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Пловдивският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищцата А. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., ул. "С." № **, община П. б., действаща със съгласието на своята майка А. С. У., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. И. С., два обективно съединени иска с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗК „Л. И.“ АД гр.С., ЕИК *********, да и заплати обезщетение в размер на 80 000лв., като част от сума в размер на 100 000лв., за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 3.Х.2021год., и сумата 2 528.01лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва за забава върху обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-18.ІІІ.2022год. до окончателното 3 изплащане на вземанията, както и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 2 955.56лв., представляваща законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, за периода от 6.ХІ.2021год. до 18.ІІІ.2022год..

Исковете се основават на следните безспорно установени по делото факти:

На 3.Х.2021год., около 19.39 часа, в гр.С. З., на кръстовището на бул.“Г. С.“ и ул.“Ц. И. Ш.“, ищцата А. И. А., като пешеходец, е изчаквала светофарната уредба да светне в зелено, за да предприеме пресичане на пътното платно. В същото време в посока н а запад по бул.“Ген. С.“ се е движил л ек автомобил марка „Б**“, модел „***“ с рег.

№** **** **, собственост на Н. К. К., който е управляван от А. А., ЛЧН **********. На горепосоченото кръстовище, водачът А. А. не се е съобразил със светофарната уредба, която е подала „червен сигнал“ и е предприел забранена маневра „завой наляво“, в посока юг, по улица „Ц. И. Ш.“, чиято посока за движение е еднопосочна и разрешена само в посока „север“. В резултат на тези си действия, водачът А. А. е отнел предимството на движещия се със скорост от около 82км/ч по бул. “Ген. С.“, в посока на изток, мотор марка „Я.“, модел „*-****“ с рег.№** **** *, управляван от Г. М., като между двете ППС е настъпил удар. В резултат на това ПТП , водачът на мотора Г. М. е починал на място, а части от управлявания от него мотор са изхвърчали и са засегнали изчакващата на светофара пешеходка А. И. А., като са й причинили травматични увреждания.

От заключението на вещите лица по назначената комплексна СМАТЕ безспорно се установява горепосочения механизъм на настъпване на процесното ПТП, описан в исковата молба, като според вещото лице инж. Т.

П. причините за настъпване на процесното ПТП са - субективните действия на водача на л екия автомобил „Б** ***“ с рег.№** **** **- А. А., който преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ и да премине през кръстовището, не се е съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на приближаващия от запад на изток мотоциклет „Я. *-****“ с рег.№** **** *, субективните действия на водача на л екия автомобил „Б** ***“ - А. А., който е навлязъл в кръстовището на забраняващ сигнал на светофара и който преди да предприеме маневрата „завиване наляво“ не се е съобразил със 4 задължителното предписание на пътен знак Г4 „Движение само направо или надясно след знака“ и е навлязъл срещу пътен знак за въвеждане на забрана В1 „Забранено е влизането на ППC“. На практика преминавайки през кръстовището по този начин и в този момент, автомобилът се явява „преграда” за движението на мотоциклета, когато той е бил на около 20,56м от мястото на удара, а водачът му е нямал техническата възможност да предотврати ПТП. Видно от заключението, причините за настъпване на процесното ПТП са и субективните действия на водача на мотоциклета „Я. *****“- Г. М., който е навлязъл в кръстовището на забраняващ червен сигнал на светофара.

Безспорен факт по делото е наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Б**“, модел „***“ с рег.№** **** **, собственост на Н. К. К., ЕГН **********, управляван от А. А., ЛНЧ **********, към датата на настъпване на процесното ПТП- 3.Х.2021год., при ответното застрахователно дружество ЗК „Л. И.“ АД гр.С., ЕИК *********, по застрахователна полица №**/**/************, валидна до 23.VІ.2022год.

Безспорно е и, че пострадалата А. И. А., ЕГН **********, чрез пълномощника и адв. И. С. от АК - С. З., в изпълнение на изискванията на чл.380

КЗ, е предявила застрахователна претенция вх.

№*****/********год., по която е образувана щета № **************** в ответното застрахователно дружество. Тъй като застрахователното дружество в законоустановения тримесечен срок по чл.496ал.1 КЗ не е определило и изплатило застрахователно обезщетение за претендираните вреди, за ищцата е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, от телесни увреждания причинени при процесното ПТП.

Безспорно е установено по делото, от заключението на комплексната СМАТЕ, че травмите, които ищцата е получила при процесното ПТП са следните: 1.Екстракраниален хематом фронто-париетално/кръвоизлив вън от черепната кухина челно теменно в ляво/; 2.Контузия на шията;

3.Контузия на гръден кош; 4.Контузия на корем; 5.Контузия на крайниците;

6.Мозъчно сътресение; 7.Счупване на черепа и основата на черепа- /челната кост и етмоидалната кост/; 8.Счупване на проксималната част на тибията. Или 5 видно от експертизата, е налице пълно съответствие на описаните в исковата молба телесни увреждания, причинени на ищцата при процесното ПТП и тези, посочени в медицинската документация. Безспорно е и че е налице причинно-следствена връзка между виновното и протИ.правно деяние на деликвента А. А. и причинените на ищцата телесни увреждания при настъпилото ПТП на 3.Х.2021год.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е функционално обусловено от последното.

Застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на щетата.

Установените по делото факти са достатъчни, за да се приеме, че е налице отговорността на застрахователя по преките искове по чл.432ал.1 КЗ, т.е. да се приеме, че предявените от ищцата А. А. искове са доказани по основание.

С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗК „Л. И.“ АД гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен искът за изплащане на обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до уважения размер от 80 000лв., то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.432ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 50 000лв., както и за изплащане на обезщетение за причинените и имуществени вреди в размер на 2 528.01лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-18.ІІІ.2022год. до окончателното изплащане на тези вземания, както и в частта, с която е уважен искът по чл.86 ЗЗД за сумата 2 955.56лв., представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 6.ХІ.2021год. до 18.ІІІ.2022год., поради което в тази част спорът не е предмет 6 на разглеждане от настоящата въззивна съдебна инстанция.