Решение № 19304 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19304 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110146444 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 302623/16.09.2025г., подадена от ищеца Р. В. С. срещу ответника ******, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 133.68 евро (261.45 лева), представляваща получена от ответника без основание сума в производство по принудително изпълнение по изп. д. № 1825/2020г. по описа на ЧСИ С.Х., ***** на КЧСИ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 22.11.2024г. до окончателното изплащане, както и предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 73.71 евро (144.17 лева), с която ответникът се е обогатил, спестявайки си такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), преведени в полза на ЧСИ С.Х., ***** на КЧСИ, вследствие материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. № 1825/2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 22.11.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70275/2024 г. по описа на СРС, 171 състав.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение № I-33-92 от 13.07.2015 г. по гр.д № 27609/13 г., СРС, 33 състав, частично отменено с решение № 790 от 05.02.2018г. по в.гр.д № 13087/15г., СГС, IV-Б възз. състав, влязло в сила на 05.02.2018г., наследодателят на ищеца - В.С.Р., ЕГН **********, починал на 03.11.2017 г., е бил конституиран в хода на делото на мястото на починалата си майка Р. В.М., ЕГН **********, починала на 13.10.2012 г.

Посочва се, че В.С.Р. е заявил отказ от наследството на своята майка Р. В.М., като този отказ е вписан в особената книга на съда под № 749, за което обстоятелство е издадено удостоверение от 20.11.2012 г. по гр.д № 23632/12г. по описа на СРС, 82 състав. Твърди се, че с оглед заявения отказ, В.С.Р. не е имал качеството на наследник на своята майка Р. В.М., както и че неправилно е конституиран от съда като страна в това производство. В допълнение се сочи, че същият не е бил уведомен за проведеното исково производство и му е назначен особен представител от съда, а съдебното решение на втора инстанция е 1 постановено след смъртта на В.С.Р..

Заявява се, че в полза на ****** е издаден изпълнителен лист от 27.05.2020 г. по гр.д № 27609/13 г. по описа на СРС, 33 състав, за сумата от 491.83 лева, представляваща разноски по делото. На 04.08.2020г. по искане на ответника и въз основа на изпълнителния лист по посоченото дело е било образувано изп. д. № 1825/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., *****. В хода на изпълнителното производство е установено, че длъжникът по изпълнителния лист В.С.Р. е починал и с протокол от 15.07.2021г. на основание чл. 60 ал. 1 ЗН, вр. с чл. 429 ал. 2 ГПК са конституирани неговите наследници - преживяла съпруга и две дъщери, измежду които е и ищцата Р. В. С., негова дъщеря.

В хода на изпълнителното производство е била принудително събрана сумата в общ размер от 405.62 лева, от която сума 261.45 лева са били преведени в полза на ******, а в полза на съдебния изпълнител са били разпределени такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер на 144.17 лева.

Поддържа се, че събраната в хода на принудителното изпълнение сума е недължима към датата на образуване на изпълнителното производство поради липса на качеството наследник на ищеца на нейната баба Р. М., от чието наследство е направил отказ наследодателят на ищеца – баща й В.С.Р..

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70275/2024г., срещу която длъжникът възразил. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника дължимостта на търсените вземания.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се излагат съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържа се, че не е налице обогатяване на ответника и не се доказва липса на годно изпълнително основание. Твърди се в тази връзка, че е постановено съдебно решение, което е влязло в сила, и изпълнителното производство е образувано въз основа на годно изпълнително основание. Оспорва се дължимостта на претендираните от ищеца такси по ТТРЗЧСИ, доколкото в качеството си на взискател в изпълнителното производство ответникът не е имал задължение да внася авансово такси по изпълнението. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните доказателства, че по заявление на ****** по ч.гр.дело № 12450/2011 г. по описа на СРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Р. В.М. да заплати на заявителя главница за доставена в периода м.05.2008 г. -м.04.2011 г. топлинна енергия в имот в град София за сумата от 3523,10 лева, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до изплащането , както и сумата от 356,23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.07.2008 г. -19.08.2011 г., както и разноски в размер на 177,59 лева.

Установява се, че Р. В.М. е починала на 13.10.2012 г., поради което развилото се впоследствие по реда на чл. 422 ГПК исково производство по гр. дело № 27609/2013 г. на СРС, ГО, 33 състав, е продължило на основание чл. 227 ГПК с участието на нейните наследници – М. С. Р. и В.С.Р.. Ответникът В.С.Р. е бил призован по реда на чл. 47 ГПК, поради което му е назначен особен представител с определение на СРС от 28.10.2014 г.

В хода на първоинстанцинното производство по гр. дело № 27609/2013 г. по описа на СРС е постановено Решение № I-33-92 от 13.07.2015 г., с което е признато за установено по предявените от ****** срещу В.С.Р. установителни искове, че ответникът дължи на ищеца 2 сумата от 1488,77 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2008 г. -м.04.2011 г., ведно със законната лихва от 31.08.2011 г. до окончателното изплащане, сумата от 164,39 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода 01.07.2008 г. -19.08.2011 г., както и сумата от 813,20 лева – разноски по делото.

Така постановеното съдебно решение е било предмет на въззивна проверка пред СГС по в.гр.дело № 13087/2015 г., като е постановено влязло в сила на 05.02.2018 г. Решение № 790 от 05.02.2018 г., с което е отменено Решение № І-33-92/13.07.2015 г. по гр. д. № 27609/2013 г. на СРС, 33 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения от ****** срещу В.С.Р. иск, че ответникът дължи на ищеца сумата над 160,83 лева до присъдените 164,38 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 01.07.2008 г. 19.08.2011 г., както и в частта, с която В.С.Р. е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 491,83 лева до присъдените 813,20 лева, като вместо това е отхвърлен предявеният от ****** срещу В.С.Р. иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата над 160,83 лева до размера от 164,39 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.07.2008 г. -19.08.2011 г. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

Установява се, че на 27.05.2020 г. по гр.дело № 27609/2013 г. по описа на СРС, 33 състав, е издаден изпълнителен лист, с който В.С.Р. е осъден да заплати на ****** сумата в размер от 491,83 лева за разноски.

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано на 04.08.2020 г. изп. дело № 1825/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., в хода на което, поради настъпилата на 03.11.2017 г. смърт на В.С.Р., като длъжници са конституирани неговите наследници – В.Б. Р., Р. В. С. и Д.

В. Р.. Предприети са изпълнителни действия, в резултат на които припадащата се на Р. В. С. част от задължението е събрана принудително, като с платежни нареждания от 31.01.2022 г. в полза на ****** е преведена сумата от 261,45 лева, а в полза на съдебния изпълнител – сумата от 144,17 лева за такси и разноски.

Видно е от представените по делото Удостоверения за наследници, че Р. В.М. е починала на 13.10.2012 г., като нейни наследници по закон са М. С. Р. и В.С.Р.. Видно е от представеното съдебно удостоверение от 20.11.2012 г., че с молба от същата дата В.С.Р. се е отказал от наследството на Р. В.М., който отказ е вписан в особената книга на съда под № 749. В.С.Р. е починал на 03.11.2017 г., като негови наследници по закон са В.Б. Р., Р. В. С. и Д. В. Р..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че сумата от 133.68 евро (261.45 лева) е постъпила в патримониума на ответника по повод решение № I-33-92 от 13.07.2015г. по гр.д № 27609/13г., СРС, 33 състав, частично отменено с решение № 790 от 05.02.2018г. по в.гр.д № 13087/15г., СГС, IV-Б възз. състав, влязло в сила на 05.02.2018г., и издаден въз основа на него изпълнителен лист в хода на принудителното изпълнение, както и размера на получените от ответника парични средства.

При доказване на горното в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на годно правно основание (правопораждащ юридически факт) да получи процесната сума, при евентуалност - погасяване на претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при 3 условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1. обедняване на ищеца, съизмеримо с размера на заплатените суми със собствени на ищеца парични средства на задължения на ответника към трети лица (за задължения на ответника за такси по изп.д. № 1825/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х.) в предявения размер от 73.71 евро (144.17 лева), включваща обикновени и пропорционални такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) в полза на ЧСИ С.Х.); 2. обогатяване на ответника, настъпило вследствие на увеличената стойност на имуществото на ответника за стойността процесните суми; 3. връзка между това обогатяване и обедняване, която не следва да е причинно - следствена, а да се изразява в общ юридически факт или група от такива, довели до имущественото разместване в правните сфери на всяка от страните; 4. липса на правно основание, т. е. на годен юридически факт, който да поражда субективно право и корелативно на него правно задължение за това имуществено разместване; 5. за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

В тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е да докаже, че е заплатил претендираните суми, респ. че съществува основание за заплащане на процесните суми от ищеца.

Съдът намира, че така предявените искове са неоснователни.

Доказано е по делото, а и не се спори, че по изп. дело № 1825/2020 г. на ЧСИ С.Х. е събрана от ищцата принудително сумата общо от 405,62 лева, като от нея 261,45 лева са преведени в полза на ответника (взискател), а 144,17 лева са преведени в полза на съдебния изпълнител за такси по ТТРЗЧСИ.

Налице е обаче основание за това имуществено разместване и това е влязлото в сила Решение № I-33-92 от 13.07.2015 г. по гр. дело № 27609/2013 г. по описа на СРС, 33 състав, с което В.С.Р. е осъден да заплати на ****** сумата от 491,83 лева за разноски, както и издадения въз основа на него изпълнителен лист от 27.05.2020 г.