Решение № 8556 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8556 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110125525 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 158051/07.05.2024 г . от „*" ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. "Б*, представлявано от управителите П* и Х*, имейл адрес: [email protected] срещу А. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София п.к. 1000 ж.к. Лозенец, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000.00 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № 382221/22.12.2019 г., сключен между ответника и „С*" ООД ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (14.10.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 317.80 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 22.06.2020 г. до 02.10.2024 г., начислена върху главница от 1000.00 лева по Договор за потребителски кредит № 382221/22.12.2019 г., сключен между ответника и „С*" ООД 1

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 118.18 лева за 22.12.2019 г. до 22.06.2020 г., представляваща възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № 382221/22.12.2019 г., сключен между ответника и „С*" ООД 4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 449.37 лева, представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С*“ ООД, по Договор за потребителски кредит № 382221/22.12.2019 г., сключен между ответника и „С*" ООД

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 406.82 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 382221/22.12.2019 г., сключен между ответника и „С*" ООД за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 33131/22.10.2024 г. по ч. гр. д. № 60921/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 22.12.2019 година А. Р.

И., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 382221 със „С*" ООД, по силата на който е получил сумата от 1000.00 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в размер на 305.00 лева в срок до 22.06.2020 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.

Твърди, че е начислена неустойка, която сума се изплащала заедно с погасителната вноска по главницата.

Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита, че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г., „С*" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*" ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„Б*. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е 2 индидуализирано на стр. № 3 от Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител подава отговор. Твърди, че главницата от 1000 лева не е заплатена от ищеца на ответника. Има неизпълнение на договора. Твърди, че КИН в ePay не е на ответника. Прави възражение за нищожност на договор – липса на предмет, липса на форма (подпис). Твърди, че сумата не е изискуема.

Липсва да е обявена предсрочната изискуемост. Оспорва документите като твърди, че същите са неистински – не носят подписа на ответника. Прави възражение, че част от сумата е платена от ответника. Прави възражение, че сумата е изцяло погасена по давност. Твърди, че договорът е с неравноправни клаузи. Неустойката е прекомерна.

Моли съда да отхвърли претендираните искове.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява. С писмена молба поддържа ИМ. Претендира разноски.

Представя списък.

Ответникът се представлява от особен представител.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С определение № 1945/16.01.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 119-127 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

3

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 1945/16.01.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 119-127 от делото).

За да бъде уважен иска, следва да установят, следните обстоятелства:

1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание – главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР, неустойка 2. предаването на сумата

3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.

4. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС)

5. Длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост – чл.60 ЗКИ 6. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането – настъпил падеж

7. Размера на търсените суми

За да бъде отхвърлен иска ответникът следва да установи: плащането на процесните суми предоставянето на обезпечение на заема„

Наличието на неравноправни клаузи по чл.143-146 ЗЗпотр.; нищожност на договора за кредит, поради липса на форма (чл.26, ал.3, пр.3 ЗЗД). Договорът не е в изискуемата от закона форма нищожност на договора за кредит, поради липса на предмет (чл.26, ал.3, пр.1 ЗЗД). Договорът има несъществуващ или невъзможен предмет.

По възражението за настъпила давност по чл.110-111 ЗЗД. Ответникът следва да установи, че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече от пет/три години от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и техния размер. Ищецът следва да установи действия, които прекъсват или спират давността.

По сключването (наличието) на договора

Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи и за действителност на договора с потребители.

С определението по чл.140 ГПК съдът е указал на страните, че с оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават. В издираното ТР са дадени указания, че съдът може служебно да следи за нищожността на договора, когато хората не отговаря на закона.

4

Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. Следва да е налице подпис към договора за потребителски кредит. Липсата на подпис определя договора като нищожен като липса на форма по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД. В този смисъл е Решение № 121/17.11.2021 г. по гр. д. № 4630/2019 г. на ВКС.

По делото е допусната и прието заключението на съдебно-техническа експертизи (СТЕ), чието заключение съдът напълно кредитира като обективно, пълно, вярно и изготвено от компетентно вещо лице (л.204-221 от делото).

По делото се установи, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР.

На 20.12.2002 г. в 13:27 аса е създаден имейл [email protected] с имена С** З* с дата на раждане ** г., жена, +**, гр. Бургас. Към 23.03.2026 г. пощата е активна. Експертизата не установява кой е действителният собственик на пощенската кутия.

На 22.12.2019 г. е подадена заявка за отпускане на кредит за сумата от 1000 лева и е отпуснат на същия ден кредит 382221/22.12.2019 г., който е процесният. Заявката е подадена чрез имейл [email protected] като е посочена лична карта № *, ЕГН ********** и мобилен телефон +*. Електронна заявка е подадена от лице с имена А. И.. Като лица за контакт са посечени А* И. * и С*, *.

След подаване на заявката ищецът е проверил в регистрите на МВР дали л.к. не е обявена за открадната и е направена проверка в Regix, ЦКР и НОИ.

След това сумата е отпусната по ЕasyPay на А.л Р. И., ********** чрез системата за електронни разпращания (л.44 от делото).

При тези факти съдът приема, че по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е подписал договора чрез обикновен, усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. По никакъв начин не може да се установи, че между лицето, което е подало заявката и посоченият електронен адрес, от който изхожда електронното изявление и обикновен електронен подпис има връзка. Както установява заключението по СТЕ, за да се кандидатства по кредита следва да се представи електронна поща, тъй като с нея се идентифицира лицето, което е кредитополучател. По делото липсват преки доказателства, които да установят връзката между физическото лице – ответникът и лицето, което е кандидатствало чрез електронната поща. Има съвпадение на данните като имена, ЕГН между заявката за кредита, договора и ответника, но няма такова съвпадение с електронната идентификация – електронната поща. Нещо повече електронната поща е посочена на друго лице, което е посочено като второ лице за контакт при подаване на кредита. Липсват доказателства, които да се установи, че ответникът е упълномощил С* да попълни заявление за кредит и да използва нейния електронен профил – поща. Съвпадението на данните между ответника и подадените данни в заявлението не означава, че лично ответникът е подал заявката е и положил подпис, макар и обикновен такъв.