Решение № 256 от 16.06.2017, Районен съд - Монтана

№ 2 xxxx

6 / x xxxx 6.6.20 x xxxx 7 Г.

Р Е Ш Е

Н И Е x xxxx xxxx .06.20 x xxxx 7 година град

Монтана

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -

МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при секретаря Татяна

Иванова и в присъствието на прокурора…………………….., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 2 x xxxx x x xxxx 2 по описа за 20 x xxxx 6 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искови претенции с правно основание чл.200 ал. x xxxx от КТ.

Ищците К.П.И. и Б.Ц. xxx твърдят в исковата молба, че на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година, около x xxxx 9. x x xxxx 0 часа в град Монтана, в кв.”К.”, на кръстовището на улиците „О.” и „К.”, на електрически стълб, собственост на Ч., за който „Н.” ООД има договор за ползването му, П. Б.Ц., заедно със свой колега е работил по отстраняване на авария – ремонт на телекомуникационно трасе в кв.”К.”.

Заявяват, че синът им е работил на длъжност "монтьор, електронно телекомуникационно оборудване" в ответното дружество - "С." ООД, което от своя страна е имал Договор за изграждане, отстраняване на проблеми и поддръжка на кабелни интернет мрежи с "Н. -С..Н." ООД. По време на извършване на преките служебни задължения при конкретната авария на 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година, и за целта на отстраняване на същата, се налагало многократно качване на височина около xxxx метра по стълба, подпряна на електрическия стълб, за да се направи оглед на аварията и да се предприемат мерки за отстраняването й. Поддържат също така, че при едно от поредните си изкачванията по използваната стълба, за да закачи ремонтирания кабел към кутията на "Н.

- С..Н." ООД, П. Б.Ц., се докоснал до нарушена изолация на коаксиален кабел /проводник/, намиращ се под напрежение, и вследствие на токовия удар е получил обгаряния по тялото и е паднал от стълбата. Твърдят, че в резултат на това и в пряко причинно следствена връзка с трудовата злополука, синът им П.

Б.Ц. попаднал под високо електрическо напрежение 2 x x xxxx xxxx -240 V и получил обгаряния по тялото, като в резултат на това паднал от височина около xxxx метра. На място му е оказана първа помощ от С.Й.К. и е транспортиран до МБАЛ - Монтана, но въпреки положените усиля от спешния екип П. Б.Ц. починал от електротравма - остра сърдечна и дихателна недостатъчност предизвикана от електрокуцио /поражение от електрически ток, при преминаването му през центровете на сърдечната и дихателната дейност и разстройство на техните функции/. Ищците заявяват, че случилото се е прието за трудова злополука по чл. xxxx xxxx ал. x xxxx от КСО.

Поддържат, че пострадалият П. Б.Ц., към момента на настъпване на процесната трудова злополука се е намирал в трудово правоотношение със "CB -Н." ООД - град Монтана. Твърдят и това, че в Протокол № x xxxx xxxx от 2 x xxxx .09.20 x xxxx 6 година за резултатите от извършено разследване на злополука по описа на ТП на НОИ Монтана, е посочено, че в момента на злополуката потърпевшия е изпълнявал служебните си задължения.

Ищците считат настъпилата смъртна злополука, като трудова злополука, тъй като фактическата обстановка по възникването й отговаря на предпоставките посочени в чл. xxxx xxxx ал. x xxxx от КСО и е завършен необходимия фактически състав за квалификацията й по чл. xxxx 7 - чл.60 от КСО и по Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Заявяват, че са налице и основанията на чл. 200, ал. x xxxx във връзка с чл. x xxxx 27 ал. x xxxx т.З, от Кодекса на Труда /КТ/ за ангажиране имуществена отговорност на работодателя при смърт на работник, спрямо тях, което от своя страна, им дава право да претендират обезщетение за претърпените във връзка със смъртта на своя син неимуществени вреди. Поддържат, че със сключения от "СВ -Н." ООД, ЕИК x x x xxxx , трудов договор №47/29.09.20 x xxxx 2 година с П. Б.Ц., явяващ се техен син, е учредено валидно трудово правоотношение по Кодекса на труда, в резултат на което ответното дружество се явява работодател на починалия по смисъла на трудовото законодателство. Поддържат, че вредите, които търпят, са в пряка причинно следствена връзка с така настъпилата смъртна трудова злополука - загубата на своя син и опора в живота и последиците от нея са, както неимуществени така и имуществени. Твърдят, че в качеството им на законни наследници на починалия - П. Б.Ц., по смисъла на чл.200 ал. xxxx от КТ, с настоящата искова молба, на основание чл. 200 ал. x xxxx от КТ, предявяват искова претенция, съгласно която желаят да се постанови решение, с което да се ангажира имуществената отговорност на работодателя и да се присъди в тежест на "СВ -Н." ООД, ЕИК x x x xxxx , със седалище и адрес на управление: град Монтана, ул."Трети март" № 78 да изплати обезщетение, само за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от преждевременната и неочаквана загуба на тяхния роден син.

Поддържат и това, че смъртта поставя край на живота, като най - ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга най - големи, ако трябва да бъдат по някакъв начин от морална гледна точка градирани в скала. Заявяват, че загубата на дете, съставлява едно от най - тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието на родителите на починалия да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка майка и баща - син, както и факта на надживяване собственото им дете, което са създали и отгледали, давайки най-милото и всичко ценно, за да порасне и да се превърне в пълноценен член на обществото, в тяхна опора, подкрепа - морална, физическа и финансова, прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.

Ищците поддържат, че търпят изключително тежко загубата на своето дете, осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта, грижата, помощта на своя син - П., макар и пораснал съгласно законите на Република Б. - пълнолетен, все пак той остава тяхно дете, като на следващо място осъзнават, че болки и страдания от загубата на толкова скъп, най - скъп и мил за тях човек, ще търпят винаги. Заявявят, че трудно могат да се определят последиците, които ще последват смъртта на П., но със сигурност могат да твърдят, че те ще са дълбоки и скръбни, още повече, че същият губи живота си нелепо и то при извършване на служебни задължения само на 27 години.

Ищците поддържат, че към настоящия момент страдат от пост травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, отчужденост, тревожност, тежки депресивни състояния, агресивни състояния, натрупване на отрицателни емоции към обкръжаващата ги среда. Преди настъпилото събитие, заявяват, че са били изключително жизнени и контактни, радвали се на спокоен, весел живот и постоянни срещи с близки, приятели, живели са живота на едно нормално средностатистическо българско семейство. Твърдят, че в момента са затворени и неконтактни, избягват срещи с други лица, дори и роднини, така обичайните за всеки човек желания за социални контакти, стремеж към положителни емоционални преживявания са им чужди.

Ищците заявяват, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която по смисъла на чл. xxxx 2 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор.

Заявяват, че обезщетенията които се дължат от ответника - "СВ -Н." ООД за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на роден син, които те са претърпели, търпят и ще продължават да търпят от загубата на П., са в размер на x x xxxx 00 000,00 ( x x x xxxx ) лева, от които по x x xxxx 000,00 ( x x xxxx ) лева за всеки един от тях.

Предвид гореизложеното молят съда, след като се убеди в основателността на исковете, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество "СВ -Н." ЕООД, ЕИК x x x xxxx със седалище и адрес на управление град Монтана, ул. "Трети март" № 78 да заплати сумата от по x x xxxx 000,00

( x x xxxx хиляди) лева на всеки един от тях, явяващи се родители на починалия, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта и загубата на техния роден син, ведно със законна лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на деликта - 0 x x xxxx .09.20 x xxxx 6 година до окончателното им изплащане, както и съдебно деловодните разноски, сторени от тях за образуване и водене на настоящото гражданско производство.

Ответникът „С.” ЕООД

- град Монтана, представлявано от С. Г. Ц. е депозирало в срока по чл. x xxxx x x xxxx x xxxx от ГПК писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на предявените искове, респективно неоснователност на същите. Твърди, че исковете са предявени преждевременно, поради което са недопустими. Поддържа, че от представените от ищците писмени доказателства е безспорно, че злополуката е настъпила през работното време на пострадалия, при изпълнение на служебните му задължения като монтьор електронно телекомуникационно оборудване, но за правилната преценка на причините за злополуката, а от там и за отговорноста на дружеството, най вече за размера на обезщетението, е необходимо да се изчака разследването по образуванато досъдебно прозводоство. Твърди също така, че точните причини за смъртта могат да се изяснят правилно единствено чрез назначаване на експертизи - съдебно медицинска и съдебно техническа, едната от които вече е назначена по досъдебното п-во, а другата ще бъде назначена след заключението на съдебно медицинската. В отговора на исковата молба ответникът заявява също така, че с оглед първоначалните данни, може да се направи основателно предположение, че е налице престъпление от трети лица - евентуално от незаконно прикачилите се /по чл. x xxxx 22 или x xxxx 2 x x xxxx ал.2 от НК/ или от длъжностни лица на Ч.

/енергоснабдителното дружество/, допуснали незаконното прикачване или неупражнили контрол над електрическата мрежа, тяхна собственост. Поддържа, че ако това предположение се потвърди от експертизите, имуществената отговорност за причинените неимуществени вреди ще бъде деликтна, по чл. 4 xxxx от ЗЗД, евентуално и по чл. 49 от ЗЗД, а не по чл.200 от КТ. Ответникът твърди също така, че предявените искове са неоснователни, а алтернативно - завишени, тъй като от страна на дружеството не са допуснати никакви нарушения на КТ и други нормативни актове, уреждащи задължения на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Ответникът поддържа и това, че притежава договор с „Н. С.-Н." ООД, по силата на който поддържа и отстранява повреди по въздушната кабелна инфраструктура за достъп до интернет и цифрова теревизия. От друга страна възложителят /„Н. С.-Н./ ООД има сключен договор с „Ч. Р. Б." АД, по силата на който елементите от стълбовата разпределителна ел. мрежа ще се ползват за разполагане на въздушно изградена електронна съобщителна мрежа , като „Ч.” като собственик на мрежата е длъжен да осигури на „Н. С.-Н." достъп до мрежата при спазаване изискванията за безопасност.

Ответникът заявява, че за нерегламентираното свързване на коаксиалния кабел на мястото на злополуката, довело до фаталния резултат, не е имало как да е известно на дружеството, за да предприеме действия за отстраняването му. Още повече, че по коаксиалните кабели на дружествата /„Близу" и „Н. С. Н." /, по които се предават сигналите за интернет и телевизия и които е следвало да ремонтира пострадалия, няма напрежение, опасно за здравето на работниците, тъй като коаксиалния кабел се използва само за пренос на нискочестотни сигнали и по никакъв начин не е допустимо да се използва за пренос на високо напрежение. Твърди, че според разследването на НОИ, пострадалият е работил на височита около xxxx метра без обезопаснтелен колан и ударозащитна каска. Поддържа и това, че пострадалият притежава изискващата се за длъжността му правоспособност, тъй като е завършил професионална гимназия по електротехника, специалност „телекомуникационни системи”, и е придобил професия техник по комуникационни системи, притежава и свидетелство за професионална квалификация със същата специалност и професия монтьор по комуникационни системи. Заявява, че дружеството е сключило договор със служба „Трудова медицина” и е спазило всички нейни указания за осигуряване на безопасни условия на труд, в т.ч. е извършило оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и е определило работните места и видовете работи, при които се изискват лични предпазни средства въз основа на извършената оценка на риска на работното място. Поддържа, че дружеството е провеждало инструктажи на пострадалия - встъпителен /начален/ и периодични и му е осигурило /предоставило/ необходимите лични предпазни средства - ударозащитна каска и предпазен колан /изискващи се при изпълнение на дейността при която е настъпила злополуката/, които той е бил задължен да ги ползва, но не ги е ползвал и са били в служебната му кола.