Решение № 91 от 11.07.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Монтана, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора К. Цв. В. като разгледа докладваното от Костадин Живков Частно наказателно дело № 20251600200095 по описа за 2025 година

Производство по чл. 16 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на с ъ д е б н и решения и решения за пробация /

ЗПИИСРРПУНПМАС/ с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции.

Делото е образувано по искане на Районен съд А – Република Румъния за признаване и изпълнение на решението по Наказателна присъда № 1566 по дело № 14 990/55/2023 г., постановена на 13.09.2024 г. и влязла в сила на 07.10.2024 г., с което на основание чл. 335, ал. 1 от НК определя на обвиняемия В. В. М. , български гражданин, син на В и С ,ЕГН ********** наказание 1(една) година „лишаване от свобода“ за управление на моторно превозно средство без свидетелство за управление.Със същата присъда на М. е наложено и наказание три месеца лишаване от свобода на основание чл.323 НК за престъплението фалшифициране на официален документ .

На основание чл. 38,ал.1 от НК и чл.39 ал.1,б. Б от НК съдът е обединил двете наказания,като е определил окончателно наказание ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.91 и чл.92 НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от две години ,считано от датата на влизане на решението в сила.

Съгласно разпоредбите на чл. 93,ал.1 НК по време на изпитателния 1 срок, подсъдимият трябва да спазва следните надзорни мерки: а) да се явява в Пробационната служба в Арад, на датите, посочения от нея; б) да получава посещения от пробационния служител, определен за надзора му; в) да съобщи предварително, за промяната на местоживеене и за всяко пътуване , което превишава 5 дни, както и завръщането му; г) да уведоми за промяна на работното място; д) да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху неговите средства за препитание.

В съответствие с чл.93,ал.2,б.Б НКсъдът е наложил на подсъдимия задължние да посещава една или повече програми за социална реинтеграция,като програмите се определят от пробационния служител.

В съответствие с разпоредбата на чл.404,ал.2 НКП във вр. с чл.93,ал.3 НК през изпитателния срок подсъдимия следва да полага обществено полезен труд за срок от 60 дни в болницата или в Главна дирекция на местната полиция.

На основание чл. 404, ал. 2 от НПК, обръща внимание на обвиняемият относно чл. 8 от НК, съответно за последствията от неспазването на наказателните мерки и наложеното задължение, предупреждавайки го за бъдещото му поведение и последиците от него, ако той извърши престъпления или не спазва надзорните мерки или задължителното, наложено за времето на надзор.С присъдата е постановено и унищожаване на свидетелството за съдимост .

На основание чл. 274, ал. 1, от НПК, задължава обвиняемия да заплати на държавата сумата от 2000 леи съдебни разноски.

Представителят на прокуратурата намира искането за процесуално допустимо и основателно. Счита, че наложените пробационни мерки на осъденото лице следва да се приложат, като мярката следва да бъде по чл.67 ал.3 вр. чл.42 а от НК. моли за постановяване на съдебен акт, с който да се допусне за изпълнение решението на Районен съд А - Р Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното:

Депозирано е Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета на ЕС за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативни санкции, в което е отразен подлежащият на признаване и изпълнение акт, органът, който го е издал, както 2 и основанията за неговото постановяване. От удостоверението и приложеното към делото Наказателно решение се установява следното:

На 18.02.2024 г.

В. М. , гражданин на Р. Б се е движил в лентата за излизане от Р в ГКПП Н II, управлявайки МПС марка АУДИ с ДКН:

М5657СА. При извършване проверка от полицейските органи М. е представил Свидетелство за управление на МПС, модел Т с № ххх, валидно до 25.08.2031, издадено за категориите М, В1, В на което са били вписани неговите лични данни и негова снимка.

От писмото, издадено от Съвместния контактен център в Г , се установява, че ответникът не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено от българските власти.

Също така, според адреса, издаден от Националното бюро на Интерпол, свидетелството за управление на МПС № хххх, представено от обвиняемия при граничния контрол, не е включено в базите данни на турските власти, тъй като не е валидно . От доклад № 16/20.02.2023 г. се установява,че турският образец на свидетелство за управление на МПС с № х попълнен на хххимето на подсъдимия, е подправен (пълна фалшификация), като фалшификацията се състои в това, че целият документ е отпечатан по електронен път.

За тези престъпления това нарушение наказващия орган – Районен съд А - Р е наложил на В. В. М. наказание „ххх, чието изпълнение е отложено с налагането на надзорни мерки, посочени по-горе в обстоятелствената част на решението

Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбата на чл.6 от закона.

По силата на Рамково Решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на наложените с този акт пробационни мерки.

Изпратеното в Окръжен съд –град Монтана удостоверение на румънски език с превод на български съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложената присъда, чието признаване се иска.

Присъдата е предоставена на румънски език с превод на български ведно с мотивите към нея.

Актът е на съдебен орган и е за извършено престъпление.

Деянието осъществено от осъденото лице М. не попада сред изброените в чл.14 ал.2 от специалния закон, поради което се изисква на основание чл.14 ал.1 от закона да е налице двойна наказуемост тоест същото деяние да е наказуемо и по българското законодателство.

В удостоверението и Наказателното решение изрично е описано деянието на М., а именно: че е управлявал моторно превозно средство по обществените пътища, като не притежава свидетелство за

3 правоуправление,както и фалшифициране на официален документ

.Посочените деяния се явяват наказуеми по чл.343в,ал.2 НК/ с предвидено наказание „ лишаване от свобода” за срок от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. В случая съдът приема, че деянието управление на МПС без да притежава свидетелство за правоуправление съставлява престъпление и по законодателството на Р. България – по чл.343в ал.1 от НК, тъй като съобразно чл.14 ал.1предл. Последно от Закона, не е необходимо пълно съответствие в елементите на състава по законодателството на издаващата държава. / и чл. 316 във вр. с чл.308,ал.2 НК с предвидено наказание от една до осем години лишаване от свобода.

Предвид горното е налице първото условие за признаване и изпълнение по чл. 14, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС.

Изпратеното за признаване и изпълнение наказателно решение несъмнено съставлява Решение по смисъла на чл. 3, т. 5 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, тъй като е "окончателен съдебен акт.., с което - б. "б" се налагат пробационни мерки", а наложените по изпратената за признаване и постановяване за изпълнение присъда мерки, попада изцяло в обхвата на посочените в чл. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС видове мерки и по-конкретно – по чл. 4, т. 5 - "задължение на осъденото лице да се отчита в определени часове пред определен орган; по чл. 4, т. 9 "задължение на осъденото лице да съдейства на пробационен служител или на представител на социалната служба, който носи отговорност по отношение на осъдени лица; по чл. 4, т. 1 задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото си на пребиваване или в местоработата си;

Осъденият има местоживеене на територията на Република България и се явява в съдебното заседание, т.е. изпълнено е кумулативното изискване по чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за признаване на изпратената присъда;

Не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 1 – т. 9 от ЗПИИСРРПОУНПМАС:

Представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – процесното наказателно решение. Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то има местоживеене, съответно се намира на нейна територия. Не е налице хипотезата на чл. 14, ал. 4 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, поради което е безпредметно обсъждането и, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България - , а напоследък се е установил в гр. където живее и семейството му.

Изпратеното за признаване и изпълнение наказателно решение се отнася 4 до мерки, за които липсват изразени от Република България при приемането на ЗПИИСРРПОУНПМАС резерви или декларация, относно неизразена готовност за упражняване на надзор;

Признаването не е в противоречие с принципа "nо bis in idem", тъй като от данните от изпратената за признаване наказателно решение е видно, че . е лице, което "няма криминално минало", а в Свидетелството му за съдимост в България няма данни за други осъждания, поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване на посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние.

Както бе прието по-горе съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които съгласно описаните му признаци съставляват престъпление и по българското законодателство– по чл. 343в ал. 1 от НК и чл. 316 във вр. с чл.308,ал.2 НК, респективно е наказуемо и по българското законодателство .

Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила -07.10.2024 г. към момента на постъпване на искането в РБ – 14.03.2025 г. не са изтекли предвидените в чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК две години, съставляващи предвидения давностен срок за погасяване изпълнението на наказание, в случаите, когато, както е в настоящата хипотеза, наказанието /наложените в определения двугодишен срок на надзор пробационни мерки/ е различно от лишаване от свобода.

Осъденото лице, съгласно данните за самоличността му ехххгодишен /роден е на ххх и съгласно българското законодателство - чл. 31, ал. 1 от НК несъмнено е пълнолетен и с оглед социалния му статус, не е лице, което се ползва с имунитет по българското законодателство.

Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл. 15, ал. 1, т. 10 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл. 6 от закона, осъденото лице не се е явил лично на съдебното заседание, тъй като не е намерен и производството се е провело без неговото присъствие/ в досъдебното производство същият е признал фактите и обстоятелствата относно извършените деяния/ .

Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване по чл. 15, ал.

1, т. 12 и т. 13 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, свързани с продължителността на пробационните мерки местоизвършване на престъплението, тъй като видно от описанието на инкриминираните действия, същите са извършени изцяло на територията на издаващата държава и определената обща продължителност на 5 надзорните пробационни мерки, не е по-малка от 6 месеца.

Не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл. 16, ал. 5 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е пълно, съответства на съдебния акт и след извършената консултация е преведено изцяло на български език.