Акт от 28.11.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 10416

Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЗЛАТАНОВА административно дело № 20247180701839 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Оспорва се Заповед № 3286з-2611/10.07.2024 г., на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 14788 от 21.02.2000 г.,по описан а ОДМВР Хасково, извършена на К. К. К..

Жалбоподателят К. К. К., с процесуален представител адвокат Я. Ш., моли да се отмени заповедта като постановена в нарушение на процесуалните правила, незаконосъобразна и необоснова. Позовава се на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на рамково Решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед, както и на решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22 г. Твърди, че с оглед на приложимото европейско право, обработването на лични данни в случаите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред е допустимо само при периодична проверка от администратора на необходимостта от това. Прави възражение, че органът не е извършил необходимите проверки и не е преценил характера и тежестта на престъплението, за което е осъден жалбоподателят, настъпилата реабилитация и дали в срока е извършвано друго престъпление, както и данните за личността му и риска, който той представлява. Прави възражение и за липсата на мотиви в тази насока. В подкрепа на възраженията си представя писмени доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – директора на Главна дирекция "Национална полиция“, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 01.08.2024г. според приложената към административната преписка бележка на лист 145 от делото. Датата на връчване не е предмет на спор между страните. Жалбата е постъпила чрез администрацията на ГД“НП“ на 14.08.2024г.и е в изискуемия срок за обжалване. Жалбоподателя е адресат на оспорвания акт.

Ето защо жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административното производство е започнало по заявление за снемане на полицейска регистрация УРИ 317005-13/22.02.2024г. (по описа на ОДМВР Пловдив) , с което е поискано от К. К. заличаването на лични данни, обработвани от МВР във връзка с водено срещу него досъдебно производство в ОД на МВР Хасково, както и полицейската регистрация към него.

След извършване на съответни справки и проверки, ВПД директор на ОД на МВР – Хасково е направил предложение/ лист 18 от делото/ за издаване на заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация. Посочено е в същото,че по отношение на жалбоподателя е извършена проверка и е установено, че е водено ДП № 91/04.02.2000г. на РУ Хасково по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Впоследствие е повдигнато обвинение по чл.197, ал.1, т.3 и т.4 от НК за извършено в съучастие отнемане на чужди движими вещи-два кашона цигари, чрез разбиване на преграда и използване на МПС. Досъдебното производство е внесено в районен съд Хасково със споразумение № 24, като с решение от 14.03.2000г. по НОХД № 100/2000г. на РС Хасково е наложено наказание глоба в размер на 150 лв.

Последвало е издаването на оспорената заповед, в мотивите на която е посочено от административния орган, че К. има извършена единствена полицейска регистрация № 14788 от 21.02.2000г. по описа на ОДМВР Хасково за извършена взломна кражба на цигари. Образуваната прокурорска преписка № 515/07.03.2000г. по описа на РП Хасково е внесена с обвинителен акт в съда, като след одобряване на постигнатото споразумение с прокуратурата, по което К. се е признал за виновен за това, че на 02.03.2000г. в гр.Хасково, след предварителен сговор с друго лице, чрез разбиване на прегради и използване на МПС, отнел чужди движими вещи- два кашона цигари на обща стойност 900лв. с намерение противозаконно да ги присвои, е постановено налагане на глоба в размер на 150лв. Посочва се още в мотивите на заповедта, че прекратяването на производството при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.5 от ЗМВР. Според аргументите в оспорваната заповед, К. несъмнено е осъществил умишлено престъпление от общ характер, което не е и типичен случай за извършване на кражба, а е кражба с взлом, при което са използвани и специални средства за проникване в имота и магазина, както и МПС. Деянието било извършено при пряк умисъл, а и предметът на кражбата били цигари. По отношение на реабилитацията е посочено, че с оглед решението на СЕС по дело № С-118/22 г. същата не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а само е индиция за по-малък риск. Споменава се в мотивите на заповедта и Директива (ЕС)2016/680 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г., в контекста на това, че не се забранява на държавите членки да определят в национални правила операции по обработване и процедури за обработване на лични данни. Посочва се, че и според решението на СЕС в т.54, 55 и 61 съхранението на лични данни може да е необходимо и след като осъждането е заличено от регистъра за съдимост, като биометричните и генетични данни на вече осъжданите, включително до смъртта на тези лица, може да е абсолютно необходимо по смисъла на чл.10 от директивата. Посочва се още, че следва да се извърши анализ на риска на лицето, наред с естеството и тежестта на престъплението. Констатирано е,че жалбоподателят не е осъждан за друго, както и, че е налице настъпила реабилитазия по право, считано от 21.06.2002г. Мотивирано е още, че заявителят имал издадени 5 наказателни постановления и 10 фиша по ЗДвП, което манифестирало трайно установено незачитане на правовия ред. Затова и е прието, че личността на К. е рискова за обществото и продължаване обработването на данните за извършената полицейска регистрация ще способства за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл.6 от ЗМВР. Посочени са и целите, за които следва да продължи срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация, а именно противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, предотвратяване, разследване и разкриване или наказателно преследване на конкретни престъпления.

Така издадената заповед е от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, но е необоснована и постановена в противоречие с целта на закона.

Съгласно чл.68 ал.6 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема, респективно се отказва нейното снемане въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица, а съгласно чл.21 ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с ПМС № 336 от 24.10.2014 г., полицейската регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), за обработваните такива данни в информационните масиви на МВР е Министърът на вътрешните работи съгласно чл.29 ал.1 от ЗМВР. Към преписката е приложена Заповед 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи с която на основание чл.68 ал.6 във вр. чл.29 ал.1 и чл.33 т.9 от ЗМВР е оправомощил директора и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или за отказ за снемане на полицейска регистрация. Тоест, административният орган е действал въз основа на изрично оправомощаване.

Заповедта е в писмена форма, съгласно изискването на чл.68 ал.6 от ЗМВР и съдържа необходимите реквизити, включително и тези– посочени са фактическите и правните основания за издаването му.

Мотиви са налице, но същите са необосновани, а и не са подкрепени с конкретно изложени факти. Описанието на престъплението, за което жалбоподателят е бил осъден, противно на изложеното в заповедта, не представя някакво изключително по вида си деяние, което да се отличава от типичните случаи на кражба с взлом. Касае се за младежка престъпна проява, към момента на извършване на престъплението жалбоподателят е бил само на 21 години, което изобщо не е отчетено от административния орган, като предметът на кражбата – два кашона цигари, нито е в особено големи размери, нито издава някаква особено неморална нагласа на дееца, каквото би било, ако например деянието беше насочено срещу беззащитни членове на обществото или, ако предметът на кражба бяха играчки от детска градина или лекарства от болнично заведение. Нещо повече, времето на извършване на въпросното престъпление през 2000 г. се характеризира с множество прояви на обществен разпад и липса на устойчиви ценности в обществото, което също е следвало да се отчете от органа, като характеристика на всички обстоятелства, при които е извършено престъплението, които обстоятелства не водят единствено и само към извод за негативни личностни характеристики от субективен характер, а са обективни фактори и извън дееца като субект. Твърдението, че К. е с принизени морално волеви задръжки, основано единствено и само на въпросното деяние, остава необосновано. Наличието на 5 наказателни постановления и 10 фиша по ЗДвП също е твърде далеч от възможните сериозни аргументи за рискова личност. Тук не е изложено за какви нарушения са тези наказателни постановления и представляват ли те някаква по-особено висока обществена опасност. Санкциите с фиш по ЗДвП също не могат да са убедителен мотив за необходимост от продължаване на обработването на данните за извършена полицейска регистрация. Съгласно чл.68 ал.2 от ЗМВР, полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон, а според чл.27 ал.1 от ЗМВР, данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл.68, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. От цитираните разпоредби следва, че регистрацията по чл.68, ал.1 от ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. След като не е установено лицето да е извършвало други престъпления или значими прояви на нарушаване на правовия ред, освен тази от 2000г., управлението на МПС с превишена скорост не може да се свърже с целта на закона при полицейската регистрация за предотвратяване и разкриване на престъпленията. Тук липсва индиция за обвръзка между деянието от 2000г. и извършването на административни нарушения по реда на ЗДвП така, щото да може да се предположи, че данните за лицето са необходими за полицията с оглед разкриването на престъпления.

Превратно, в мотивите на оспорвания акт, органът се позовава на решението на СЕС без обаче да обоснове именно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на лични данни, като дори не е направена проверка за последващото развитие на личността на заявителя – с какво образование е, какво работи, как се проявява в обществото. За последното самият жалбоподател представи доказателства в хода на съдебното производство относно трудовата си заетост, доходите си и характеристиката, дадена му от работодателите, от които е видно, че не се касае за рискова за обществото личност.