Определение № 30032 от 19.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30032 гр. София, 19.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20261110116771 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 189154/12.06.2026 г. от С. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *******, чрез пълномощника му адв. Р. Р., съдебен адрес: гр. София, 1000, ******** срещу „*******, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *******, представлявано от В.И.Т., Д.К.Д., М.А.Х., В.Г.Д., М.Д.Р.-Л., чрез процесуален представител Л.М..

На основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните, с препис от настоящото определение.

Изготвя следния проект за доклад по делото:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо и второ и чл. 86 от ЗЗД за сумата в размер 3656,79 евро, в това число главница в размер на 2641,45 евро, представляваща сума, платена при липса на правно основание, респективно на отпаднало основание и дължимата върху тази сума законна лихва за периода от 12.06.2023 г. до 11.06.2026 г. в размер на 1015,34 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че с влязло в сила съдебно 1 решение от 27.01.2026 г. по гр.д. № 7585/2019 г. по описа на СГС, IV-B състав било признато за установено по предявения от ищеца срещу „******* (с предишно наименование ******) иск, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5166,22 лева с равностойност в евро от 2641,45 евро, която сума била допълнително и едностранно начислена в резултат на корекция като стойност на електроенергия за периода от 25.12.2016 г. до 24.03.2017 г. за доставена електроенергия за обект, находящ се в ********* - къща, с клиентски № ******* въз основа на корекция по констативен протокол № ******** г. по фактура № 0********/29.03.2017 г.

Твърди, че в хода на цитираното по-горе съдебно производство и в следствие на действията на служителите на ответника, които поискали преустановяване на снабдяването с електроенергия до дома на ищеца, той се принудил да заплати сумата преди спора да бъде решен с окончателно съдебно решение. Сочи, че сумата в размер на 5 166,22 лева била заплатена на 09.05.2017 г., след което и на основание чл.214 от ГПК ищецът поискал изменение на предявения от него иск от установителен в осъдителен. Това искане не било уважено от първоинстанционния съд, който не уважил и предявения от ищеца иск. С въззивната си жалба ищецът оспорил първоинстанционното решение и в частта, в която не било уважено искането му за преминаване от установителен в осъдителен иск, като въззивната инстанция отменила първоинстанционното решение и уважила предявения отрицателен установителен иск, приемайки за недопустимо искането за преминаване от установителен в осъдителен иск. Сочи, че до влизане в сила на въззивното решение и по арг. от чл.299, ал.2 от ГПК за него не била налице отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на осъдителен иск, както и правен интерес, докато спорът дали се дължи сумата по едностранно извършената от ответника корекция не е бил разрешен окончателно от съда.

Затова, с влизане в сила на въззивното решение, постановено между същите страни, отпаднало и правното основание за ответника да задържи получената сума през 2017 г.

Твърди, че с писмена покана с пощенско клеймо от 11.05.2026 г., получено от ответника на 12.05.2026 г., ищецът поискал от ответника възстановяване на платената сума от 2641,45 евро, ведно е дължимата върху сумата законна лихва. За периода от 12.06.2023 г. до 11.06.2026 г., законната 2 лихва върху платената при липса на основание, респективно на отпаднало основание, сума възлизала на 1015,34 евро, изчислена съобразно онлайн калкулатор на НАП. Сочи, че е предоставил разумен и подходящ срок за изпълнение, както и банкова сметка, по която ответника да плати доброволно, за да избегне съдебни разноски.

В отговор на писмената си покана, ищецът получил отговор от ответника, в който същият отказал да плати като се позовавал на давност.

Счита, че за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който иска ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата в общ размер на 3656,79 евро, в това число главница в размер на 2 641,45 евро, представляваща сума, платена при липса на правно основание, респективно на отпаднало основание и дължимата върху тази сума законна лихва за периода от 12.06.2023 г. до 11.06.2026 г. в размер на 1015,34 евро, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът сочи с оглед извънсъдебно направеното от ответника позоваване на давност, че до приключване с влязъл в сила съдебен акт на предходното съдебно производство между същите страни, за ищеца не е бил налице правен интерес, съответно правна възможност да претендира връщане на така платената сума, а от друга страна - за ответника е било налице правно основание да откаже да я възстанови, поради наличие на съдебен спор, от една страна, а от друга - поради издадена фактура, с която е начислена допълнителна сума за електроенергия на основание ПИКЕЕ. Счита, че в периода от плащане на сумата през 2017 г. до влизане в сила на съдебния акт през 2026 г. между страните не е текъл давностен срок, тъй като е бил спрян на основание чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД, включително и предвид направеното от ищеца искане за преминаване към осъдителен иск още пред първоинстанционния съд. Счита, че давността, с изтичането на която ответникът би могъл да се освободи от възстановяване на неоснователно платената сума, е започнала да тече от момента на влизане в сила на съдебното решение. Твърди, че с отправянето на покана ответникът е изпаднал в забава за плащане. Твърди, че молбата, с която е поискал районният съд по гр.д.№ 22540/2017 г. на СРС, 118 състав да уважи искането му за преминаване от установителен към осъдителен иск също представлявала покана до ответника, тъй като същата му била връчена и съдържа надлежен 3 петитум и така ответникът бил изпаднал в забава още през 2017 г.

Позовава се на влязло в сила Определение № 24529/26.08.2017 г., постановено по гр.д.№ 11838/2017 г. на СГС в производството между същите страни, в което съдът приемал, че „защитата чрез установителния иск, ако бъде проведена успешно, ще доведе до отричане на претендираното от ответника право със сила на пресъдено нещо, като ищецът ще може да претендира извънсъдебно връщане на платената без основание хума, респективно - за него ще бъде открит пътя на кондикционната искова претенция, в която ответникът в настоящото производство ще е обвързан със сила на пресъдено нещо, че няма годно правно основание за получаване на дължимата сума.“

Предвид изложеното, моли недължимо платената сума, респективно платена на отпаднало основание, да му бъде възстановена, както и лихвата върху нея за посочения период, ведно с дължимата законна лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните се развило предходно съдебно производство по гр.д. № 22540/2017 г. на 118 състав на СРС, по което ищецът оспорил съществуването на вземане на „******** (с предишно наименование „********) по фактура № 0********/29.03.2017 г. на стойност 5166.22 лв., с равностойност на 2641.45 евро. С окончателно решение на СГС по в.гр.д. № 7585/2019 г. искът бил уважен. Сочи, че след образуване на гр.д. № 22540/2017 г. на 118 състав на СРС спорното вземане било платено от ищеца на ответника на 09.05.2017 г. по фактура № 0********/29.03.2017 г. на стойност 5166.22 лв., равностойност на 2641.45 евро. Счита, че предявените по настоящото дело искови претенции за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца платената от него сума на 09.05.2017 г. по фактура № 0********/29.03.2017 г. на стойност 5166.22 лв., равностойност на 2641.45 евро, както и лихва върхуу тази сума за периода от 12.06.2023 г. до 11.06.2026 г. , ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, за неоснователни, като погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Сочи, че съгласно чл. 114 ГПК давността почва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, като в процесния 4 случай за ищеца вземането е станало изискуемо на 09.05.2017 г.- датата, на която е платил процесната сума. Ето защо, счита, че към датата на завеждане на исковата молба по настоящото дело в съда 12.06.2026 г., погасителната давност за това вземане била изтекла. На основание чл. 119 ЗЗД били погасени и вземанията за лихви произтичащи от главното вземане.

Ответникът сочи, че действието на съдебното решението по в.гр.д. № 7585/2019 г. на СГС IV „в" състав, макар и позитивно за ищеца, не би могло да удовлетвори интереса му, тъй като вместо да действа в посока пълно упражняване на всички процесуални възможности за удовлетворяване на вземането си, ищецът е бездействал, при което следвало да търпи санкция за бездействие, каквато се явява институтът на погасителната давност. Счита, че следва да се приеме, че водените дела по чл. 124 ГГ1К не са спрели или прекъснали давността.

Твърди, че ищеца по гр.д. № 22540/2017г. на C P C , 118 състав, продължил да поддържа отрицателен установителен иск до приключване на делото пред въззивната инстанция, от който нямал правен интерес, тъй като дори да е уважен не би довел до удовлетворяване на интереса му. Счита, че ищецът е имал друг процесуален ред за защита, а именно оттегляне на предявения отрицателен установителен иск, поради отпадане на правния интерес и предявяване на нов иск, а именно осъдителен. Сочи, че това не било сторено, въпреки че процесуална възможност е била налице от момента на плащане на спорното вземане на 09.05.2017 г. до изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, който е изтекъл на 09.05.2022 г. Счита, че ищецът не следва да черпи благоприятни правни последици от своето бездействие по отношение упражняване на правилна и ефективна защита на своя интерес пред съда по предходно развилото се гр.д. № 22540/2017 г. на СРС, 118 състав и това бездействие не можело да се оправдае от направените от ищеца и отхвърлени от съда недопустими искания по чл.214 от ГПК. Сочи, че от бездействието на ищеца от провеждане на правилна и ефективна защита пред съда като активна страна в процеса, не следвало да се допуска увреждане на другата страна - ответника, който от своя страна не е имал никаква процесуална възможност да защити своя интерес от накърняващата го процесуално поведение на другата страна. Позовава се на мотивите в постановеното по въззивното производство, развило се между страните, решение по в.гр.д. 7585/2019 г. ГК, IV „в“ състав на СГС. давност относно 5 вземането няма да тече по време на съдебния процес.

Поддържа, че в случая 5-годишната погасителната давност по чл. 110 ЗЗД относно процесното вземане е изтекла на 09.05.2022 г., считано от 09.05.2017 г., на която дата ищеца е платил на ответника процесната сума, поради липса на основание за прекъсване и/или спиране на давността - преди подаване на 12.06.2026 г. на исковата молба по настоящото дело, с която е предявен осъдителен иск от ищеца за осъждане на ответника да му върне платената сума. Погасяването на възможността да се иска принудително реализиране на едно право е резултат от бездействието на неговия носител да го упражни в предвидения от закона срок. Сочи, че настоящият иск е предявен 4 години, след като давността е изтекла, поради което е неоснователен. Позовава се на Определение от 25.09.2017 г. по ч.в.гр.д. № 11838/2017 г. на СГС - IV „а“ състав, приложено по делото.

Счита за неоснователен иска за законна лихва, предявен от 12.06.2023 г. до поканата на 11.06.2026 г., тъй като това бил период, в който ответникът е имал основание да задържи главницата, поради което за този период не дължи лихва, каквато би дължал от поканата, връчена му на 12.05.2026 г. до окончателното плащане.