Решение № 1764 от 26.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1764 гр. Варна, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100502296 по описа за 2021 година

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от Община Варна, представлявана от Кмета Иван Портних, чрез процесуален представител, срещу Решение №261612/14.05.2021г., постановено по гр.д.

№14924/2020г. по описа на ВРС, 47-ми с-в, с което е осъден въззивника да заплати на В. Ж. Р., ЕГН **********, адрес: град Варна, *************, сумата от 10 000 лева, представляващи претърпени от последния неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален дискомфорт, ограничен жизнени и трудов капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, настъпили в следствие на пропадане на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в град Варна, в междублоковото пространство пред блока на ул.

„Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул.

„Неделчо Кайков“, в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на съда е незаконосъобразно, тъй като 1 въпреки че ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на въпросната шахта, съдът е направил необоснован извод, че такава е имало и нейната поддръжка е била задължение на ответника. Твърди се, че съдът неоснователно не е събрал служебно доказателства за установяване на фактическата обстановка и възражението на ответника, че отговорност за находящите се шахти носи трето за спора лице- „В и К“ гр. Варна. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществените вреди е неоснователно завишено, като липсват изложени от ВРС мотиви за това. Твърди се, че вредите не е установено да са такива, каквито са твърдени в исковата молба, тъй като функцията на крака е възстановена. Твърди се, че съдът не е отчел близките родствени отношения и приятелски такива на ищеца със свидетелите, обуславящи и необективност на показанията на последните.

Излага се, че съдът не е събрал доказателства- СПЕ, която да установи влошеното психическо състояние на ищеца.

Оспорва се и законосъобразността на решението в частта, с която е присъдена и законна лихва от момента на увредата до подаване на исковата молба. Моли решението да бъде изцяло отменено и искът отхвърлен, в евентуалност да бъде присъдено обезщетение в справедлив размер от 4 000 лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. Ж.

Р., ЕГН **********, чрез процесуален представител, който оспорва жалбата изцяло. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Твърди, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила нито при доклада, нито при събиране на доказателствата. Ответникът не е поискал събиране на доказателства в указаните срокове, поради което и правилно такива не са допуснати, а задължение за служебно събиране на такива съдът няма. Излага, че са събрани релевантни доказателства, установяващи предпоставките за уважаване на претенцията. Излага, че е настъпила преклузия за събиране на посочените във въззивната жалба доказателства.

По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба ищецът В. Ж. Р. сочи, че на 08.07.2016 г. около 22.00 2 часа в град Варна, в междублоковото пространство, в неосветен участък, пред блока на ул. „Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул. „Неделчо Кайков“, пресичайки пътното платно пропаднал с десния си крак в необезопасена и необозначена шахта, намираща се на пътното платно. Почувствал силни и прерязващи болки в десния си крак.

Придружаващият го негов познат го отвел в дома му, тъй като в наранения крак имал и предходно счупване през 1989 г. с последващи усложнения, като се надявал, че болките ще отшумят. Прекарал нощта в тежки болки, които дори аналгитиците не го успокоили. На сутринта бил откаран до личния му лекар, който го насочил към ортопед, който констатирал счупване на дясна подбедрица, в следствие на което бил гипсиран от средата на бедрото до основата на пръстите. Болките, неудобствата и затрудненията станали ежедневни. Прекарвал дните сам, изпитвайки тежки физически болки, както и множество притеснения относно повторно тежко увреждане на същия крак и последиците, които ще има в бъдеще. От предходното счупване чувствал, че това му е слабото място и сега кошмарът с повторното счупване се повтарял.

За трите месеца на имобилизация, твърди, че жизненият му ритъм бил нарушен – сънят му бил неспокоен; затруднения изпитвал при придвижването и поддържането на ежедневната хигиена, както и изпитвал опасения, че няма да се възстанови. Наложителната чужда помощ предизвикала у него чувство на малоценност и безпомощност. Три месеца бил неработоспособен. След инцидента не бил подходящ за работа като дограмист и от тогава бил в невъзможност да си намери работа. Към настоящия момент изпитва болки в десния крак като същият се е скъсил, не можел да вдига тежки предмети.

Кракът му е отслабнал и при влажно и студено време болките се засилват.

Твърди, че собственик на пътя, на който се намира шахтата е Община Варна, която следва да управлява имотите- общинска собственост, да стопанисва пътя и да го поддържа в изправно състояние, да го ремонтира и да сигнализира незабавно за препятствията по него. Тези задължения не са изпълнени от ответника, поради което и ищецът е предявил иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, психически стрес, емоционален дискомфорт, ограничен жизнени и трудов капацитет от претърпяната средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, настъпили в следствие на пропадане на 08.07.2016 г. около 22.00 часа в град Варна, в междублоковото пространство пред блока на ул.

„Студенска“ № 12 – на пътното платно, на трилъчевото разклонение на ул.

„Неделчо Кайков“, в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Община Варна. Последният оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че процесната шахта не е конкретизирана и индивидуализирана. Заявява, че поддържането и ремонтирането на мрежата е 3 задължение само и единствено на експлоатационното дружество, поради това следва да се установи както кой е собственик на шахтата, така и дали същата съществува. Не са наведени твърдения, които да обуславят невъзможност ищецът да възприеме неравността, т.е. че капакът на шахтата липсва и да предотврати попадането си в същата. Счита, че поведението на пешеходците следва да бъде съобразено с особеностите на пътния участък. Моли исковата претенция да се остави без уважение, а в условията на евентуалност да се редуцира нейният размер, тъй като същият е прекомерно висок. Счита, че е налице принос на ищеца относно настъпването на увреждането, именно поради неспазване на дължимата грижа. Твърди, че началният момент, от който се дължи законна лихва е датата на депозиране на исковата молба.

Моли за постановяване на решение, съобразно изложените обстоятелства в отговора на исковата молба.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представените по делото амбулаторни листи № 1898/11.07.2016 г. и № 2430/13.09.2016 г., издадени от доктор Чавдар Марков, както и от копието от ЛК, че В. Ж. Р., е бил прегледан във връзка с получена на 08.07.2016 г. травма и болки в областта на дясна подбедрица.

Приети като писмени доказателства са извършени изследвания от 11.07.2016 г., 12.07.2016 г. и 18.08.2016 г., а именно рентгенографии на дясна подбедрица. От болнични листове от 19.08.2016 г. и от 13.09.2016 г. и личен картон се установява, че В.Р. е във временна неработоспособност от 11.07.2016 г.

От амбулаторни листи №№ 2825/21.12.2016 г. и 2187/12.10.2016 г., издадени от проф. К., е видно, че В. Ж. Р. е с имобилизиран десен долен крайник в гипсова имобилизация от средата на бедрото до основата на пръстите, както и че на 25.10.2016 г. се е предложило сваляне на имобилизацията и контролна снимка. Приложената етапна епикриза установява същия факт.

От експертно решение № 509/01.02.2016 г., издадено от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД е видно, че на Веселен Р. му е определена 50% неработоспособност до 01.02.2019г. Като водеща диагноза е посочено „Остеомиелит“. в резултат на ПТП от 1989 г., при което е получил счупване на дясна подбедрица.

От заключението по назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че на 08.07.2016 г. В.Р. е получил счупване на костите на дясната подбедрица, като вещото лице е направило извод, че травматичните увреждания могат да бъдат получени по описания начин – пропадане на десния долен крайник в шахта, както и че е налице причинно следствена 4 връзка между травматичното увреждане и механизма на получаване. Вещото лице посочва, че е налице болка и нарушена функция на десния долен крайник за период не по-малък от 4-5 месеца. Експертът е заявил, че имайки предвид предходното счупване, развилият се остеомиелит, оформераната лъжлива става, периодът на възстановяването може да бъде удължен, като към настоящия момент са налице белези в областта на десния долен крайник и накуцваща походка. Наличните предходни увреждания – лъжлива става и остеомиелит способстват да по-лесно получаване на уврежданията от 08.07.2016 г. като включително и при внезапно, форсирано извиване на крайника на фиксирано стъпало, под тежестта на тялото да се реализира такова травматично увреждане. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че независимо от предходното счупване от 1989 г. при пропадане в шахта е възможно да получи такова увреждане. Към настоящият момент ищецът не използва помощни средства и функцията на крака е възстановена до степен да се придвижва самостоятелно в пространството и да стои прав. Това е основната функция на крайника, независимо че има накуцваща походка.

Последната не може да се каже дали се е засилила в резултат на второто увреждане, тъй като той още след първия инцидент е имал накуцваща походка. Вещото лице уточнява, че за настъпилото процесно увреждане е предприето консервативно лечение чрез имобилизация.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на водене на страната на ищеца. От показанията на свидетеля Найден Панайотов се установява, че познава ищецът от малък, тъй като са съседи и живеят в един блок. Заявява, че в началото на месец юли 2016 г. излезли да се разхождат в Морската градина и късно вечерта при прибиране към дома на кръстовището на ул. „Неделчо Кайков“, точно където се разклонява пред „Студентска“ бл.12, В.Р. пада и започва да стене. Уточнява, че кракът му бил в шахта, точно до тротоара. Заявява, че същата е с размери 50 на 50 и около половин метър дълбока. Посочва, че ясно я е видял, тъй като е помогнал на Веселин да излезе от нея. Предположил, че бърза помощ няма да се отзоват и викнал свой приятел, който му помогнал да го заведе до дома му като през цялото време Р. стенел от болка. На следващата сутрин се обадила майка му с молба да го заведе на доктор, тъй като ищецът не е спал от болка. След извършения преглед се установило, че кракът е счупен, в резултат на което бил гипсиран от бедрото до върха на пръстите. Ищецът е бил много притеснен, тъй като не е знаел какво ще се случи, след като кракът му е отново счупен. Свидетелят ходел след работа да му помага да ходи до тоалетна, да се движи и да не се залежава. Твърди, че е бил в гипс повече от три месеца като след това не се е възстановил веднага. И сега няма опората на крака – изморява се бързо. Посочва, че след инцидента спрял да иска да вижда когото и да било, станал избухлив и затворен в себе си. Разказва за ден, в който влязъл в стаята му и го заварил отпуснат на леглото, брадясал, а вътре - непроветрявано. Веселин преди инцидента се занимавал с монтаж и демонтаж на дограми, но в последствие си изгубил работата. Твърди, че е 5 пробвал да се върне, но усещал слабост в крака. Твърди, че след първия инцидент Веселин е имал една клатушкаща се походка, а след вторият вече си куца по-явно.