Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 26.01.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 506/2021
Вид
Решение № 57
Подписан
26.01.2022
В сила
05.10.2022
Състав
ЙОРДАН ВАСИЛЕВ ДИМОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.2, предл. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 , т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 1, т. 12 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 147 · Закон за устройство на територията
  • чл. 151, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл.194 · Закон за устройство на територията
  • чл. 194, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 194, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 210 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215 · Закон за устройство на територията
  • чл. 215, ал. 4 · Закон за устройство на територията
  • чл. 87 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………………

2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Деница Кръстева като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов адм. д. № 506 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.149, ал.2, предл. 1 от АПК.

Образувано е по жалба на Д.И.Г.,

ЕГН **********,***, подадена чрез М.С. – пълномощник срещу Заповед №30/15.01.2021г. на Кмета на район „Приморски“ – Община Варна, с която на собствениците на самостоятелен обект с идентификатор ************, находящ се в гр. Варна, „Приморски парк 536“ №55 е разрешен свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор ************, находящ се в гр. Варна, „Приморски парк 536“ № 55, собственост на жалбоподателя.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания административен акт. Твърди се, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 , т. 4 от АПК, поради липса на изложени в нея ясни фактически основания. Посочено е, че издадения административен акт не е в съответствие с изискванията на ЗУТ, предвид факта, че по преписката липсват доказателства за разрешени или предписани проектни, монтажни, контролни и други работи. Изложени са доводи, че във връзка с делбата на имота не е налице одобрен през 2009 г. проект, освен това се сочи, че имотът попада в ограничената за строеж зона, определена със Заповед №1626/13.05.2013г. на Кмета на Община Варна. Твърди се, че е необосновано искането за извършване на ремонт на канализация, която никога не е съществувала. Посочено е, че със заповедта не са определени характерът и обема на строителните и ремонтните действия, които следва да бъдат извършени, както и срока на започване и приключване на същите и последиците от евентуални вреди.

Жалбоподателя твърди, че не е ясно от къде следва да бъде осъществен достъпа до имота му и в коя част следва да се извършат СМР, както и какви са мотивите относно продължителния срок за ремонта. Твърди се, че административният орган не е взел предвид и факта, че в имота няма изградена септична яма. Изложени са доводи, че заповедта противоречи на чл. 6 от АПК. С оглед на изложеното, моли обжалвания административен акт да бъде отменен и да му се присъдят сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. В представени писмени бележки са развити подробни доводи за незаконосъобразност на издадения административен акт и е отправено искане за неговата отмяна.

Ответникът – Кмета на район

„Приморски“ при Община Варна оспорва жалбата.

Заинтересованата страна – Р.С.Д., лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли оспорената заповед да бъде потвърдена. Представени са подробни писмени бележки, в които са развити доводи за неоснователност на жалбата. Отправено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Жалбата е подадена в

14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Видно от отбелязването върху известие за доставяне, оспореният акт е съобщен на жалбоподателя на 05.02.2021 г., а жалбата е подадена на 18.02.2021 г., видно от пощенското клеймо. Жалбоподателят се явява адресат на оспорвания акт и разполага с правен интерес за защита на засегнатите права.

От представения по делото протокол от 25.01.2010 г. по гр. д.

№ 1972/2005 г. по описа на ВРС се установява, че е одобрена постигната между страните спогодба по силата на която Р. Д. е придобил в собственост – жилище в основна вилна сграда, състоящо се от коридор, две стаи, баня-тоалет и две избени помещения, със застроена площ от 44. 05 кв. м., заедно с покрита тераса от 8. 9 кв. м., открита тераса с площ от 6. 6 кв. м; паянтова едноетажна сграда, а Огнян Г. е придобил жилище в основна вилна сграда, състоящо се от коридор, две стаи, баня с тоалетна, тоалет, стълбище към изби, коридор в избен етаж и две изби, със застроена площ от 60. 75 кв. м, заедно с п окрита тераса с площ от 6. 95 к в. м., открита тераса с площ от 57. 30 кв. м. Видно от нотариален акт от 27.03.2017 г. Г. е продал собствения си имот на Д. И. Г., като имота е с идентификатор ***. 1. 2.

Видно от приложените по преписката строителни книжа през 1943 г. е разрешено изграждането на строеж на жилище, като на 2.08.1943 г. е дадена строителна линия.

Р.Д. е подал жалба до Зам. кмета на Община Варна, поради прекъсната канализационна тръба в имот с идентификатор ************.

С оглед назначена проверка в имота е извършен оглед.

Съгласно Констативен протокол № КП2/02.10.2020 г., с който е дадено предписание на собствениците на имоти с идентификатори ************ и ************ за своя сметка да предприемат действия по изграждането на обща канализационна мрежа на сграда с идентификатор ***, която да не застрашава конструкцията на сградата и санитарно – хигиенните норми.

По искане на Р.С.Д. на основание чл. 194, ал. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА, кметът на район „Приморски“ е издал Заповед № 30/15.01.2021 г., с която е разрешил на собствениците на самостоятелен обект с идентификатор ************, находящ се в гр. Варна, „Приморски парк 536“, №55, свободен достъп до самостоятелен обект с идентификатор ************, находящ се в гр. Варна, „Приморски парк 536“ № 55, собственост на Д.И.Г..

В заповедта е посочено, че свободният достъп на Д. до съседния недвижим имот е с цел да се осигури монтажно – ремонтни работи на канализационни тръби. Със заповедта е определен периодът на свободния достъп, а именно 30 работни дни, в часовете от 08:00 до 14:00 часа, като периода започва да тече след приемане на оценката на моментното състояние на имот с идентификатор ************ от комисията по чл.

210 от ЗУТ, назначена от Кмета на Община Варна.

С процесната заповед на кметът на район „Приморски“ при Община Варна е вменено и задължение на Д., след приключване на строителните работи, веднага да отстрани допуснатите повреди, причинени в чуждия имот във връзка с изпълнение на работите, респективно, ако повредите не могат да бъдат отстранени, да бъде заплатено обезщетение в размер, определен по реда на чл. 210 от ЗУТ.

Жалбоподателят Р.Г. се легитимира като собственик на имот с идентификатор ************, самостоятелен обект в сграда по КККР, с административен адрес гр. Варна, „Приморск парк“, м-т „Салтанат“ №81, съгласно НА от 27.03.2017 г.

В хода на съдебното производство е допусната съдебно- техническа експертиза. Същата е оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя. Вещото лице посочва, че проектът по част ВиК в сутерена е изпълнен цялостно и съобразно Наредба №4/2005, посочено е че връзките са изрядни и предотвратяващи течове. Вещото лице сочи, че прехода на ПВЦ ф110 през стената не е изпълнен съгласно чл. 138. Проектът по част ВиК в имот ПИ 536.55.1.2 на 1 етаж не е изпълнен. Проектът по част ВиК е изпълнен като окачена канализация на изрядни скоби и максимално близо до тавана и стената. Не са регистрирани РО и отдушници на покрива, за вентилиране на вертикални канални клонове. Не е регистрирана дебелината на хоризонталната канализация ПВЦ ф110. Експертът сочи, че съществуващата в имот ревизионна шахта не е главна, за да отговаря на изискванията на чл. 118 от Наредба №4/2005г., направено е уточнение, че тя е единствената и е изградена по време на строителството на сградата. В ПИ ***не е налична септична яма, налична е яма извън пределите на имота и не е съобразена с действащите изисквания за водоплътност, съгласно чл. 87 от ЗУТ. Вещото лице е посочило, че в новоремонтираната окачена канализация е заустено отклонение от ПВЦ ф50, отводняващо нов сифон на имот ПИ ************. Сочи се, че е налице друга възможност за отводняване на имот ************ и че няма учредяване на сервитут за преминаване през имот ************ в процесната заповед. В о.с.з., вещото лице уточнява, че за сградна канализация няма нужда от отделно разрешително за строеж, то върви заедно със сградата.

Експертът сочи, че няма удостоверение за търпимост на септичната яма, но има такова за целия обект. Вещото лице сочи, че е допуснало грешка в заключението на експертизата, изискване на Наредба № 4/2005 г. за проектиране и изграждане на ВиК системи е водомерите да са в шахтата на двора вместо в жилището.

Водомерите са изместени по новите изисквания на оператора от имотите вътре в сградата във водомерната шахта. Има изпълнение на проекта, но водомерите са преместени от апартаментите във водомерната шахта. Експертът уточнява, че сифонът го има в проекта, и той е заустен под плочата и затова тръбите преди са били по-ниско. Направен е ремонт и е сложен нов сифон, като това е направено по-добре. Сочи, че това отклонение не е ново. Според него това отклонение не е ново отклонение, защото дублира стария водопровод. Според вещото лице, проектът е спазен, като са спазени изискванията за сифон и мивка и даже е направено много по-добре от преди. Доколкото това са съсобственици и имат общи части във всяка сграда, новата канализация е направена така, че минимално да не пречи на съседите отдолу. Вещото лице сочи, че мрежата, която е по проект не е изпълнена. В имота на жалбоподателя текат ремонтни дейности и няма ВиК инсталация. В момента този имот е необитаем.

Във връзка с оспорването на експертизата по искане на жалбоподателя, е допусната съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице-геодезист да даде заключение по възложения въпрос: „Отговаря ли местоположението на южната граница на имот с идентификатор ***(дворното място), очертана върху чертежа на действителната и на съществуващата по кадастрална схема и кадастрални регистри или същата е преместена с цел да се измени информацията за местоположението на отбелязаните на чертежа обекти?“. Вещото лице е посочило, че южната граница на имот с идентификатор ***по действащите КККР на р-н „Приморски“, гр. Варна, одобрена със заповед №300-5-18/04.03.2004 г. ма ИД на АГКК, отговаря по местоположение на съществуващата на място изградена сграда. Разликите помежду им са минимални и са в границите на точността на кадастралната карта по смисъла на чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. В заключението си вещото лице сочи, че южната граница от чертежа на инж. Читарлиев не отговаря по местоположение на съответната граница на ПИ ***от действащата кадастрална карта, респективно на оградата, изградена на място. Посочено е, че границата на чертежа е изчертана южно спрямо действителното положение на границата на място и на тази от действащата кадастрална карта. Експертизата е приета неоспорена от страните.

По делото е изслушано и заключение по съдебно – графологична експертиза, със задача: има ли дописан текст, изменящ волеизявлението на издателя на Обяснителната записка на инж.

Читарлиев?; има ли нанесени корекции върху чертеж №1/7 – преместени линии, допълнителни елементи, надписи и др.? Отговаря ли местоположението на южната граница на имота, очертана върху чертежа на действителната и на съществуващата по кадастралната схема или същата е преместена, с цел да се измени информацията за местоположението на отбелязаните на чертежа обекти? Вещото лице е дало отговор, че в заключителната част на втора страница, текстът „В заключение: вилната сграда може да се раздели на два реални дяла“ е изписан с различен размер на буквите от останалия текст и не е болдван. Вещото лице е посочило, че има нанесени корекции върху чертеж №1/7. В долната част на чертежа е заличена хоризонтална линия и на разстояние 3,0 мм е нанесена друга с черна химикална паста. Заключението на вещото лице е прието и неоспорено от страните.

Съдът кредитира заключенията като обективни и изготвени от лица, притежаващи съответните специални знания в областта, в която са им възложени задачите.

Установените по делото факти налагат следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган- кмета на район „Приморски“ при Община Варна. Съгласно представената по делото заповед № 0261/27.01.20 г., кметът на община Варна е делегирал правомощията си по ЗУТ на кметовете на райони в гр. Варна, в това число и тези за издаване на заповеди по реда на чл.194 от ЗУТ, каквато е процесната заповед, на Кмета на район „Приморски“.