Решение № 260947 от 12.02.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 12.02.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

ВИОЛЕТА ЙОВчЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 4944 по описа за 2020 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 16.01.2020г., постановено по гр.дело № 79624/2018г. по описа на СРС, ГО, 88 състав, са отхвърлени предявените от „Л.Ф.” ЕООД срещу Л.С.

М.обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 4 151 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка с изпълнение задълженията му по трудов договор от 17.02.2016г., от които сумата от 2 896, 21 лева за периода от 17.08.2018г. до 16.09.2018г., представляваща невъзстановена сума по разходи касови ордери от 17.08.2018г. от 26.08.2018г., както и сумата от 1 254, 79 лева за периода от 09.02.2018г. до 23.08.2018г,. представляваща неправомерно изтеглена от банковата сметка на ищцовото дружество сума, която ответникът е използвал за лични нужди.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца „Л.Ф.” ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа необоснованост на приетото за установено, че изплатената сума от общо 3 119 лва с двата касови ордера е за „командировъчни”. Сочи, че според Наредбата за служебните командировки и специализации родовото понятие командировъчни се отнася до пътни, дневни и квартирни суми, които се изплащат от работодателите на техните работници, а съгласно чл. 12 от същата, парите се дължат в определен в заповедта размер за командироване, но само в рамките на действително извършените разходи и по най-краткия и икономически най-изгодния маршрут. Счита, че водещ е принципът на отчетност и реално извършване на разходите. Обратното разбиране, да се приеме, че командировъчни се дължат и без реално да са извършвани плащания, води до извода, че те представляват трудово възнаграждение, което противоречи на закона и го заобикаля. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай на ответника са изплащани наред с трудовото възнаграждение и командировъчни пари в размер на 24 стотинки на километър, което се установявало от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Освен това, първоинстанционният съд не бил съобразил, че за разходи за гориво, паркинг, пътни такси и др., работникът е длъжен да предости отчетен документ.

Същото се отнасяло и до квартирните пари – ползване на хотелски стаи и др., за което също не били ангажирани доказателства от ответника. По тези съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна Л.С.

М.е подал отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Поддържа, че постановеното решение е правилно и обосновано, като е направено искане за неговото потвърждаване.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода от 17.02.2016г. до 25.09.2018г., по силата на което ответникът е заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“, като е изпълнявал международни превози с камион, поради което е бил командирован нееднократно в чужбина. Кредитирал е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съобразно което, в периода от 17.08.2018г. до 16.09.2018г. ответникът е изпълнявал международни превози във времеви обем от 126 дни, като дължимите командировъчни за този период възлизат на 6 653, 73 лева, които били изчислени по правилата на чл. 31, ал. 1, вр. Приложение № 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации. Приел е, че предоставените с двата разходни касови ордера суми са изплатени на ищеца на основание „командировъчни пари”. Първоинстанционният съд е формирал изводи, че тегленето на процесната сума в размер на 1 254, 79 лева посредством банкова карта в периода от 09.02.2018г. до 23.08.2018г., е било извършено от ответника, като тези суми не били отчетени от работника, поради което съдът е приел, че те имат също характер на „командировъчни пари”. По тези съображения е обобщил, че за исковия период ответникът е бил командирован в чужбина и е получил командировъчни в общ размер на 4 373, 79 лева, при нормативно дължими му в размер на 6 653, 73 лева. С оглед изложеното е направен извод, че претенцията на ищеца е изцяло неоснователна, тъй като не се установява с изразходване на сумата имуществото на ищеца да е било намалено без основание и в резултат на противоправното поведение на ответника. Прието е, че всички получени от ответника суми били разполагаеми средства за командировъчни и други разходи във връзка с извършваните от ответника пътувания при изпълнение на служебните си задължения.

Предявен е иск с правно основание чл. 203, ал. 2, вр. чл. 211 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ за вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на работника или служител се определя от гражданския закон. Въз основа на посочената разпоредба се ангажира пълна имуществена отговорност на работника към работодателя за причинени вреди на работодателя. В случая ищецът изрично е посочил, че като работодател през време на валидно трудово правоотношение с ответника е дал на последния като негов служител парична сума в общ размер на 2 896, 21 лева, представляваща според твърденията в исковата молба авансова сума за заплащане на необходимите пътни такси, такси за паркинг и др., при извършване на международни превози на товари, за която сума ответникът не е дал отчет /не е представил разходооправдателни документи/, поради което тази сума подлежала на връщане. Претендира се връщане и на сума в размер на 1 254, 79 лева, с която ответникът се е разпоредил в своя полза /за лични нужди/ при твърдения, че сумата е била изтеглена от банковата сметка на ответното дружество посредством предоставена на ответника дебитна банкова карта. Тези твърдения и искания на ищеца обосновават извод, че предявеният иск е за ангажиране от работодателя на имуществена отговорност на работник. След прекратяване на трудовото правоотношение между страните, какъвто е случая, няма пречка имуществената отговорност на работника, независимо дали тя е ограничена или пълна, да се реализира по съдебен ред, а в случая тази отговорност е пълна такава. Работникът или служителят, независимо от характера на задълженията му по сключения трудов договор, дължи отчет пред работодателя, когато му е поверено имущество, за да се разпореди с него по определен начин от името и за сметка на работодателя. Работникът дължи отчет за начина по който се е разпоредил с имуществото за сметка на работодателя, независимо от това дали се е разпоредил по надлежния, или по друг начин; или не се е разпоредил и дължи връщане на полученото. Той отговаря за неизпълнение на това свое задължение, като може да се освободи от отговорност, ако е положил дължимата грижа, като доказателствената тежест е негова /така решение № 14 от 06.03.2018г. по гр.д. № 2401/2017г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/.

За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че при действието на трудовото правоотношение между страните работодателят е дал на ответника /предоставил на разположение във фактическата власт на работника/ исковата сума авансово, която да служи за заплащане на пътни такси, такси за паркинг и др. при извършване на международни превози на товари в посочения в исковата молба период. В случай, че се установят посочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е направил конкретните разходи по време на командировката във връзка с изпълнение на възложената му работа, т.е. следва да ангажира доказателства за какво е изразходил сумата и да даде отчет на ответника за извършените разходи, а ако твърди, че не е извършил възложените му разходи, следва да докаже, че е върнал получената сума на работодателя.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че между страните е съществувало в периода от 17.02.2016г. до 25.09.2018г. трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността ”шофьор тежкотоварен автомобил”, както и че е извършвал международни превози. Макар че по делото не са представени доказателства както за издаването на писмена заповед за командироване, така и на писмена заповед за диференцирано определяне на командировъчни пари, настоящият съдебен състав намира, че от представените доказателства се установява, че за периода от м.02.2018г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение за различни периоди от време, включително за периода от 17.08.2018г. до 25.08.2018г., и от 27.08.2018г. до 30.08.2018г., ответникът е бил командирован за осъществяване на трудовите си функции извън уговореното място на работа.

По делото е представен разходен касов ордер от 17.08.2018г., двустранно подписан и неоспорен от страните, от който се установява, че на посочената дата ответникът е получил от своя работодател сума в размер на 585 лева с основание за плащане „командировъчни“. На 26.08.2018г. е издаден още един разходен касов ордер, неоспорен от страните, видно от който ответникът е получил от служител на ищеца сумата от 2 534 лева с основание за плащане „дневни“. Между страните по делото не е спорно, че са осъществени международни превози, а същото се установява и от представените два пътни листа с № 144783 от 17.08.2018г. и с № 144782 от 27.08.2018г. В тези пътни листове е посочено, че управлявайки товарен автомобил с рег. № ******, ответникът е осъществил два международни курса – с продължителност от 17.08.2018г. до 25.08.2018г., и от 27.08.2018г. до 30.08.2018г.

Ищецът твърди в исковата молба, че посочените в разходните касови ордери суми са заплатени на друго основание, различно от посоченото в платежните документи, а именно – че това са авансово платени суми за заплащане на необходимите пътни такси, такси за паркинг и др., дължими при извършване на международния превоз. Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение /в случая работодателят/ трябва да докаже точното, конкретно и пълно изпълнение, а когато в документа за плащане е посочено конкретното основание, при оспорване на същото, в тежест на длъжника /работодателя/ е да опровергае волеизявлението си. В настоящата хипотеза ищецът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства във връзка с оспорване съдържанието на двата разходни касови ордера, поради което и в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че платените на ответника суми са предадени на посоченото в разходните касови ордера основание – „командировъчни“ и „дневни“.