Решение № 935 от 11.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София 11.02.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Г.О., ІI-б

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 6547 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Пред първоинстанционния съд Е.С.Ф. е предявила срещу Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „М.Д.” ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 9 084.96 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински процедури и лекарства във връзка с фрактура на десния крак и последващи усложнения, настъпили вследствие на пропадане на А. на 2.03.2010 г. в СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД; сумата от

803.79 лв. - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото й възнаграждение, което би получила, и получените суми за болнични от НОИ за периода м. април 2011 г. – м. октомври 2012 г. и м. октомври и м. ноември 2013 г.; обезщетение за забава на сумите за пропуснатите ползи за периода м. април 2011 г. –м. октомври 2012 г., считано от 1.11.2012 г. до 28.02.2015 г., и за месеците октомври и ноември 2013 г., считано от 1.12.2013 г. до 28.02.2015 г., в общ размер от 190.23 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата поддържа, че на 2.03.2010 г., при посещение в СБАЛАГ „М.Д.” ЕАД, претърпяла инцидент - пропадане с А. от 12-ия етаж на сградата. Е.Ф. твърди, че към момента на инцидента била бременна в 8-ия месец. Излага, че след инцидента не можела да помръдне въобще и била извадена от шахтата от служители на болницата. Твърди, че търпяла силни болки. Поддържа, че вследствие на инцидента била с две счупени кости под коляното на десния крак и по спешност била оперирана във Военно­медицинска академия (ВМА). След операцията била настанена за лечение за период от 2 седмици във ВМА, след което на 15.03.2010 г. била транспортирана да роди във II-ра СБАЛАГ „Шейново”.

Твърди, че поради състоянието, в което била, раждането на детето било чрез Цезарово сечение. Поддържа, че след това била в невъзможност да се грижи за новороденото си дете, което наложило наемането на детегледачка. На 11.06.2010 г. постъпила във ВМА поради силни болки в областта на дясната подбедрица и в коляното. Твърди, че операцията, при която бил изваден остеосинтезният винт, била много болезнена. Поддържа, че освен счупените кости се установило, че има проблем с колянната става, както и скъсани и

/или разтегнати връзки, което налагало допълнителни операции. На 8.02.2011 г. била извършена операция, при която били отстранени поставените титаниеви 2 плаки и 7 винта.

Поради констатирана силно изявена мускулна атрофия на мускулатурата на дясното бедро, ищцата трябвало да започне фитнес тренировки с цел натрупване на мускулна маса. На 18.06.2011 г. Ф. претърпяла нова операция, при която била извършена артроскопска колянна интервенция и повторно чупене на крака в областта на подбедрицата.

Последвал възстановителен период от 6 месеца. Твърди, че въпреки проведените оперативни интервенции продължила да куца и да изпитва абсолютна нестабилност при придвижване в областта на колянната става. Поради това потърсила консултация в клиника във Виена. Във връзка с лечението си ищцата претендира следните разноски: наем на болнична стая (Josefstadt Appartments) - 660.09 лв.; болничен паркинг (Josefstadt Appartments) - 146.69 лв.; контролен преглед (Wiener Privatklinik) - 234.70 лв.; снимка на коляно (Wiener Privatklinik) - 283.60 лв.; преглед (Wiener Privatklinik) - 391.17 лв.; 3д реконструкции (СМДЛОД „Астра“ АД) - 150 лв.; фитнес („СИТ **“ ЕООД) - 180 лв.; ЯМР от 15.03.2011 г. (Първа МБАЛ София) - 250 лв.; потребителска такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) - 14.40 лв.; дубликат мед. документ („Шейново“ ЕАД) - 5 лв.; амбулаторен лист (първичен преглед) - 30 лв.; избор на екип за раждане („Шейново“ ЕАД) - 950 лв.; рентген (СБАЛТОСМ) - 40 лв.; ЯМР от 25.04.2012 г. („Първа МБАЛ - София“ ЕАД) - 250 лв.; кинезитерапевтични процедури („Оптимус-МЛ“ ЕООД) - 600 лв.; артроскопски импланти за присаждане на липсваща ставна връзка („ХАУЗ-ПД“ ЕООД) - 2 220 лв.; потребителска такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) – 34.80 лв.; потребителска такса („Полимед” ООД) – 16.20 лв.; плака за проксимална тибия за закрепване на счупена кост след остеотомия („Кастанева и Бо” ЕООД) – 1 890 лв.; фитнес („СИТ **“ ЕООД) - 338 лв.; лекарства („Фрам Прин” ЕООД) – 131.32 лв.; преглед, мануален масаж и подводна лечебна физкултура („МЦ Виталис”) - 185 лв.; превод на медицински документи („Елит травел“) - 84 лв. Ищцата претендира и сумата от 803.79 лв. - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото й възнаграждение, което би получила, и получените суми за болнични от НОИ за периода м. април 2011 г. – м. октомври 2012 г. и месеците октомври и ноември 2013 г.; обезщетение за забава на сумите за пропуснатите ползи за периода м. април 2011 г. - м. октомври 2012 г., считано от

1.11.2012 г. до 28.02.2015 г., и за месеците октомври и ноември 2013 г., считано от 1.12.2013 г. до 28.02.2015 г., в общ размер от 190.23 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че пропадането на А.а е настъпило поради претоварването му, вследствие на което спирачките му не могли да спрат кабината на зададения етаж, като в тази връзка прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата.

Заявява, че А.ът отговарял на нормативните изисквания, поради което бил оставен в експлоатация. Твърди, че има сключен договор за абонаментно обслужване с „А.-МБ-**”

ООД - правоприемник на ЕТ „МВ-**-К. П.”. Счита, че разходите, извършени от ищцата не са в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. Твърди, че липсва пряка причинно-следствена връзка между инцидента и претендираните от ищцата пропуснати ползи.

Третото лице помагач на страната на ответника - „А.-МБ- **” ООД, оспорва предявените искове.

СРС е уважил исковете за: сумата от 5 073.05 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на медицински процедури и лекарства във връзка с фрактурата на десния крак и последващи усложнения; сумата от 723.42 лв. - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила, и получените суми за болнични от НОИ за периода м. април 2011 г. – м. октомври 2012 г. и месеците октомври и ноември 2013 г.; обезщетение за забава на сумите за пропуснати ползи за периода м. април 2011 г. - м. октомври 2012 г., считано от 1.11.2012 г. до 28.02.2015 г., и за месеците октомври и ноември 2013 г., считано от 1.12.2013 г. до 28.02.2015 г., в общ размер от 171.21 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Въз основа на заключенията от съдебно-техническата експертиза съдът е приел, че ограничителят на скоростта по стандарт е предназначен за А. с номинална скорост 0.5 м/с, при което съгласно изискванията на стандартите, той трябва да се задейства, когато скоростта на движение на кабината надолу превиши 0.8 м/с. При превишаване на скоростта над 0.8 м/сек. А.ът би трябвало да спре и да заседне. СРС е посочил, че в случая и в трите приети от него заключения е прието, че ограничителят на скоростта на процесния А. се задейства при скорост от 0.862 м/c, която е над допустимата максимална скорост съгласно стандарта. Ето защо съдът е направил извод, че въпросният А. не отговаря на нормативните изисквания. СРС е взел предвид и представения ревизионен акт № 7/18.06.2009 г., с който е било дадено предписание да бъде сменено въжето на скоростния ограничител, като е определен срок за изпълнение от 3 месеца, като това предписание не било изпълнено към датата на инцидента. Посочил, че съгласно вещите лица, ако въжето е омаслено, ограничителят на скоростта няма да се задейства. СРС е изложил и мотиви, че съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на А.и поддържащият персонал задължително спира А.а до отстраняване на следните неизправности: износени над допустимата норма въжета или канали на триещата шайба, като е приел, че след изтичането на тримесечния срок и поради неизпълнението на предписанието А.ът е следвало да бъде спрян. Съдът е отчел и обстоятелството, че процесният А. не е имал монтирано устройство за контрол на товара, което устройство в конкретния казус би попречило на А.а да потегли. Въз основа на така изложеното, съдът е заключил, че към датата на инцидента процесният А. е бил неизправен и че инцидентът е настъпил вследствие на бездействие на служители на ответника, което е основание да се ангажира отговорността на последния по реда на чл.49 от ЗЗД. Приел е за основателно възражението за съпричиняване в размер на 10%, предвид установеното по делото, че в А.ната кабина са се качили 12 човека, при допустимост, и наличие на указателна табела за това, за 6 човека и товароподемност от 500 кг. За да определи съпричиняване от 10%, СРС е заключил, че в много по-голяма степен вредоносният резултат е настъпил вследствие на неизправността на А.а и бездействието на ответника да изпълни предписанието да го приведе в съответствие или съответно да спре експлоатацията му. Кредитирайки заключението на съдебномедицинската експертиза съдът е приел, че имуществените разходи, съотносими към процесната травма и съобразими с НЗОК, са в общ размер от 4 686.72 лв. и включват: скенер (СМДЛОД „Астра“ АД) - 150 лв., ЯМР от 15.03.2011 г. (Първа МБАЛ София) - 250 лв., потребителска такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) - 14.40 лв., потребителска такса по клинична пътека (ВМА МБАЛ – София) - 34.80 лв., потребителска такса („Полимед” ООД) – 16.20 лв., плака за проксимална тибия за закрепване на счупена кост след остеотомия („Кастанева и Бо” ЕООД) – 1 890 лв., лекарства („Фрам Прин”

ЕООД) – 131.32 лв., и артроскопски импланти за присаждане на липсваща ставна връзка („ХАУЗ-ПД“ ЕООД) - 2 200 лв. СРС е приел за разход, съотносим към процесната травма, и избора на екип за раждане - 950 лв., като е изложил, че вследствие на инцидента и причинените травми, както и факта, че раждането е било 20 дена след инцидента, изборът на екип за раждане е бил необходим разход. Поради липса на лекарско предписание, съответно решение на Комисията за лечение на български граждани в чужбина, както и поради липса на обективни причини, СРС е направил извод, че по делото не се доказва необходимостта от разходи за лечение в Австрия. Съдът е възприел и изводите на вещото лице от съдебномедицинската експертиза, че разходите за кинезитерапевтични процедури и фитнес са във връзка с инцидента, но не са изискуеми, тъй като всички болници разполагат с клиники по физиотерапия, поради което възстановяването и рехабилитацията е могло да се осъществи по клинична пътека. Кредитирайки заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото, съдът е приел, че пропуснатите ползи за периода от м. април 2011 г. до м. октомври 2012 г. и месеците октомври и ноември 2013 г. възлизат на 803.79 лв., като обезщетението за забава за забава за периода от 1.11.2012 г. до 28.02.2015 г. и от 1.12.2013 г. до 28.02.2015 г. възлиза на 190.23 лв. Предвид приетия размер на съпричиняване, СРС е намалил горепосочените суми с 10%.

Срещу първоинстанционното решение са подадени три въззивни жалби.

Жалбоподателката-ищец Е.Ф. атакува съдебния акт в частта, в която са отхвърлени исковете. Същата твърди, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна. В тази връзка заявява, че между страните е влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен спорът между тях за претърпените от Ф. неимуществени вреди от същия инцидент, като съдът по него не е установил съпричиняване. Счита, че въпросното решение в тази му част е задължително за страните и за съда в настоящото производство и то преклудира въпроса дали е налице съпричиняване. Отделно жалбоподателката-ищец оспорва и изводите на СРС относно съпричиняването, като неправилни и необосновани, като сочи, че: няма доказателства тя да е видяла указателната табела в А.а относно допустимия брой лица; на нея не е провеждан инструктаж за ползването на А.ите при влизането й в болницата; ако всички останали, качили се в А.а, са знаели за ограничението, тя не единствената, създала предпоставка за настъпване на вредоносния резултат; акушерката П.Д.Н.е следвало да не допусне качването в А.а на повече от 6 човека; не претоварването е било причината за инцидента, а неизправността на А.а. Ф. оспорва изводите на СРС, че не се установяват обективни причини за медицинска консултация в Австрия, като сочи, че е потърсила специализирана клиника по травматология в чужбина поради изчерпване възможностите за лечение в България. Заявява, че съзнателно е избегнала бюрократичните тежести по подаване на заявление и чакане на одобрение от Комисията за лечение на български граждани в чужбина, като това не я лишава от правото й да търси обезщетение за направените разходи, които са пряко свързани с причинената травма. Жалбоподателката-ищец счита и че има право на направените разходи за фитнес и рехабилитация, които също са в пряка причинна връзка с увреждането, като намира, че върху изискуемостта им не влияе обстоятелството, че не е ползвала клинична пътека за терапии.

Разпечатката съдържа 28 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a9e32b3a-362f-422b-a40b-181034d5b866