Решение № 217 от 18.11.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20242000500326 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по въззивните жалби на К. М. Ц. от с. О., О. С., Б. о., чрез адв.Р. М. от АК - С., и на ЗАД „ДаллБ.:Живот и Здраве“АД, против решение № 358 от 16.04.2024 г. по гр.д. 1054/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Въззивницата-ищец Ц. обжалва решението на БОС в частта, с която е отхвърлена претенцията й против ЗАД „ДаллБ.:Живот и Здраве“ АД над уважения размер от 50 000 лв до предявения размер от 150 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 5 026,67 лв до претендирания размер от 7 540 лв.

Навеждат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон – несъответствие с принципа на справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и за неправилно определен процент на съпричиняване от страна на пострадалия.

Не оспорва приетата от съда фактическа обстановка, вида и характера на получените увреждания и приетия за обичаен период на възстановяване, необходимостта пострадалата да е спазвала постелен режим, както и поради дихателните проблеми, причинени от травмите - необходимост от рентгенологично проследяване и антибиотично лечение.

Твърди се обаче, че съдът не е обсъдил лечението и движенията на 1 горния крайник, невъзможността за движение в колянната става; продължителният болничен престой и проведеното на ищцата оперативно и антибиотично лечение, както и настъпилите в последствие усложнения. Сочи се, че не са оценени правилно от съда установените трайни усложнения в дясното коляно, дясната подбедрица, дясното рамо и гръдния кош, както и не е взета предвид и прогнозата на вещото лице за бъдещо развитие на артроза на дясната колянна става и евентуално на дясната раменна става. Твърди се, че не е оценено правилно и заключението на вещото лице – психолог.

Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение е трайно занижен и несъответстващ на критериите за справедливост, установени с ППВС 4/68 г. предвид установените физически и психически травми и настъпилите трайни увреждания на здравето, тялото и психиката на пострадалата, както и, че не са отчетени лимитите на застраховката „Гражданска отговорност“.

Относно приетия размер на съпричиняване се сочи, че освен непоставянето на предпазен колан, съдът е следвало да вземе предвид и скоростите на двата автомобила, механизма на настъпване на ПТП и вредите, нанесени по лекия автомобил, в който се е намирала пострадалата. Твърди се, че приетата от съда степен на принос на пострадалото лице - 1/3, е прекомерна, необоснована и несъответстващ на доказателствата по делото, а именно предвид заключенията на вещите лица, които оспорват ефективността на поставяне на колана за предотвратяване на процесните увреждания.

Заявени са искания за събиране на доказателства във въззивното производство, оставени без уважение от съда на основание чл.266 ГПК.

Въззивникът-ответник ЗАД „ДаллБ.:Живот и Здраве“АД, е подал в законовия срок писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна. Твърди се, че събраните по делото доказателства са неправилно интерпретирани от ищцата в жалбата й. Счита за безспорно установено, че пострадалата е получила травмите като пасажер без поставен предпазен колан при преобръщането на автомобила. Твърди се, че възражението за съпричиняване правилно е възприето от съда предвид наличието на фабричен триточков колан на задната седалка, а експертизата е посочила, че уврежданията са в резултат на сили, приложени от или върху твърди предмети, причиняващи натиск и огъване. Твърди се още, че употребата на колана би предотвратила настъпването на травмите, поради което основателно съдът е съобразил процента на съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като при удар коланът намалява близо 25 пъти отрицателното ускорение на човешкото тяло и удължава времето на окончателното му спиране и правилното разпределение на инерционните сили върху тялото.

Счита претендирания размер на обезщетение за прекомерен съобразно съдебната практика.

2

Въззивникът-ответник ЗАД „ДаллБ.:Живот и Здраве“АД обжалва решението на първоинстанционния съд в осъдителната му част над сумата от 25 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди и за имуществени вреди над размера от 2 513 лв.

Счита определеното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно и несправедливо. Излага доводи, че паричната компенсация няма да удовлетвори ищцата и да замести дефицита в здравословното й състояние.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано.

С писмен отговор в законовия срок въззивницата-ищец оспорва като неоснователна въззивната жалба, подадена от ответното дружество. Излага повторно съображенията, посочени в нейната касационна жалба. Поддържа и доводите за несправедливост и за неправилно определяне на размера на присъденото обезщетение съобразно установения механизъм на ПТП и доказаните в производството действителни вреди за ищцата – видът и интензитетът на получените травми, болезненото и продължително лечение и възстановяване и трайната промяна в нейното физическо и психическо състояние. Поддържа и доводите, че обезщетението не е определено съобразно критериите, възприети в тълкувателната и в съдебната практика на ВКС, значително занижено е и следва да бъде присъдено в пълния заявен размер.

Относно съпричиняването поради непоставяне на предпазен колан също поддържа доводите, изложени във въззивната и жалба. Твърди, че според заключението на вещото лице Х. поставянето му би довело до смъртта на пострадалата. Оспорва констатациите на вещото лице инж. Т. като необосновани и несъответстващи на събраните по делото доказателства.

Намира за недоказано по безспорен начин, че поставянето на колан би предотвратило уврежданията. Счита за недоказано и наличието на колан в автомобила. Поддържа и оплакването за необосновано завишен процент на съпричиняване.

Иска се присъждане на възнаграждение на пълномощника по реда на чл.38 ЗА.

Въззивните жалби са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът ги намира за допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстационния съд е образувано по исковата молба на К. М. Ц. от с. О., О. С., за осъждане на ЗАД Д. Б.

Живот и Здраве АД да заплати на ищцата сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, настъпило 3 на 18.09.2021 г., след разклона на с.Драчево в посока гр.Средец, при което С.

Д. Ц., като водач на МПС „Тойота Рав4“ с рег.№ * **** **, е предприел неправилно изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Киа Рио“, рег.№ А 3845 КВ, управляван от И. Н. П. и не е съобразил поведението си с изпреварващия го лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег.№ * **** **, управляван от Ж. С. С. Претендирано е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 540 лв, изразяващи се в извършени разходи за лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.07.2022 г до окончателното плащане. В исковата молба е изложено, че при процесното ПТП автомобилът „Тойота Рав4“, в който е пътувала ищцата като пътник, е напуснал пътното платно от дясно на пътя и се е преобърнал по таван, при което на ищцата са причинени множество телесни увреждания, подробно описани в исковата молба. Твърди се, че поетапно на ищцата са извършени операции на лява тибия и на дясна раменна кост, впоследствие отново е била оперирана поради ограничени движения в раменната става, като след това са извършени още три последващи операции за отстраняване на проблема, в това число поради обездвижването е получена рана в областта на сакрума, довела до отстраняване на част от дебелото черво. Сочи се, че в резултат на телесните увреждания ищцата е търпяла много силни болки и страдания, към момента не се е възстановила напълно, променил се е начинът й на живот, случилото се се отразило и на психиката й - станала напрегната и емоционално лабилна, получила нарушения на съня, отчаяла се поради състоянието си, изпаднала в тежко депресивно състояние.

Заявено е, че с влязла в сила присъда № 12 от 06.03.2023 г. по НОХД № 942/2022 г. на БОС е признато, че вина за ПТП носи С. Д. Ц. – водач на „Тойота Рав4“ с рег.№ * **** **, в който автомобил е пътувала ищцата, като е прието, че той е нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б“, вр.чл.343, ал.1, б.„в“, вр.чл.342, ал.1 от НК.

Твърди се, че към момента на настъпване на процесното ПТП и на вредите на ищцата, за управлявания от виновния водач автомобил „Тойота Рав4“ с рег.№ * **** ** е била налице сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което на 07.07.2022 г. ищцата е депозирала при ответника молбапретенция за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застраховка за претърпените от ищцата вреди, като до завеждане на иска, ответникът не е определил и изплатил претендираното застрахователно обезщетение.

Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.493 от Кодекса за застраховането и чл.429, ал.2 и 3 от КЗ.

Ответникът З. Д. Б. Ж. и Здраве АД е оспорил като неоснователни исковете с писмен отговор в законовия срок. Оспорено е, че изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът С. Ц. с твърденията, че 4 действията на Ц. не са противоправни; не е налице причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди; механизмът на ПТП е сложен и е налице независимо съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на водача Ж. С., управлявал лекия автомобил Мерцедес, поведението на който не е изследвано от наказателния съд по НОХД № 942/2022 г. на БОС.

Оспорен е и обемът и интензитетът на претърпените от ищцата вреди - както по отношение на твърдените емоционални травми на ищцата, така и по отношение на твърдените болки и страдания. Заявено е възражение за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в липсата на поставен от нея обезопасителен колан по време на ПТП, който принос за настъпване на претърпените увреждания, според ответника, следва да се приеме в размер на 60 %. Искът за неимуществени вреди е оспорен по размер като завишен и прекомерен, неотговарящ на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.

По искане на ответника по делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс“ с ЕИК 121130788 – застраховател на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц220“ с рег.№ * **** ** по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ЗАД Д. Б. Ж. и Здраве АД, да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 026,67 лв, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 07.07.2022 г до окончателното плащане, като е отхвърлил исковете в останалата част до предявените размери. С оглед постановения резултат, ответникът е осъден да заплати на основание чл.38 ЗА на адв.Р. М. от *АК адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв за безплатно оказаната правна помощ, както и по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 2 201,08 лв - държавна такса върху уважената част от исковете, 895,68 лв - изплатено от бюджета на съдебната власт възнаграждение на вещо лице, а ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 408,67 лв.

Съдът е приел, че вина за настъпване на процесното ПТП носи единствено водачът на застрахования при ответното дружество автомобил; приел е за доказано настъпването на описаните в исковата молба телесни увреждания и емоционални психически травми на ищцата, като е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 75 000 лв. Искът за имуществени вреди съдът е приел за доказан в предявения размер. Съдът е приел за доказано и възражението на ответника за съпричиняване на настъпването на вредоностния резултат от страна на ищцата поради липсата на поставен обезопасителен колан, като е определил размера на това съпричиняване на 1/3. Предвид приетия размер на съпричиняване, съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата посочените по-горе суми, представляващи 2/3 от определения от съда размер на обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди.