Решение № 260040 от 29.09.2020, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

Номер

Година | 29.09.2020 |

Град | Кърджали В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд състав

На 17 септември

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател |

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар | Диана

Георгиева

Прокурор като разгледа докладваното от съдията

АН

I дело номер

764 по описа за

2020

^одина.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 343 от 08.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от 33 е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лв. на Д.М.К. ***, с ЕГН **********, за извършено на 29.04.2020г. нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно и противоречащо на закона, поради което моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено предвид на това, че жалбодателят не бил извършил соченото нарушение с оглед на това, че към ?9.0/|.2020г. Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. па министъра на здравеопазването пе е била действаща.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.П., която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2020 г. свидетелите С.П., И.П. и А.Ч.-***, при обход на града с патрулен автомобил, на бул. България, пред магазин за алкохол, забелязали лице, което нямало поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, както изискват противоепидемичните мерки, във връзка с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България, с което било обявено извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Направили забележка на лицето, да постави защитна маска, но след известно време отново установили, че не е изпълнил указанията им. При извършената проверка констатирали, че лицето е Д.М.К. ***.

По този повод на

29.04.2020 г. на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.209а, ал. 1 от 33, който той отказал да подпише. На 08.05.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.209а, an А, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от 33 било наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лв. на Д.М.К., за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите С.П., И.П. и А.Ч., кредитирани изцяло като достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото; Акт за установяване на административно нарушение от 29.04.2020 г.;

Доклана записка от 30.04.2020 г.; Заповед на директора на ОД МВР Кърджали;

Заповед № РД-01-Ш/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01 -197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от 33, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от 33, действащ също към процесната дата, там е предвидено при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.

Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл.63 от 33 Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На 29.04.2020 г. той се е намирал на открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с което е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването е удължен срокът на действие на заповедта от 11.04.2020г. и затова правилно е реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели-очевидци на тнарушението, както и от писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Видно от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание.

На 24.042020г. е издадена Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, която касае само срока на действие на горецитираната заповед.

Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно са били посочени в атакуваното наказателно постановление. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от 33 са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. Липсва и основание за приложението на чл.З ал.1 от ЗАНН поради това, че за констатираното административно нарушение е приложен административният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В тази връзка следва още да се отбележи, че горецитираната заповед на министъра на здравеопазването е с определен срок на действие и след изтичането му не се появява нов нормативен акт за да може жалбодателят да се позове на по- благоприятен закон. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл:635 ал,5 вр, ал-З от ЗАНН сцедва на адшшистратшшо наказващия орган да се присъди юрисконсултеко възнаграждение в размер определен в чл.З 7 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 343 от 08.05.2020 г., издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от 33 е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300 лв. на Д.М.К. ***, с ЕГН **********, за извършено на 29.04.2020г. нарушение по чл.209а, ал.1 от 33 и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

ОСЪЖДА Д.М.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.