Решение № 118 от 30.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Недялка Николова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора П. Б. Г. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251800600365 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и сл. НПК.

С Присъда № 5 от 14.05.2024 г., постановена по НЧХД № 301/2022 г. по описа на РС – Е. П., подсъдимата Р. Е. З. е призната на НЕВИНОВНА, в това, че на 10.04.2022 г. в село К. на улица „О.“, около 18 часа пред А. Б. и А. А. разпространила следното „Ти знаеш ли, че М. й е удрял шамар, защото А. си е направила шегичка“, поради което състав на посочения съд я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 1 НК. С присъдата на основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител М. В. И. е осъден да заплати на подсъдимата З. сумата от 1000,00 лева, представляваща сторените от последната разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител М. В. И., в която се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Поддържа се в жалбата, че от доказателствата по делото безспорно се установявало обстоятелството, че на 10.04.2022 г., на инкриминираното място в с. К., между подсъдимата З. и свидетелката А. Б. е проведен разговор, в който подсъдимата е разгласила позорящите обстоятелства, описани в тъжбата. На следващо място според жалбоподателя клеветническите твърдения категорично се доказали като неверни, с което се осъществявал престъпният състав. В допълнение към 1 жалбата, постановената присъда се атакува като немотивирана, с довода, че мотивите към същата са изготвени в неразумен срок. Жалбоподателят счита, че по този начин първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до риск от погасяване на наказателното преследване по отношение на подсъдимата по давност. Пространствено са обсъдени събраните по делото доказателства, като в тази връзка е направен упрек към аналитичната и оценъчната дейност на първоинстанционния съд.

Изразено е и личното мнение на частния тъжител и настоящ жалбоподател по отношение безпристрастността на съдията-докладчик от районния съд.

По същество е отправено искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение. Не се заявяват искания за събиране на доказателства от въззивния съд. Приложени са към допълнението на жалбата становище от ИВСС, мотивите по НЧХД 415/22 на РС – С., ведно с окончателния въззивен акт по посоченото производство – Решение № 154/14.11.2024 г. по ВНЧХД № 524/2024 г. на СОС.

Подсъдимата З., чрез защитника си адв. Б., е депозирала писмени възражения по въззивната жалбата, като изразява становище за неоснователност на същата. Счита постановената присъда за правилна, обоснована, в съответствие с материалния закон, поради което моли да бъде потвърдена.

В проведеното в рамките на въззивното производство открито съдебно заседание частният тъжител М. И. поддържа подадената частна жалба и допълнението към нея.

Защита поддържа писмените възражения, като в хода по същество набляга на обстоятелството, че частната тъжба е подадена извън преклузивния срок, съгласно чл. 83, ал. 1 НПК. Също така поддържа, че инкриминираните изрази са извадени от контекста на разговор, проведен между подсъдимата и свидетелката Б., в който разговор са препредадени думи на дъщерята на подсъдимата – А.. Искането на защитата е присъдата да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени разноски в полза на подсъдимата З. за въззивното производство.

Частният тъжител И. оспорва становището на защитата, че тъжбата е подадена извън законовия срок. Посочва, че между страните се водят множество дела, като неправомерните действия на подсъдимата по отношение на него, датират още от 2020 година. Позовава се на протокол от 05.10.2021 г. за проведена очна ставка, в която са участвали както страните в настоящото производство така и малолетната дъщеря на подсъдимата – А., така и бившият й съпруг – свидетелят А. А. и от който се установявало, че частният тъжител не е упражнявал каквото и да е било физическо насилие над детето.

Подсъдимата З. в правото си на лична защита заявява, че от 2018 г. с частния тъжител и бившия си съпруг водят множество дела, като единствената й комуникация с частния тъжител е в съдебните зали. Посочва също, че никога не е разговаряла с него, поради което не го обиждала, наругавала или оклеветявала.

2

При упражняване правото си на последна дума моли за потвърждаване на присъдата на районния съд.

Настоящият съдебен състав на Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - се явява неоснователна по следните съображения.

На първо място следва да се отбележи, че не може да бъде възприето възражението на жалбоподателя, че в случая е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на присъдата, изразяващо се в изготвяне на мотивите към нея извън срока по чл. 308 НПК. В конкретния случай това нарушение, макар и неотстранимо от въззивната инстанция, не е довело до опорочаване на формирането на вътрешното убеждение на решаващия състав или до нарушаване правата на страните. Липсата на мотиви всякога представлява съществен порок на съдебния акт, като същият подлежи на отмяна не само в хипотезата, когато реално (фактически) липсват мотиви по делото (не са изготвени; не са подписани; не са приложени по делото), но и когато са изготвени по начин, приравняващ се на пълната им липса - те са непълни, неясни или противоречиви.

Настоящият случай не попада в посочените, а и видно от представените към въззивната жалба писмени документи, частният тъжител се е възползвал от правото си да сигнализира Инспектората към ВСС, т.е. инициирал е извършването на проверка по повод твърдяното нарушение. Именно Инспекторатът към ВСС е органът, който следва да извърши проверка за дейността на съдията във връзка със задължението му да разглежда и решава делата в срок. Подобна проверка не е от компетентността на контролиращата инстанция и не попада в предмета на настоящото въззивно производство.

На следващо място въззивният съд намира, че при постановяване на присъдата си първоинстанционният състав, в хода на съдебното следствие, е събрал необходимите доказателства и доказателствени средства, от значение за делото, анализирал ги е и въз основа на тях е изградил фактическите и правните си изводи.

След самостоятелен анализ на събраната пред първоинстанционния съд доказателствена съвкупност, въззивната инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Р. Е. З., ЕГН: **********, е родена на 08.11.1986 г. в гр. И., български гражданин, живуща в с. К., ул. О. № 13, със средно образование, разведена и неосъждана.

Подсъдимата З. е бивша съпруга на свидетеля А. А., като бракът им е прекратен с развод през 2014 г. По време на брака на 01.03.2012 г. е родено детето им А. А.. От 2018 г. започнали дела и конфликти между свидетеля А.А.

А. и подсъдимата Р. Е. З. във връзка с родителски права за детето им А. А..

3

Водени са също така и наказателни дела между подсъдимата З. от една страна и частния тъжител И. от друга. В тази връзка на 05.10.2021 г. е проведена очна ставка по досъдебно производство № 42/2020 г. по описа на 02 РУ при ОДМВР - гр. П. между лицата Р. Е. З., М. В. И., А.А. А., А. А. и ИДПС Р. А. Т..

Производството по посоченото досъдебно производство е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.06.2022 година. По едно от делата между страните, завършило с окончателното Решение № 154 от 14.11.2024 г., по ВЧХД 524/2024 г. по описа на СОС, подсъдимата З. е призната за невинновна в извършване на престъпление по чл.

148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 НК, при идентична с настоящото дело, фактическа обстановка.

Свидетелката в настоящото производство А. Б. е майка на свидетеля А.

А. и баба по бащина линия на малолетната А. А.. Същата живеела и работила в К., като няколко дни преди 10.04.2022 г. се прибрала в България и имала намерение да посети подсъдимата З., за да осъществи контакт с внучката си А..

На 10.04.2022 г. свидетелката Б., заедно със свидетеля А. и частният тъжител И. пристигнали с автомобил на свидетеля А. на адреса, на който живеела подсъдимата З., заедно с детето си А. - ул. „О." № 13, в село К.. При пристигането им разбрали, че детето не е у дома си, поради което решили да почакат, докато се прибере. По това време на вън валяло пороен дъжд, затова свидетелите А. и Б., както и частният тъжител, стояли в паркирания в близост до жилището автомобил -„Ауди А4", сив на цвят. Свидетелят А. бил на шофьорското място, свидетелката Б. – на пасажерската седалка, а частният тъжител И. стоял на задната седалка.

По-късно подсъдимата З. се появила с автомобил, в който били и свидетеля В. и дъщеря й А.. Подсъдимата и свидетелят В., приближавайки дома видели, че в близост до него е паркиран автомобил, който разпознали, че е на свидетеля А. А., затова завъртяли колата втори път през кръстовището и подсъдимата снимала автомобила. След това паркирали пред дома си и излезли от автомобила, като започнали да разтоварват багаж. Свидетелката Б. също излязла от другия паркиран автомобил, като носела чадър. Последната отишла към входа на къщата и в двора видяла за кратко внучка си А., която не след дълго влязла в къщата, тъй като подсъдимата не разрешила да отидат на сладкарница. Свидетелят В. влязъл в двора на къщата и отишъл да се скрие на сухо под стреха на покрива на къщата - вътре в двора.

Подсъдимата З. останала пред оградата на къщата и провела разговор със свидетелката Б., който бил записан от последната с телефон, даден от сина й А. А.. В проведения разговор подсъдимата З. се оплаквала на свидетелката Б. по повод здравословните й проблеми и коментирали водените между страните дела.

Установената от настоящият въззивен състав фактическа обстановка, не се различава съществено от тази, приета от първоинстанционния съд, по отношение на съществените за делото обстоятелства. В тази връзка следва да се посочи, че от всички събрани гласни доказателствени средства (свидетелските показания и обясненията на подсъдимата) с категоричност се 4 установява, че на посочената дата и място действително свидетелката Б. и подсъдимата З. са провели разговор по между си. От доказателствената съвкупност обаче не може безпротиворечиво да се заключи, че в този разговор подсъдимата е употребила инкриминирания израз. Поради това правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на обвинението, че на 10.04.2022 г. подсъдимата Р. Е. З. е разгласила позорни обстоятелства с думите „Ти знаеш ли, че М. й е удрял шамар, защото А. си е направила шегичка“.

Във връзка с доводите във въззивната жалба, настоящият състав извърши внимателен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства, като намира, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал обясненията на подсъдимата З.. Същите са последователни, логични и кореспондират с показанията на всички разпитани по делото свидетели по отношение на обстоятелствата свързани с времето и мястото, на които е проведен процесния разговор.

По отношение на инкриминирания израз и фактът, че същия е изречен от подсъдимата З., свидетелства при разпита си пред районния съд А. Б..

Нейните показания в тази част правилно не са кредитирани от първоинстанционният съд, предвид вероятната й заинтересованост от изхода на делото.