Решение № 76 от 17.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000027 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, чрез адв.Н.Л., срещу решение №61/10.10.2024г., постановено по т.д. №22/2024г. по описа на ОС Търговище, с което съдът е осъдил застрахователното дружество да заплати в полза на ищеца И. А. И. сумата от 30 000 лв., представляваща разликата до пълния размер от 80 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – травматични увреждания, болки и страдания, причинени на ищеца при ПТП на 02.08.2019г., след отчитане на влязло в сила решение по т.дело №2/2022г. на ОС – Търговище, с което е уважен частичен иск по чл.432 КЗ и присъдени 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.07.2021 година до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението на ОС – Търговище е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага съображения за необоснованост на обжалваното решение с твърдения за липсата на основания за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени морални болки и страдания в полза на ищеца над присъдените му вече и изплатени 50 000 лева обезщетение. Евентуално, твърди че определеният от съда размер на обезщетението от 80 000 лева общо /т.е. за още 30 000 лева над изплатените/, е прекомерно и не отговаря на критерия за справедливост. Счита, че решението противоречи на трайната съдебна практика по аналогични случаи. Навежда оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, доколкото присъденият размер не кореспондира на реално претърпените от ищеца болки и страдания. Прави оплакване за необсъждане в цялост на всички събрани в хода на делото доказателства и незадълбочен анализ на същите.

1

Поддържа довод, че първоинстанционният съд не е отчел задължителното за прилагане разрешение в ТР № 3/22.04.2019г., по т.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичен иск по отношение съдържанието на субективното материално право на вземане и неговия размер могат да бъдат преодолени. Навежда твърдения, че първоинстанционният съд е следвало да обсъди подробно всички телесни увреждания, които ищецът е претърпял и едва след това да анализира значението им относно размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, съотнесен към вида, продължителността, интензитета и последиците на претърпените физически и психически травми. По аргумент от неоснователността на главния иск въззивникът обжалва решение и в частта, с която е уважен предявения акцесорен иск за законна лихва за забава върху главницата.

Въззивникът претендира съдът да отмени първоинстанционното решение като постанови друго, с което да отхвърли предявените искове в цялост. В условията на евентуалност моли въззивната инстанция да намали размера на присъденото застрахователно обезщетение, предвид необосновано високия му размер. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. възнаграждение за адвокат (ю.к. възнаграждение). В случай, че представител на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД не се яви на първото открито заседание по делото, не възразява заседанието да се проведе в негово отсъствие като моли съда да вземе предвид изложеното в настоящата въззивна жалба.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната страна И. А. И., чрез адв.Н. Д., с който се изразява становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение като потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В производството пред настоящия съд въззивникът поддържа жалбата си с докладвана в заседанието молба от 18.02.2025г. Претендира сторените разноски, вкл. ю.к. възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, но поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба в писмена молба, докладвана в откритото заседание.

Претендира адв.възнаграждение съгласно чл.38 ЗАдв.

За да се произнесе по спора, лимитиран от оплакванията във въззивната жалба въззивният състав установи, че производството е било образувано по искова молба на И. А.

И., ЕГН ********** от *****, действащ чрез пълномощника си адв.Н. Д., с която по отношение на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ, за сумата от 30 000 лв., претендирани като остатък от обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца в резултат на ПТП на 02.08.2019г., изразяващи се в понесените от ищеца болки и страдания във връзка с травматични увреди /контузия на гръден кош и счупване на 3, 4, 5, 6 и 7-мо ребра вдясно по предната мишнична линия, причинило трайно затруднение в движението на снагата за срок до три месеца; двустранни плеврални изливи и излив в сърдечна торбичка, причинил временно опасно за живота състояние и най-тежкото увреждане – дисекция на дъгата на аортата с дисекция на стената на тази артерия и на артерия субклавия с образуване на пристенен тромб в същата област/.

С исковата молба са въведени твърдения за приключил с влязло в сила решение предходен спор по предявен частичен иск от ищеца относно обезщетяване на същите вреди, който иск съдът е уважил изцяло до предявения размер от 50 000 лева – съгласно решение по т.дело №2/2022г. по описа на ОС– Търговище, потвърдено с решение на ВнАС по в.т.дело №275/2023г. /влязло в законна сила/ Релевира се довод, че в мотивите на решението съдът по частичния иск приел, че справедливият размер на обезщетението при установените увреждания възлиза на 80 000 лв. Поради това и доколкото, според ищеца, е формирана сила на пресъдено нещо относно всички правопораждащи факти, моли съда да постанови 2 решение, с което да осъди ответника да му заплати останалата част от обезщетението в размер на 30 000 лв., представляваща разликата до пълния размер на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се и лихвата за забавено изпълнение, считано от датата, установена със съдебното решение - 14.07.2021г.до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от застрахователното дружество, в който се изразява становище за неоснователност на претенцията. Твърди се, че присъденото вече обезщетение напълно покрива търпените от ищеца вреди. Счита, че съгласно цитираното от ищеца ТР, съдебният акт по частичен иск се ползва със СПН само по отношение фактите, стоящи в основата на предмета на иска като не обхваща непредявения размер на обезщетението. При условията на евентуалност твърди, че претенцията е завишена по размер. Оспорва със същите възражения и претенцията за заплащане на законната лихва.

Въззивният съд, въз основа на въведените твърдения и възражения, в границите на повдигнатия спор, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно отговора на правния въпрос, даден в решение на №668 от 15.11.2010г. по гр. д. № 1790/2009 г. на ВКС, I г. о., решението на съда е нищожно, когато е постановено: от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице, което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт, т. к. е постановено срещу лице, което не е подчинено на властта на българския съд; когато решението е устно или неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост и т.н. Според решение №7 от 30.06.2020г. по конст. дело №11/2019г. на КС разпоредбата на чл.121, ал.4 от Конституцията изисква всички съдебни актове да бъдат мотивирани; съдебният акт е мотивиран, когато са известни съображенията за постановяването му; немотивираният съдебен акт създава конституционно нетърпимо положение; определянето на вида и тежестта на този порок и неговите правни последици се уреждат в процесуалните закони. Съдът намира, че обжалваният съдебен акт на ОС – Търговище не е немотивиран по смисъла на цитираните по-горе постановки. Постановеното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото определение №40/27.02.2025г. по въззивното дело.

Предмет на въззивното производство е постановеното от ОС -Варна решение изцяло за присъденото обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законните лихви от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане на дълга.

В предмета на въззивното производство е останалата част /след частичен иск/ от обезщетението, определено съгласно чл.52 ЗЗД. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че относно претендираните от ищеца вреди е налице влязло в сила решение по т.дело №2/2022г. на ОС -Търговище, потвърдено с решение на АС -Варна с решение по т.дело №275/2023г. по частичен иск за обезщетяване на неимуществените вреди на настоящия ищец до размера от 50 000 лева. Налице са данни и по настоящия спор, че присъдената сума 3 по частичния иск е вече изплатена на ищеца. Застрахователят изрично оспорва с отговора на исковата молба допълнително предявения размер на обезщетението като възразява, че този размер не се обхваща от обективните предели на влязлото в сила решение по частичен иск относно същото вземане. С жалбата си поддържа това твърдение както и оплакване за неоснователност на иска поради недоказването му.

Съобразно дадените разрешения в ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Правопораждащите юридически факти са тези, които обуславят възникване на притезанието, съответно на субективното материално право.

Следователно, в настоящия процес съдът е обвързан от силата на пресъдено нещо по предходно уважен частичен иск, поради което следва да приеме за установени всички елементи от фактическия състав, пораждащ обусловената отговорност на застрахователя на ГО съгласно чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина на застрахованото лице, наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност, настъпване на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Тези обстоятелства съдът намира за непререшаеми с оглед стабилността на постановеното предходно решение. Предмет на предявения понастоящем пряк иск по чл.432 КЗ за остатъка над частичния иск, е единствено размерът на претенцията над вече присъденото.

По отношение размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, определимо съобразно критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД, не се формира сила на пресъдено нещо извън предявения по частичния иск размер. Нищо различно от това не следва и от цитираната от ищеца чрез процесуалния му представител съдебна практика.

Такъв извод не може да бъде направен и от постановките на цитираното ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС по отношение на частичните искове. Съгласно мотивите на ТР, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието м у до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с частичния иск, обем. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.