Определение № 380 от 06.11.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 380 гр. София, 30.10.2023 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20231800600547 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от пострадалия И. Н. Д., подадена чрез повереника му – адв. И. Ж. от САК, срещу определение № 124/16.08.2023 г. на РС – Б., постановено по ч.н.д. № 252/2023 г., по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура - Б. от 10.04.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 624/2018 г. по описана РУ – Б., пр. пр. № ТОЕ – 39/2022 г. по описа на РП – Б..

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Представена е интерпретация на фактическата обстановка и е извършен самостоятелен анализ на събраните доказателства, като се изразява несъгласие с фактическите и правни изводи на прокурора, преповторени от първоинстанционния съд в оспореното определение. Искането е за отмяна на така постановеното определение и връщане на делото на РП – Б., за продължаване на разследването.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което същата е процесуално допустима.

С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното.

Досъдебно производство № 624/2018 г. по описана РУ – Б., пр. пр. № ТОЕ – 39/2022 г. по описа на РП – Б., е образувано на 29.12.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, за това, че на 29.12.2018 г. в гр. Б., на паркинг, в двора 1 на бившето военно поделение, при управление на моторно превозно средство, са били нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена телесна повреда на И. Н. Д., от с. Т., обл. С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство са извършени редица процесуално – следствени действия, като няма привлечено, при условията на чл. 219, ал. 1 от НПК, в качеството му на обвиняем, лице.

Хронологията по делото показва, че многократно същото е било спирано и прекратявано, на различни основания.

С постановление от 24.03.2020 г. на наблюдаващия прокурор от РП – Б. досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл.

25, ал. 1, т. 6, като е прието, че извършеното съставлява престъпление по чл.

132, ал. 2 от НК. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че на мястото, където е осъществено деянието – вътрешен двор на търговско дружество, не следва да са приложими правилата на Закона за движение по пътищата, както и че извършеното от П.

Н. – нанесената телесна повреда на И. Д., е при форма на вина – умисъл, а не непредпазливост. Това постановление на РП – Б. е било потвърдено по реда на съдебния контрол с определение № 588/05.06.2020 г. постановено по ч.н.д.

№ 142/2020 г., по описа на РС -Б..

В законоустановения срок и на основание чл. 80 от НПК от пострадалия е подадена тъжба срещу П. Н., като е образувано н.ч.х.д. № 366/2020 г. по описа на РС - Б.. С разпореждане на съдията – докладчик делото е прекратено и материалите са изпратени на РП – Б. с оглед преценка наличието на данни за извършено от П. Н. престъпление – хулиганство или престъпление по глава единадесета, раздел втори от НК – „Престъпления против транспорта“.

След връщане на досъдебно производство не са извършвани никакви действия по разследването. С постановление на районен прокурор от РП - Б. от 10.12.2020 г., производството е прекратено, като отново решаващият извод е, че извършеното не съставлява престъпление от общ характер. С определение № 260079/22.01.2021 г., постановено по ч.н.д. № 532/2020 г. по описа на РС – Б., постановлението е отменено, а делото върнато на РП – Б..

Съгласно мотивната част на горепосоченото определение, след връщането на делото, са извършени допълнителни действия по разследването.

С постановление от 19.01.2023 г. на РП – Б., ТО – Е. производството по делото е спряно, като отново е прието, че от обективна и субективна страна П. Н. е реализирал състава на престъплението по чл. 132, ал. 2 от НК, тъй като липсвали доказателства за виновно нарушени, от последния, конкретни норми на ЗДвП, които да са в причинна връзка с деянието и последиците от него – условие, необходимо за квалифициране на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или по чл. 342, ал. 1 от НК.

Също така е прието, че телесните повреди са причинени на И. Д. при превишаване пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК, доколкото действията на П. Н. били провокирани от упражненото върху него физическо насилие. Поради необоснованост на фактическите изводи и липса на доказателствен анализ, постановлението е отменено, а делото 2 върнато на РП – Б., от районния съд с определение от 03.02.2023 година.

Производството отново е спряно с постановление от 10.02.2023 г. на РП -Б., ТО – Е. В него представителят на държавното обвинение, въпреки че касателно мястото на инцидента приема, че са приложими нормите на ЗДвП, намира извършеното за несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или по чл. 342, ал. 1 от НК. С мотиви, идентични с тези по горепосоченото постановление от 19.01.2023 г., е прието, че П. Н. е извършил престъпление по чл. 132, ал. 2 от НК, като е превишил пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК. И това постановление е отменено при извършения съдебен контрол от РС – Б. с определение от 03.04.2023 г., с подробно позоваване на практика относно института на неизбежната отбрана.

В постановление от 10.04.2023 г. е прието от наблюдаващият прокурор, че в конкретния случая приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК и извършеното от П. Н. не съставлява престъпление, поради липсата на обществена опасност, като на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1 от НПК, досъдебното производство е прекратено. За да стигне до този решаващ извод, държавният обвинител е преценил, че показанията на всички свидетели, с изключение на свидетеля П. Н., са противоречиви най-вече относно действията и реакциите на последния. Приел е, че И. Д., като пострадал от инцидента, се явява лично заинтересован от изхода на делото, а всички останали свидетели (отново с изключение на св. Н.) са до известна степен зависими от Д., тъй като са негови близки, роднини или подчинени.

Поради това прокурорът не е кредитирал свидетелските показания в тази им част. Възприетата за доказана фактическа обстановка и в частност – наличието на започнало и недовършено противоправно нападение от страна на свидетеля Д. срещу свидетеля Н., е довела до правния извод, че извършеното от П. Н. деяние не е общественоопасно и не съставлява престъпление.

С атакуваното определение от 16.08.2023 г. на РС – Б., постановено по ч.н.д. № 252/2023 г., по описа на същия съд, по реда на чл. 243, ал. 4 – 6 от НПК е потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. В мотивите си към този съдебен акт, предмет на настоящата инстанционна проверка, съставът на първоинстанционния съд напрактика не е изложил дължимия самостоятелен фактически анализ на доказателствения материал по делото. Буквално са преповторени приетите от прокурора изводи по фактите и правото, без проверка на обосноваността на същите.

Настоящият съдебен състав намира атакувания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Не следва да бъде споделен крайният извод на първостепенния съд (така също и на държавното обвинение) относно наличието на законовото основание по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, налагащо наказателното производство да бъде прекратено. В тази насока, необосновани и незаконосъобрази са и изложените от районния съд аргументи (с които изцяло се е присъединил към тези на прокурора) за наличието в случая на обстоятелства изключващи обществената опасност и противоправността на деянието извършено от Н., доколкото същите не могат да се установят с категоричност от доказателствения материал по делото.

3

От доказателствената съвкупност по делото, еднопосочно се установяват времето, мястото и начинът на извършване на деянито, както и настъпилите, като негово следствие негативни последици – телесни повреди, причинени на И. Д.. Установява се и лицето извършило деянието – именно П.

Н..

Основният спорен момент е свързан с обстоятелството дали извършеното от Н. осъществява признаците на престъпление, и по кой състав следва да се квалифицира то, или последният е действал при неизбежна отбрана, което съгласно чл. 12 от НК, изключва обществената опасност на деянието.

Въззивният съдебен състав счита, че и в постановлението за прекратяване на наказателното производство, и в определението на първоинстанционния съд за потвърждаването му, безкритично са кредитирани в цялост показанията на свидетеля П. Н., макар същите да са напълно изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал, както и без да се отчита безспорната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Не са взети предвид последващото поведение и реакции на Н..

Противоречи на житейската логика, лице, върху което е упражнено физическо насилие, да не потърси някакъв вид помощ – медицинска, от органите на реда или дори от колегите си или дежурния диспечър, предвид длъжността му – таксиметров шофьор. Още повече, че при така извършените резки маневри назад и напред с таксиметровия автомобил, същият е бил ударен, като е счупен задният ляв стоп. Поведението на Н. е напълно противоположно, за което може да се съди от приложената към делото справка от „П. такси“, от която е видно, че в процесната вечер, след 21 часа до 06:05 часа сутринта, когато е започнал огледа на автомобила, таксиметровият водач е изпълнил общо 13 поръчки, като 8 от тях са след настъпилия инцидент, т.е. той е продължил необезпокоявано и въпреки твърдяната уплаха и причинени наранявания, да извършва служебните си задължения. Това се потвърждава и от изцяло кредитираните показания на полицейските служители В. Ц. и И. Д., от които се установява, че П. Н. не се е явил в полицията непосредствено след инцидента, напротив същият бил издирен от полицейските органи и намерен чрез брат му П., в следствие възприетото от тях относно случилото се от снетите обяснения на И. Д..

Въпреки това във всички предходни постановления за спиране или прекратяване на производството, представителят на прокуратурата е приемал, че при идентична фактическа обстановка, от страна на Н., е извършено умишлено престъпление по чл. 132, ал. 2 от НК. Напълно необоснован е изводът в последното прекратително постановление, потвърдено с обжалваното определение, за липса на престъпление, доколкото преди постановяването му не са извършвани нови действия по разследването, съответно не са събрани нови доказателства и доказателствени средства.

Първоинстанционният съд е приел за правилен извода на прокурора, че извършеното не може да се подведе под нормата на чл. 342, ал. 1 или ал. 3 от НК, нито на чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, доколкото за съставомерността на тези престъпления е необходимо да са нарушени конкретни разпоредби на ЗДвП, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и последиците от него, а такива обстоятелства от 4 обективна и субективна страна в конкретния случай лисвали. Тук е мястото да се посочи, че прокурорът разполага с правомощията да определи правната квалификация и следва да го направи въз основа на фактическата обстановка, която установи от събраните в хода на разследването доказателства. Той е фигурата, която може да променя правната квалификация при вече образувано производство. От момента на образуване на досъдебното производство, на 29.12.2018 г., същото е водено за извършено престъпление с правна квалификация чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Нормата на чл. 343 от НК е препращаща към бланкетната норма на чл. 342 от НК, чиято диспозиция следва да се „попълни“ с конкретни правила от ЗДвП.