Определение № 299 от 15.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Стара Загора, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно частно търговско дело № 20245501000131 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "А." ЕАД,

ЕИК: *****, чрез пълномощник юриск. И. Н. против разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/27.02.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 203/2024 г. на Районен съд – Раднево срещу А. И. А. в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението за разликата над 255,07 лева до пълния претендиран размер от 466,43 лв. – обезщетение за забава.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт.

Жалбоподателят счита, че доколкото заповедното производство по чл. 410 ГПК е формално, съдът не следва да проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен или не. Посочва, че при твърдение от страна на кредитор по договор за паричен заем, безспорно се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва и не е налице основание за отхвърляне на заявлението в тази част, само защото според съда размера на обезщетението е друг.

Направено е искане атакуваният акт да бъде отменен в обжалваната част.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното разпореждане, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.

По заявление на "А." ЕАД, ЕИК: ***** е образувано ч.гр.д. № 203/2024 г. на Районен съд – Раднево, по което е издадена заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/27.02.2024 г. срещу А. И. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Боздуганово, община Раднево за сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева) – главница по договор за паричен заем № 668840 от 28.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.02.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 237,99 лв. (двеста тридесет и седем лева и 99 ст.) – договорна; възнаградителна лихва за периода от 30.05.2022 г. до 28.02.2023 г.; сумата от 255,07 лв. (двеста петдесет и пет лева и 07 ст.) – обезщетение за забава върху главницата от 1000,00 лв. за периода от 31.05.2022 г. до 26.02.2024 г.; - както и разноските по делото в размер на 29,86 лв. (двадесет и девет лева и 86 ст.); държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, като заявлението е отхвърлено в частта за претендираното обезщетение за забава за горницата над 255,07 лв. до претендираните общо 466,43 лв.

В частта за обезщетението за забава първоинстанционният съд е изложил мотиви, че заявлението е очевидно неоснователно, с оглед обстоятелството, че законната лихва се изчислява изключително лесно чрез калкулатор за законна лихва и върху цялата претендирана сума за главница и договорна лихва, общо в размер на 1237,99 лв., обезщетението за забава в размер на законната лихва е в размер на 255,07 лв. Позовал се е на разпоредбата на чл.

33, ал. 2 ЗПК, съгласно която обезщетението за забава е в размер не повече от размера на законната лихва и тъй като разпоредбата е императивна, а съдът служебно следи за спазване на императивните норми и следва да редуцира претенцията за обезщетение за забава до размера на законната лихва.

Въззивният съд изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане мотиви, които са изчерпателни.

Директива 93/13/ЕИО/05.04.1993 г. е транспонирана в глава тридесет и седма от ГПК – "Заповедно производство", с въвеждането на нова т. 3, ал. 2, на чл. 411 от ГПК, с ДВ бр. 100 от 2017 г. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, заповедният съд, във всяко заповедно производство –по чл. 410 ГПК, по чл. 417 ГПК, по чл. 418 от ГПК, дължи проверка дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и при констатиране на такава, следва да отхвърли заявлението, ако счете, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.

Определение на Съда от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 по преюдициално запитване, отправено от СРС по тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО и Решение от 30 юни 2022 г. (служебно прихващане в случай на неравноправна клауза), C-170/21, EU: C: 2022: 518, т. 37), касаят задължението на заповедния съд да следи служебно за наличието на нищожни /неравноправни/ клаузи в договора за кредит, по който длъжникът в заповедното производство има характер на потребител.

Молбата за издаване на заповед за изпълнение за част от лихвата за забава 2 за визирания от заявителя период е неоснователна, доколкото е в противоречие с императивна правна норма - чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, съгласно която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В този смисъл направеното изчисление от районният съд, че законната лихва върху процесното вземане за претендирания период е в размер на 255,07 лева е законосъобразно и съобразено с практиката на СЕС.

По изложените съображения разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/27.02.2024 г. по ч.гр.д. № 203/2024 г. на Районен съд – Раднево следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 109/27.02.2024 г. по ч.гр.д. № 203/2024 г. на Районен съд – Раднево срещу А. И. А. в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3